Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 13.14
Текст
сарвато 'кш̣и-широ-мукхам
сарватах̣ шрутимал локе
сарвам а̄вр̣тя тиш̣т̣хати
Дума по дума
сарватах̣ – навсякъде; па̄н̣и – ръце; па̄дам – крака; тат – това; сарватах̣ – навсякъде; акш̣и – очи; ширах̣ – глави; мукхам – лица; сарватах̣ – навсякъде; шрути-мат – има уши; локе – в света; сарвам – всичко; а̄вр̣тя – като покрива; тиш̣т̣хати – съществува.
Превод
Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо.
Пояснение
Както Слънцето разпръсква безбройните си лъчи, така и Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, прониква навсякъде. Той е вездесъщ в своята всепроникваща форма и в нея се намират всички индивидуални живи същества, като се започне от първия велик учител – Брахма̄ – и се стигне до мъничката мравка. Съществуват безброй глави, крака, ръце и очи, и безброй много живи същества. Но всичко съществува в и въз основа на Свръхдушата. По този начин Свръхдушата е всепроникваща. За индивидуалната душа обаче не може да се каже, че има ръце, крака и очи навсякъде. Това е невъзможно. Някой може да си мисли: „От невежество сега не разбирам как ръцете и краката ми са навсякъде, но когато придобия знание, ще разбера това“. Такова мислене е погрешно. Индивидуалната душа, обусловена от материалната природа, не е върховна. Върховният се отличава от индивидуалната душа. Върховният Бог може да удължава ръката си безгранично, а индивидуалната душа не може. В Бхагавад-гӣта̄ Господ казва, че ако някой му поднесе цвете, плод или малко вода, Той ще ги приеме. Но ако Бог е на голямо разстояние от нас, как може да приеме нещо? В това се състои всемогъществото на Бога. Въпреки че се намира в собствената си обител, която е много, много далеч от Земята, Той може да протегне ръката си, за да приеме предлаганото. Такова е неговото могъщество. В Брахма сам̇хита̄ (5.37) се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – макар да е винаги зает със забавления на трансценденталната си планета, Той е всепроникващ. Индивидуалната душа не може да твърди, че е всепроникваща. Следователно в този стих се описва Върховната душа, Божествената Личност, а не индивидуалната душа.