Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.30

द्यौरक्षिणी चक्षुरभूत्पतङ्ग:
पक्ष्माणि विष्णोरहनी उभे च ।
तद्भ्रूविजृम्भ: परमेष्ठिधिष्ण्य-
मापोऽस्य तालु रस एव जिह्वा ॥ ३० ॥
дяур акш̣ин̣ӣ чакш̣ур абхӯт патан̇гах̣
пакш̣ма̄н̣и виш̣н̣ор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджр̣мбхах̣ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣ям
а̄по 'ся та̄лӯ раса ева джихва̄

Дума по дума

дяух̣сферата на космическото пространство; акш̣ин̣ӣочните ябълки; чакш̣ух̣на очите (сетивата); абхӯттака стана; патан̇гах̣слънцето; пакш̣ма̄н̣иклепачи; виш̣н̣ох̣на Шрӣ Виш̣н̣у, Божествената Личност; аханӣден и нощ; убхеи двете; чаи; татнеговите; бхрӯвежди; виджр̣мбхах̣движения; парамеш̣т̣хивърховното същество (Брахма̄); дхиш̣н̣ямпост; а̄пах̣Варун̣а, господарят на водите; асянеговото; та̄лӯнебце; расах̣сок; еванесъмнено; джихва̄език.

Превод

Космическата сфера е окото му, а слънцето е зрението му. Негови клепачи са денят и нощта, а в движенията на веждите му се намират Брахма̄ и други подобни висши личности. Господарят на водата, Варун̣а, е небцето му, а същината на всичко е езикът му.

Пояснение

Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на ша̄стрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на ша̄стрите и да мислим повече за формата вира̄т̣-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на ша̄стрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на ша̄стрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.