Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.19
Деванагари
तत्रैकावयवं ध्यायेदव्युच्छिन्नेन चेतसा ।
मनो निर्विषयं युक्त्वा तत: किञ्चन न स्मरेत् ।
पदं तत्परमं विष्णोर्मनो यत्र प्रसीदति ॥ १९ ॥
मनो निर्विषयं युक्त्वा तत: किञ्चन न स्मरेत् ।
पदं तत्परमं विष्णोर्मनो यत्र प्रसीदति ॥ १९ ॥
Стих
татраика̄ваявам̇ дхя̄йед
авюччхиннена четаса̄
мано нирвиш̣аям̇ юктва̄
татах̣ кин̃чана на смарет
падам̇ тат парамам̇ виш̣н̣ор
мано ятра прасӣдати
авюччхиннена четаса̄
мано нирвиш̣аям̇ юктва̄
татах̣ кин̃чана на смарет
падам̇ тат парамам̇ виш̣н̣ор
мано ятра прасӣдати
Дума по дума
татра — впоследствие; ека — един по един; аваявам — крайниците на тялото; дхя̄йет — трябва да се съсредоточиш върху; авюччхиннена — като държиш в ума си цялостната форма; четаса̄ — с ума; манах̣ — ум; нирвиш̣аям — без да е замърсен от сетивните обекти; юктва̄ — съгласуван; татах̣ — след това; кин̃чана — нищо друго; на — не; смарет — мисли за; падам — личност; тат — тази; парамам — Върховен; виш̣н̣ох̣ — на Виш̣н̣у; манах̣ — умът; ятра — след което; прасӣдати — става спокоен.
Превод
След това трябва да медитираш върху крайниците на Виш̣н̣у, но същевременно да държиш в ума си представата за цялото му тяло. По този начин умът се освобождава от всички сетивни обекти. Не трябва да мислиш за нищо друго. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е Окончателната Истина, затова умът може да се успокои напълно само когато е потопен в него.
Пояснение
Объркани от външната енергия на Виш̣н̣у, глупавите хора не знаят, че крайната цел на търсенето на щастие е човек да общува лично с Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност. Виш̣н̣у-таттва е безкрайна съвкупност от различни трансцендентални форми на Божествената Личност, а Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е върховната, изначалната форма на виш̣н̣у-таттва и върховната причина на всички причини. Следователно най-висшата медитация е да се мисли за Виш̣н̣у, т.е. да се медитира върху трансценденталната форма на Виш̣н̣у, и особено на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тази медитация може да започне от лотосовите нозе на Бога. Но човек не трябва да забравя цялостната форма на Бога или да се отклонява от нея; затова той трябва да мисли последователно за различните части от трансценденталното тяло на Бога. Тази шлока категорично утвърждава, че Върховният Бог не е безличностен. Той е личност, но тялото му се различава от телата на обусловените личности, каквито сме ние. В противен случай за постигането на пълно духовно съвършенство Шукадева Госва̄мӣ нямаше да препоръчва медитация, която започва от пран̣ава-ом̇ка̄ра и стига до крайниците на тялото на самия Виш̣н̣у. Следователно големите храмове на Индия, в които се обожават формите на Виш̣н̣у, не са места за идолопоклонничество, както смятат ограничените хора. Напротив, те са духовни средища за медитация върху трансценденталните крайници на Виш̣н̣у. Благодарение на непроницаемата енергия на Бога мӯртите, обожавани в храмовете на Виш̣н̣у, са тъждествени с Бог Виш̣н̣у. Затова описаната в ша̄стрите медитация върху крайниците на Виш̣н̣у в храма дава възможност дори на начинаещите да концентрират вниманието си върху Виш̣н̣у, макар че за тях е трудно да седят неподвижно и да се съсредоточават върху пран̣ава ом̇ка̄ра или върху крайниците на Виш̣н̣у, както съветва тук великият авторитет Шукадева Госва̄мӣ. Вече обяснихме, че обикновените хора могат да извлекат по-голяма полза, ако медитират върху формата на Виш̣н̣у в храма, отколкото ако медитират върху ом̇ка̄ра, духовното съчетание „а-у-м“. Между ом̇ка̄ра и формите на Виш̣н̣у няма разлика, въпреки че хората, които не познават науката за Абсолютната Истина, се опитват да провокират разногласия, като разделят формите на Виш̣н̣у от ом̇ка̄ра. Тук се посочва, че формата на Виш̣н̣у е крайната цел на медитацията. Затова е по-добре човек да се съсредоточава върху формите на Виш̣н̣у, отколкото върху безличностната ом̇ка̄ра. Вторият процес е по-труден от първия.