Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.29
Деванагари
इन्द्रादयो बाहव आहुरुस्रा:
कर्णौ दिश:श्रोत्रममुष्य शब्द: ।
नासत्यदस्रौ परमस्य नासे
घ्राणोऽस्य गन्धो मुखमग्निरिद्ध: ॥ २९ ॥
कर्णौ दिश:श्रोत्रममुष्य शब्द: ।
नासत्यदस्रौ परमस्य नासे
घ्राणोऽस्य गन्धो मुखमग्निरिद्ध: ॥ २९ ॥
Стих
индра̄дайо ба̄хава а̄хур усра̄х̣
карн̣ау дишах̣ шротрам амуш̣я шабдах̣
на̄сатя-дасрау парамася на̄се
гхра̄н̣о 'ся гандхо мукхам агнир иддхах̣
карн̣ау дишах̣ шротрам амуш̣я шабдах̣
на̄сатя-дасрау парамася на̄се
гхра̄н̣о 'ся гандхо мукхам агнир иддхах̣
Дума по дума
индра-а̄даях̣ — полубоговете, оглавявани от небесния цар Индра; ба̄хавах̣ — ръце; а̄хух̣ — се наричат; усра̄х̣ — полубоговете; карн̣ау — ушите; дишах̣ — четирите посоки; шротрам — сетивото слух; амуш̣я — на Бога; шабдах̣ — звук; на̄сатя-дасрау — полубоговете, наречени Ашвинӣ-кума̄ри; парамася — на Върховния; на̄се — ноздри; гхра̄н̣ах̣ — сетивото обоняние; ася — на него; гандхах̣ — благоухание; мукхам — устата; агних̣ — огън; иддхах̣ — пламтящ.
Превод
Ръце са му полубоговете, оглавявани от Индра, десетте посоки са ушите му, а материалният звук е слухът му. Ноздри са му двамата Ашвинӣ-кума̄ри, а материалното благоухание е негово обоняние. Уста му е пламтящият огън.
Пояснение
Описанието на гигантската форма на Божествената Личност, дадено в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, продължава тук, в Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето описанието от Бхагавад-гӣта̄ (11.30): „О, Виш̣н̣у, виждам как с устите си, които изригват пламъци, поглъщаш всички хора. С безкрайните си лъчи Ти обгръщаш цялата вселена и се проявяваш, изпепелявайки световете“. По този начин Шрӣмад Бха̄гаватам дава на възпитаниците на Бхагавад-гӣта̄ още по-висше знание. И в двете книги е изложена науката за Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Истина, затова те са свързани помежду си.
Тук се казва, че понятието за вира̄т̣-пуруш̣а, гигантската форма на Върховния Бог, включва всички управляващи полубогове, а също и управляваните живи същества. Дори и най-нищожната частица от живото същество е под контрола на упълномощените представители на Бога. Тъй като полубоговете влизат в състава на вселенската форма на Бога, обожаването на Бога, независимо дали в тази му материална форма или във вечната му трансцендентална форма на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, удовлетворява също и полубоговете и останалите неотделими от Бога частици, както ако поливаме корена на дървото, напояваме и останалите му части. Следователно обожаването на гигантската вселенска форма на Бога извежда човека на правия път. Това важи и за материалистите. Не е необходимо човек да рискува да бъде заблуден и за осъществяването на различните си желания да се обръща към многобройните полубогове. Единственото истинско същество е самият Бог; всички останали са въображаеми, защото Той сам съдържа в себе си всичко съществуващо.