Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.13
Деванагари
खट्वाङ्गो नाम राजर्षिर्ज्ञात्वेयत्तामिहायुष: ।
मुहूर्तात्सर्वमुत्सृज्य गतवानभयं हरिम् ॥ १३ ॥
मुहूर्तात्सर्वमुत्सृज्य गतवानभयं हरिम् ॥ १३ ॥
Стих
кхат̣ва̄н̇го на̄ма ра̄джарш̣ир
гя̄твеятта̄м иха̄юш̣ах̣
мухӯрта̄т сарвам утср̣джя
гатава̄н абхаям̇ харим
гя̄твеятта̄м иха̄юш̣ах̣
мухӯрта̄т сарвам утср̣джя
гатава̄н абхаям̇ харим
Дума по дума
кхат̣ва̄н̇гах̣ — цар Кхат̣ва̄н̇га; на̄ма — име; ра̄джа-р̣ш̣их̣ — свят цар; гя̄тва̄ — като научи; иятта̄м — продължителност; иха — в този свят; а̄юш̣ах̣ — на живота; мухӯрта̄т — само след миг; сарвам — всичко; утср̣джя — изоставяйки; гатава̄н — бе подложен; абхаям — в пълна безопасност; харим — Божествената Личност.
Превод
Щом научи, че му остава да живее още само миг, святият цар Кхат̣ва̄н̇га изостави всички материални дейности и прие подслон при върховния спасител, Божествената Личност.
Пояснение
Човек, който има чувство за отговорност, винаги трябва да помни кой е най-важният дълг на човешкия живот. Животът не се свежда само до задоволяване насъщните потребности на тялото. Човек трябва да има съзнание за дълга си, за да постигне възможно най-добро положение в следващия си живот. Човешкият живот ни е даден, за да се подготвим за изпълнението на този основен дълг. Тук Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га е наречен свят цар, защото въпреки отговорностите на държавното управление никога не забравил най-важния си дълг в живота. Такива били и другите ра̄джарш̣и (святи царе) – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Те са пример за отговорно отношение към най-важния дълг. Полубоговете повикали Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га на райските планети, за да се сражава с демоните. Царят се сражавал за удоволствие на полубоговете и те, доволни от служенето му, от благодарност поискали да го възнаградят с нещо материално. Маха̄ра̄джа Кхат̣ва̄н̇га обаче никога не забравял основния си дълг и затова ги попитал колко му остава да живее. Това доказва, че той искал повече да се приготви за следващия си живот, отколкото да получи от полубоговете материални блага. И така, полубоговете отвърнали, че животът му ще продължи още един миг. Тогава царят веднага напуснал небесното царство, където има в изобилие най-висши материални наслади, слязъл на Земята и приел последно убежище при Божествената Личност, закрилника на всички. Великото му начинание се увенчало с успех и той постигнал освобождение. Въпреки че всичко продължило само миг, святият цар удържал пълна победа, защото постоянно помнел най-важния си дълг. С това Шукадева Госва̄мӣ окуражил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да изпълни първостепенния си дълг – да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам, повествованието за величието на Бога, въпреки че му оставали само седем дена. По волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит веднага срещнал великия Шукадева Госва̄мӣ и в Шрӣмад Бха̄гаватам е описано онова голямо духовно съкровище, което мъдрецът завещал на царя.