Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.24

Всичко – и материално, и духовно – е еманация от енергията на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.14), всемогъщият Бог е разпрострял навсякъде трансценденталните си очи, глави и други части на тялото. Въпреки че неговата обител се намира в абсолютния свят, Той може да вижда, да чува, да осезава и да се проявява навсякъде, защото присъства като Свръхдуша у всички нищожно малки души. Относителният свят също е негово проявление, достъпно за възприятието на материалните сетива, защото не е нищо друго, освен експанзия на трансценденталната му енергия. Въпреки че Той е в своята обител, енергията му се разпространява навсякъде – така и слънцето се намира на едно място, но в същото време се разпространява навсякъде чрез лъчите си, които не се различават от него и се смятат за продължение на слънчевия диск. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (1.22.52) се казва, че както огънят излъчва светлината и топлината си от едно място, така чрез многообразните си енергии Върховният Дух, Божествената Личност, се разпространява навсякъде. Възприеманото със сетивата проявление на огромната вселена е само една част от вира̄т̣, тялото на Бога. Глупавите хора не могат да възприемат трансценденталната, изцяло духовна форма на Бога, но различните му енергии поразяват въображението им, както туземците остават смаяни пред светкавицата, голямата планина или разклоненото баняново дърво. Туземците се възхищават на тигъра и слона заради необикновената им сила. Асурите не искат да признаят съществуването на Бога, въпреки че Той е описан подробно в свещените писания, въпреки че инкарнира и проявява необикновената си сила и енергия и е признат за Върховната Божествена Личност от светци и познавачи на Ведите като Вя̄садева, На̄рада, Асита и Девала в миналото, от Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ и от а̄ча̄риите Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва и Бог Шрӣ Чайтаня в съвременната епоха. Асурите не признават нито фактите и доказателствата на свещените писания, нито авторитета на великите а̄ча̄рии. Те искат да видят Бога със собствените си очи още на момента. Затова могат да гледат вира̄т̣, гигантското тяло на Бога, и това е отговор на предизвикателството им. Тъй като са свикнали да се прекланят пред тези, които ги превъзхождат в материалния свят – тигрите, слоновете и светкавицата, – те могат да отдават почитания на вира̄т̣-рӯпа. По молба на Арджуна Бог Кр̣ш̣н̣а проявил своята вира̄т̣-рӯпа заради асурите. Чистите предани на Бога, които не са свикнали с тази гигантска материална форма на Бога, имат нужда от специално зрение, за да могат да я видят. Богът дал на Арджуна необходимото зрение, за да може да види неговата вира̄т̣-рӯпа, която е описана в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄. Богът проявил тази вира̄т̣-рӯпа не заради Арджуна, а заради неинтелигентните, които сляпо приемат за инкарнация на Бога всеки самозванец и така заблуждават обикновените хора. С това Той посочил, че за да признаят някого за инкарнация, хората първо трябва да поискат от него да покаже своята вира̄т̣-рӯпа. Проявлението на Бога като вира̄т̣-рӯпа е едновременно и предизвикателство, и проява на благоразположение към атеистите и асурите – те могат да мислят за Бога като за вира̄т̣ и по този начин да пречистят сърцата си от замърсяванията, така че в бъдеще да могат да видят трансценденталната форма на Бога. Това е благосклонността на всемилостивия Бог към атеистите и грубите материалисти.