Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.30
Деванагари
द्यौरक्षिणी चक्षुरभूत्पतङ्ग:
पक्ष्माणि विष्णोरहनी उभे च ।
तद्भ्रूविजृम्भ: परमेष्ठिधिष्ण्य-
मापोऽस्य तालु रस एव जिह्वा ॥ ३० ॥
पक्ष्माणि विष्णोरहनी उभे च ।
तद्भ्रूविजृम्भ: परमेष्ठिधिष्ण्य-
मापोऽस्य तालु रस एव जिह्वा ॥ ३० ॥
Стих
дяур акш̣ин̣ӣ чакш̣ур абхӯт патан̇гах̣
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄
Дума по дума
дяух̣ — сферата на космическото пространство; акш̣ин̣ӣ — очните ябълки; чакш̣ух̣ — на очите (сетивата); абхӯт — така стана; патан̇гах̣ — слънцето; пакш̣ма̄н̣и — клепачи; виш̣н̣ох̣ — на Шрӣ Виш̣н̣у, Божествената Личност; аханӣ — ден и нощ; убхе — и двете; ча — и; тат — неговите; бхрӯ — вежди; виджр̣мбхах̣ — движения; парамеш̣т̣хи — върховното същество (Брахма̄); дхиш̣н̣ям — пост; а̄пах̣ — Варун̣а, господарят на водите; ася — неговото; та̄лӯ — небце; расах̣ — сок; ева — несъмнено; джихва̄ — език.
Превод
Космическата сфера е окото му, а слънцето е зрението му. Негови клепачи са денят и нощта, а в движенията на веждите му се намират Брахма̄ и други подобни висши личности. Господарят на водата, Варун̣а, е небцето му, а същината на всичко е езикът му.
Пояснение
Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на ша̄стрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на ша̄стрите и да мислим повече за формата вира̄т̣-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на ша̄стрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на ша̄стрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.