Посоченият тук случай с Шрӣ Брахма̄джӣ свидетелства за склонността на живото същество да забравя. Брахма̄джӣ е инкарнация на едно от материалните качества на Бога. Тъй като е инкарнация на материалната гун̣а на страстта, той е упълномощен от Бога да създава това прекрасно материално проявление. Но понеже е само едно от безбройните живи същества, той забравя изкуството на сътворението. Тази склонност към забравяне, която е присъща на всички живи същества, като се започне от Брахма̄ и се стигне до най-нищожната мравка, може да се превъзмогне чрез медитация върху формата вира̄т̣-рӯпа на Бога. Възможност за такава медитация дава само човешката форма на живот. Ако човек последва съвета на Шрӣмад Бха̄гаватам и започне да медитира върху вира̄т̣-рӯпа, той ще съживи чистото си съзнание и едновременно с това ще преодолее склонността си да забравя своите вечни отношения с Бога. А щом забравата изчезне, както се казва и тук, и в Бхагавад-гӣта̄ (2.41), той постига вяваса̄я-буддхи. Тази непоколебима решителност, основаваща се на знание, го извежда до любовното служене на Бога, от което човек се нуждае толкова много. Царството на Бога е безкрайно; затова ръцете-помощници на Бога също са безброй. В Бхагавад-гӣта̄ (13.14) се казва, че Богът има ръце, крака, очи и усти във всяко ъгълче на творението си. Това означава, че експанзиите на отделените частици от Бога, наречени джӣви (живи същества), са ръце-помощници на Бога, чието призвание е да му служат по определен начин. Но под влиянието на заблуждаващата материална енергия, която се поражда от лъжливото его, обусловените души забравят това дори когато заемат поста на Брахма̄. Човек може да преодолее лъжливия егоизъм, като пробуди у себе си съзнанието за Бога. Да се постигне освобождение, означава човек да се пробуди от съня на забравата и по примера на Брахма̄ да се посвети на истинско любовно служене на Бога. Служенето, което Брахма̄ отдава, е служене на освободено живо същество; то няма нищо общо с алтруистичното служене, пълно с грешки и илюзия. Освобождението не означава бездействие, а служене, лишено от човешки грешки.

Обусловената душа никога не губи надежда, че ще намери щастие в материалния свят, и заради него е готова да отиде дори на края на вселената. Тя вече не се задоволява с условията на живот на Земята, въпреки че експлоатира природните ѝ богатства с всички сили. Тя иска да отиде на Луната или на Венера, за да експлоатира и техните богатства. Но в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът предупреждава, че животът на всяка една от неизброимите планети в тази вселена и в другите планетарни системи е еднакво безсмислен. Има безброй вселени, във всяка от които има безброй планети. Но никъде живото същество не може да избегне основните страдания на материалното съществуване: раждането, смъртта, старостта и болестите. Богът казва, че заради тези материални страдания дори най-висшата планета, наречена Брахмалока, или Сатялока (какво да говорим за райските планети), не е място, където човек може да живее щастливо. Обусловените души са изцяло зависими от законите на плодоносните дейности, затова понякога се издигат до Брахмалока, но след това отново пропадат до Па̄та̄лалока като глупави деца на въртележка. Истинското щастие може да се намери в царството на Бога, където никой не е принуден да изпитва страданията на материалното съществуване. Следователно посочваният от Ведите път на плодоносните дейности отклонява живите същества от истинския път. Хората мислят, че ще бъдат по-щастливи в тази или в онази страна, на тази или на онази планета, но това, което търсят – вечен живот, съвършено знание и пълно блаженство, – не може да бъде намерено никъде в материалния свят. С тези думи Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ дава на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да разбере, че в края на живота си трябва да желае не да се издига до райските планети, а да се приготви за завръщане у дома, обратно при Бога. Нито материалните планети, нито условията за живот на тях са вечни; затова човек трябва да се избави от желанието си да се наслаждава на временното щастие, което те предлагат.

Пътят на бха̄гавата-дхарма, религията на Шрӣмад Бха̄гаватам, коренно се различава от пътя на плодоносните дейности. Преданите смятат плодоносните дейности за празно губене на време. Цялата вселена, целият материален свят се нарича джагат, защото движещата му сила е стремежът на човека да намери колкото се може по-изгодна и по-безопасна позиция, въпреки че всекиму е ясно, че материалното съществуване не може да бъде нито изгодно, нито безопасно. Наистина са безумни тези, които в търсене на призрачното щастие се заблуждават от илюзорния прогрес на материалната цивилизация. Цялото материално творение е само игра на имена, то е едно объркващо творение, изградено от материални елементи като земя, вода, огън и пр. Сградите, мебелите, колите, вилите, заводите, фабриките, промишлеността, мирът, войната и дори последните постижения на материалната наука – атомната енергия и електрониката – са просто названия на различни комбинации на материалните елементи и придружаващите ги взаимодействия на трите гун̣и. Тъй като преданите на Бога прекрасно знаят това, те не се стремят да създават ненужни неща в една действителност, която дори не е истинска, а е изградена само от названия, безсмислени като плясъка на морските вълни. Великите царе, вождове и воини се сражават, за да увековечат имената си в историята. Но с времето хората ги забравят, на тяхно място идват други и слагат началото на нова епоха. Преданите разбират, че историята и историческите личности са безсмислени творения на скоротечното време. Вършителите на плодоносни дейности се стремят да забогатеят, да имат красиви жени и да си извоюват светски почести, но тези, които са се установили в съвършената реалност, не се интересуват от такива илюзорни ценности. За тях всичко това е загуба на време. Всеки миг от човешкия живот е важен, затова хората, които имат светлината на знанието, използват времето си много разумно и внимателно. Нито една секунда от човешкия живот, която е пропиляна в напразно търсене на щастие в материалния свят, не може да бъде върната обратно дори с цената на милиони златни монети. Затова трансценденталистите, които искат да се освободят от ръцете на ма̄я̄, илюзорните дейности, тук са съветвани да не се заблуждават от илюзорните постижения на вършителите на плодоносни дейности. Целта на човешкия живот не е сетивното наслаждение, а постигането на себепознание. В Шрӣмад Бха̄гаватам, от самото му начало до края, се говори само за това. Себепознанието е единствената цел на човешкия живот. Хората, които се стремят към това съвършенство, не си губят времето да създават излишни неща. В съвършената цивилизация те се научават да удовлетворяват само най-насъщните си потребности, т.е. опитват се да извлекат максимална полза от вече сключената лоша сделка. Материалните ни тела и материалният ни живот са лоши сделки, защото живото същество е духовно и се нуждае от духовно развитие. Целта на човешкия живот е да се осъзнае тази важна истина. Човек трябва да действа в съответствие с нея, като удовлетворява само най-насъщните си потребности и се уповава повече на милостта на Бога, без да пилее енергията си в безумно търсене на материално наслаждение. Цивилизация, чиято цел е материалният прогрес, се нарича цивилизация на демони; тя е обречена на войни и нищета. В тази шлока се подчертава, че трансценденталистите винаги трябва да пазят ума си устойчив и да бъдат непоколебими в решителността си дори и ако срещат трудности по пътя към простия живот и висшите идеали. За един трансценденталист поддържането на близки отношения с тези, които се отдават на светско сетивно наслаждение, е равносилно на самоубийство, защото му пречи да постигне висшата цел на живота. Шукадева Госва̄мӣ се срещнал с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, когато царят имал нужда да общува с него. Трансценденталистите са длъжни да помагат на хората, които наистина желаят освобождение, и да поддържат у тях това желание. Интересното е, че Шукадева Госва̄мӣ не се срещнал нито веднъж с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, докато той управлявал царството си. Следващата шлока описва начина на живот, който водят трансценденталистите.

Човек не трябва ненужно да увеличава потребностите си или да се безпокои за безопасността на тялото си, иначе той напразно пропилява човешката си енергия в търсене на илюзорно щастие. Ако може да легне на пода, защо трябва да си купува креват и меки постели? Ако може удобно да сложи ръце под главата си, както е отредила природата, защо трябва да търси възглавница? Погледнем ли животните, ще видим, че на тях не им достига разум, за да строят големи сгради, да правят мебели и друга покъщнина, но са напълно здрави, въпреки че спят на голата земя. Те не владеят готварското изкуство и не знаят как се приготвя храна, но живеят здравословно, като полагат за това много по-малко усилия от човешките същества. Този факт не означава обаче, че хората трябва да живеят в джунглите и да ходят голи, без никаква култура, образование и морал. Разумният човек не може да живее като животно. Напротив, той трябва да използва интелигентността си за изкуство, наука, поезия и философия. По този начин той ще допринесе за прогреса на човешката цивилизация. Но идеята на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ в тази шлока е, че допълнителната енергия на човешкия живот, която е много по-висша от енергията на животните, трябва да се използва изключително за постигане на себепознание. Прогресът на човешката цивилизация трябва да подпомага възстановяването на изгубените ни отношения с Бога, което може да се постигне единствено в човешката форма на живот. Човек трябва да осъзнае нереалността на материалното проявление, да разбере, че то е мимолетно и призрачно видение, и да се постарае да сложи край на страданията в живота си. Да се гордее с принадлежността си към една цивилизация на лустросани животни, съсредоточила се върху удовлетворяването на сетивата, значи да мами самия себе си. Такава „цивилизация“ не заслужава дори да се нарича цивилизация. Хората, които са затънали в подобни безсмислени дейности, се намират в лапите на ма̄я̄ (илюзията). Великите мъдреци и светци от миналото не са живели в дворци със скъпа мебел и разкош. Те са живели в горски колиби и са седели на голата земя, но са оставили след себе си безценните съкровища на съвършеното знание и мъдрост. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ заемали високите постове на министри в правителството, но се отказали от тях и започнали да спят под дърветата. И въпреки това оставили след себе си безброй произведения върху трансценденталното знание. Те не преспивали дори под едно и също дърво всяка нощ, какво да говорим за луксозно обзаведени кабинети. И въпреки това са ни завещали безценни произведения за себепознанието. Всъщност така наречените удобства не подпомагат прогреса на цивилизацията, а го затрудняват. Системата сана̄тана-дхарма – деленето на обществото на четири класи и четири последователни степени в духовното развитие – предоставя на човека възможност да завърши живота си благополучно, като се посвети на духовно усъвършенстване. На хората, които искрено следват принципите на тази система, тук се препоръчва да приемат доброволно отречения, за да постигнат целта на съществуването. Ако човек не е привикнал към отречения и самопожертвование още от дете, трябва да се опита да изгради у себе си тези навици в по-напреднала възраст, за да постигне желания успех. Така съветва Шукадева Госва̄мӣ.

Животът в отречение не означава просия или живот за сметка на другите. Според речника тунеядецът е ласкател, който живее на гърба на обществото, без обществото да има полза от него. Човекът, който живее в отречение, трябва да прави нещо полезно за обществото и да не бъде материално зависим от семейните. Напротив, когато приема милостиня от семейните, странстващият отшелник прави това за тяхно благо. В системата сана̄тана-дхарма едно от задълженията на семейните е да дават милостиня на странниците. Писанията препоръчват на семейните да се отнасят към странниците като към свои деца, да им дават храна, дрехи и всичко необходимо, без да чакат да бъдат молени. Това не означава обаче, че лъже-отшелници могат да злоупотребяват с щедростта на благочестивите семейни. Първото задължение на човека, който е приел живот в отречение, е да се занимава с литературен труд за благото на хората и по този начин, опирайки се на своя опит, да ги насочва по пътя към себепознанието. От всичките задължения на живота в отречение Шрӣла Сана̄тана, Шрӣла Рӯпа и останалите Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана смятали за свой най-важен дълг да се събират на философски беседи в Сева̄кун̃джа, Вр̣нда̄вана (мястото, където Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ основал храма Шрӣ Ра̄дха̄-Да̄модара и където се намират истинските сама̄дхи (гробници) на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ). За благото на цялото човечество Госва̄мӣте оставили след себе си много произведения с трансцендентално съдържание. По същия начин всички а̄ча̄рии, които доброволно приемали аскетичен живот, се стремели да дадат нещо на човечеството, а не да живеят безотговорно на гърба на другите. Тези, които не могат да направят нищо за обществото, не трябва да ходят при семейните да ги молят за храна, защото така злепоставят най-висшия а̄шрам. Шукадева Госва̄мӣ казва това най-вече заради тези, които са превърнали просенето в професия, в начин за разрешаване на паричните си затруднения. В епохата на Кали подобни просяци са в изобилие. Когато човек по своя воля или по силата на обстоятелствата стане странстващ просяк, той трябва да е твърдо убеден, че Върховният Бог се грижи за всички живи същества във вселената. Как тогава Богът ще забрави прехраната на една отдала се душа, която непрекъснато му служи? Дори обикновеният господар се грижи за слугата си, а колко по-добре може да удовлетвори потребностите на отдалата се душа всемогъщият върховен Бог, който притежава всички богатства! Обикновено странстващият предан носи само прост набедреник и дори и за него не моли никого, а си го прави сам от скъсаните дрехи, захвърлени на улицата. Когато е гладен, той отива при щедрото дърво, оставило плодовете си на земята, а за да утоли жаждата си, пие вода от реката. Той живее не в удобна къща, а в някоя планинска пещера, и не се бои от дивите животни в джунглата, защото искрено вярва в Бога, който се намира във всяко сърце. Богът може да заповяда на тигрите и на другите диви животни да не безпокоят предания му. Харида̄са Т̣ха̄кура, велик предан на Бог Шрӣ Чайтаня, се заселил в една пещера, в която по волята на съдбата живеела и една огромна отровна змия. Един от почитателите на Т̣ха̄кура Харида̄са го посещавал всеки ден и понеже се боял от змията, предложил на Т̣ха̄кура да напусне това място. Тъй като преданите редовно идвали при него, заради тях Т̣ха̄кура Харида̄са се съгласил с предложението. Но веднага щом взел това решение, пред очите на всички змията изпълзяла от дупката си и сама напуснала пещерата. По волята на Бога, който живеел и в нейното сърце, тя отстъпила пещерата на Харида̄са и напуснала това място, за да не го безпокои – един ярък пример за това, как Богът защитава истинските си предани, какъвто бил Т̣ха̄кура Харида̄са. Според правилата на сана̄тана-дхарма от самото начало на живота си човек трябва да се учи винаги и във всичко да се уповава на Бога и да вярва в закрилата му. Пътят на отречението се препоръчва за тези, които са приключили със светските си дела и напълно са пречистили съществуването си. За това равнище се говори в Бхагавад-гӣта̄ (16.5): там то е наречено даивӣ сампат. Ако човек не трупа даивӣ сампат (духовни богатства), ще бъде завладян от жажда за а̄сурӣ сампат (материални богатства) и неволно ще се окаже в плен на страданията в материалния свят. Един сання̄сӣ трябва да бъде безстрашен и да живее сам, без спътници. Той не трябва да се бои от самотата. Защото всъщност той не е сам – Богът живее във всяко сърце. Но докато не се пречисти с помощта на предписания за това процес, човек ще се чувства сам. Този, който е поел пътя на отреченията, трябва да се пречисти – тогава ще усеща присъствието на Бога навсякъде и ще се освободи от всички страхове (и специално от страха от самотата). Всеки може да стане безстрашен и честен, ако пречисти съществуването си, като изпълнява задълженията, предписани за неговия начин на живот. А за да изпълнява добросъвестно дълга си, трябва да слуша с вяра наставленията на Ведите и да усвои същината на ведическото знание чрез предано служене на Бога.

В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) се потвърждава, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е всепроникващата вездесъща Свръхдуша. Следователно йогӣте трябва да обожават единствено него, защото Той е реалността, Той не е илюзия. Всяко живо същество служи някому. Служенето е естественото положение на живото същество, но понеже се намира в ма̄я̄ (илюзия), т.е. в обусловено състояние, обусловената душа предпочита да служи на илюзията. Обусловената душа служи на временното тяло, на роднините на тялото – съпругата и децата – и на средствата, необходими за поддържането на тялото и роднините му – къщата, земята, богатството, обществото и родината. Но тя не знае, че това служене е служене на една илюзия. Както вече многократно говорихме, самият материален свят е илюзия, подобно на миража в пустинята. В пустинята се появяват миражи, в които се вижда вода. Измамени от тази илюзия, глупавите животни се втурват към водата, която в действителност не съществува. Но човек не може да заключи, че щом в пустинята няма вода, значи вода изобщо не съществува. Разумният човек знае, че в моретата и океаните има много вода, но тези огромни водоеми се намират далеч от пустинята. Следователно той трябва да търси вода край моретата и океаните, а не в пустинята. Всички хора търсят истинско щастие – вечен живот, вечно и безгранично знание и несекващо блаженство. Но глупавите, които не познават истината, търсят реална основа за живота в илюзията. Материалното тяло не е вечно, а със смяната му се изгубва и всичко, което е свързано с него – съпругата, децата, обществото и родината. Това се нарича сам̇са̄ра, кръговрат на раждането, смъртта, старостта и болестите. Ние искаме да намерим разрешение на тези житейски проблеми, но не знаем как. Тук се казва, че всеки, който иска да сложи край на страданията (многократните раждания, смърти, болести и старост), трябва да обожава Върховния Бог и никого другиго. Така се препоръчва и в края на Бхагавад-гӣта̄ (18.65). Ако наистина искаме да премахнем причината за обусловения си живот, трябва да обожаваме Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който се намира във всяко сърце, защото изпитва естествена обич към всички живи същества, към своите неотделими частици (Бхагавад-гӣта̄, 18.61). Детето, което лежи в скута на майка си, изпитва към нея естествена обич, тя също е привързана към него. Когато порасне и навлезе в живота, то постепенно се откъсва от майка си, но тя все се надява, че порасналата ѝ рожба ще ѝ служи. Въпреки че детето пренебрегва и забравя майка си, майчината обич не отслабва. Така и Богът е вечно привързан към нас, защото ние сме негови неотделими частици, и постоянно се опитва да ни върне вкъщи, обратно при себе си. Но ние, обусловените души, не му обръщаме внимание и вместо общуването с него предпочитаме измамните телесни отношения. Ние трябва да прекъснем връзките си с този призрачен свят и да направим всичко възможно отново да се свържем с Бога, като му служим, защото Той е крайната истина. Всъщност ние жадуваме да общуваме с него, както детето търси майка си. За да намерим Върховната Божествена Личност, не е необходимо да ходим никъде. Богът е в сърцата ни. Това не означава обаче, че не трябва да посещаваме местата за поклонение – храмовете, църквите, джамиите. Богът присъства и там, защото е вездесъщ. За обикновените хора тези святи места са средища, в които се изучава науката за Бога. Когато службите в храмовете се прекратят, хората загубват интерес към тези места и по-голямата част от тях постепенно се превръщат в атеисти. Цялата им цивилизация става безбожна. Такава адска цивилизация съзнателно издига в култ материалните потребности на хората и с това животът в нея става непоносим за всички. Под знамето на материализма некадърните водачи на безбожната цивилизация започват да измислят какви ли не планове, само и само да постигнат мир и благополучие в обществото. Но понеже опитите им са пълна илюзия, един след друг на власт идват само неспособни и слепи лидери, които не са в състояние да разрешат нито един проблем. Ако хората искат да сложат край на тази аномалия – безбожната цивилизация, – трябва да следват принципите на свещените писания, в частност Шрӣмад Бха̄гаватам, и наставленията на личности като Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ, които не търсят материална изгода.

Във Ведите се казва, че тези, които са привързани към полубоговете, а не към Върховната Божествена Личност, са като животни, които вървят след пастира си дори когато той ги води към кланицата. Подобно на животни материалистите не знаят колко много се заблуждават, като пренебрегват трансценденталните мисли за Върховната Личност. Човек не може да не мисли за нищо. Казва се, че бездейният ум е дяволска работилница, защото човекът, който не може да насочи мислите си в правилна посока, ще мисли за нещо, което ще му донесе нещастие. Материалистите обожават второстепенните полубогове, въпреки че Бхагавад-гӣта̄ (7.20) осъжда това. Докато човек се заблуждава и се стреми към материални придобивки, той ще се обръща с молби към полубоговете, за да получи блага, които в крайна сметка са илюзорни и преходни. Просветените трансценденталисти не изпитват влечение към такива мними ценности; те постоянно са погълнати от трансцендентални мисли за Върховния на различните нива на осъзнаване – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. В предишната шлока бе препоръчано човек да мисли за Свръхдушата, т.е. да се издигне на по-високо стъпало от размислите за имперсоналния Брахман в процеса на медитацията върху вира̄т̣-рӯпа на Божествената Личност.

Разумните хора, които виждат нещата в истинската им светлина, разбират в какви условия се намират живите същества, принудени отново и отново да се въплъщават в някой от осемте милиона и четиристотин хиляди вида живот или сред различните форми на човешко съществуване. Казва се, че пред входа на адската планета на Ямара̄джа, който наказва грешниците, тече вечната река Ваитаран̣ӣ. След като изтърпи полагащите му се страдания, грешникът получава определен вид тяло според миналите си дела. Живите същества, които Ямара̄джа наказва, попадат в различни видове обусловен живот. Някои отиват в рая, други – в ада. Някои стават бра̄хман̣и, а други – скъперници. Но никой в материалния свят не е щастлив, в този затвор всички страдат заради делата си, все едно дали повече или по-малко. Богът не се намесва в страданието на живите същества, но ако някой иска да приеме убежище в лотосовите му крака, Той му дава закрила и го взема обратно вкъщи, при себе си.

Всепроникващата Божествена Личност се намира в сърцата на всички живи същества под формата на Парама̄тма̄. Размерът на локализираната Божествена Личност е равен на разстоянието от върха на безименния пръст до върха на палеца, т.е. около двадесет сантиметра. Образът на Бога, за който се говори в този стих и който държи в ръцете си различни символи (от долната дясна ръка нагоре: лотос, колело от колесница, раковина и боздуган), се нарича Джана̄рдана и е пълна част от Бога, която управлява човечеството. Богът има и много други форми – при тях символите са разположени по други начини. Ето названията им: Пурушоттама, Ачюта, Нарасим̇ха, Тривикрама, Хр̣ш̣ӣкеша, Кешава, Ма̄дхава, Анируддха, Прадюмна, Сан̇карш̣ан̣а, Шрӣдхара, Ва̄судева, Да̄модара, Джана̄рдана, На̄ра̄ян̣а, Хари, Падмана̄бха, Ва̄мана, Мадхусӯдана, Говинда, Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣умӯрти, Адхокш̣аджа и Упендра. Тези двадесет и четири локализирани Божествени Личности са обожавани в различни части на духовното небе, наречено паравьома; във всяка планетарна система присъства инкарнация на Бога, която управлява определената планета Вайкун̣т̣ха. Богът има стотици хиляди различни форми и всяка от тях има своя планета в духовното небе, а материалното небе е само незначителна част от духовното небе. Богът съществува като пуруш̣а, наслаждаващото се мъжко начало, въпреки че никой мъж от материалния свят не може да се сравнява с него. Всички тези форми са адваита (не се различават една от друга) и са вечно млади. Вечно младият четирирък Бог има прекрасни украшения, които са описани в следващите стихове.

Скъпоценностите, цветята, дрехите и другите украшения по трансценденталното тяло на Божествената Личност не се различават от тялото на Бога. Те не са направени от материални елементи, в противен случай нямаше да украсяват тялото на Бога. Следователно духовното разнообразие в паравьома се различава от материалното разнообразие.

Върховната Божествена Личност е най-прекрасното същество и Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ описва всяка една от чудните черти на трансценденталната му външност, за да докаже на имперсоналистите, че Божествената Личност не е измислица на преданите, която улеснява обожанието, а наистина е Върховната Личност. Безличностният аспект на Абсолютната Истина не е нищо друго, освен сиянието на Бога, както слънчевите лъчи не са нищо друго, освен сиянието на слънцето.

В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога.

В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога. Медитацията, за която се говори тук, е бхакти йога, или предано служене след освобождението от материалните условия. Гя̄на йога е методът за освобождение от материалните условия. След като човек се освободи от условията на материалното съществуване, т.е. когато стане нивр̣тта, за което вече говорихме, той става независим от материалните потребности и може да следва пътя на бхакти йога. Следователно бхакти йога включва в себе си гя̄на йога. С други думи, процесът на чистото предано служене позволява да се постигне едновременно и целта на гя̄на йога. С постепенното напредване в чистото предано служене човек по естествен начин се освобождава от обусловеността си от материалното битие. Това следствие от бхакти йога се нарича анартха-нивр̣тти. С напредъка в бхакти йога човек постепенно се избавя от всички ненужни неща. Първата стъпка в този процес е медитацията върху лотосовите нозе на Божествената Личност; така човек постига анартха-нивр̣тти. Най-грубият вид анартха, който приковава обусловената душа към материалното битие, е половото желание, което се ражда от контакта между мъжа и жената. Когато мъжът и жената общуват, половото желание се усилва още повече. То намира израз в създаването на дом и деца, в обкръжаването с приятели и роднини и в трупането на богатства. В резултат от постигането на всичко това обусловената душа се заплита още повече, у нея се задълбочава лъжливата представа за нея самата, т.е. изгражда се невярната концепция „аз“ и „мое“, и тогава половото желание се разширява под формата на политически, обществени, алтруистични, филантропски и прочее безсмислени дейности. Тези дейности приличат на морската пяна, която се ражда от вълните, но още в следващия миг изчезва като облак. Резултатите от тези дейности и резултатите от половите желания стягат обусловената душа в железен обръч, затова бхакти йога е насочена към постепенно пресушаване на половото желание. Половото желание приема три различни форми: стремежът към изгода, желанието да бъдеш обект на обожание и желанието да се различаваш от другите. Всички обусловени души са обхванати от тези проявления на половото желание и всеки сам за себе си може да отсъди доколко се е освободил от подобни материални желания, които се основават главно на половото влечение. Както с всяка хапка човек чувства, че гладът му намалява, по същия начин той трябва да се научи да вижда доколко се е освободил от половото желание. В процеса на бхакти йога това желание и разнообразните му проявления изчезват, защото по милостта на Бога бхакти йогӣте лесно постигат знанието и отречението дори ако от материална гледна точка нямат добро образование. Знание означава да се виждат нещата в истинската им светлина. Ако в процеса на усвояване на знанието човек стигне до извода, че някои неща са излишни, той съвсем естествено се отказва от тях. Когато в процеса на задълбочаване на знанието си обусловената душа открие, че материалните потребности са нещо излишно, тя се освобождава от привързаността си към тях. Това равнище на знание се нарича вайра̄гя, или отречение от ненужните неща. Както вече обяснихме, трансценденталистите сами трябва да удовлетворяват насъщните си жизнени потребности, а не да молят богатите, но незрящи хора. Шукадева Госва̄мӣ дава алтернатива за удовлетворяването на най-насъщните потребности (храненето, съня и намирането на подслон), но не дава никаква алтернатива за удовлетворяването на половото желание. Този, който все още изпитва такова желание, не трябва да се насочва към живота в отречение. Животът в отречение е невъзможен, ако човек не е достигнал това равнище. И така, преди действително да започне да живее в отречение, човек трябва да се научи да контролира поне грубото си полово желание, а това той постига, като следва процеса на преданото служене под ръководството на подходящ духовен учител и се придържа към принципите на Бха̄гаватам.

Пречистването представлява постепенно освобождаване от половото желание. То се постига чрез медитация върху личността на Бога, а както се посочва в следващата шлока, тази медитация започва от нозете на Бога. Човек не трябва прибързано да се опитва да вдига поглед нагоре, ако няма ясна представа доколко се е освободил от половото желание. Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е усмихнатото лице на Бога. Много самонадеяни хора се насочват направо към нея, особено към петте глави, в които е описана ра̄са-лӣла̄та на Бога. Това е напълно недопустимо. Хората с нечисти сърца, които предпочитат такова изучаване и слушане на Бха̄гаватам, опорочават великото произведение, превръщайки го в средство за разпалване на похотта си. С действията си тези псевдопредани оскърбяват Бха̄гаватам. За да може да си позволи да говори върху Бха̄гаватам пред слушатели, човек трябва да се е освободил от всички полови желания. Шри Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ясно казва, че смисълът на пречистването е човек да се освободи от половото влечение: ятха̄ ятха̄ дхӣш ча шудхяти виш̣ая-ла̄мпат̣ям̇ тяджати, татха̄ татха̄ дха̄райед ити читта-шуддхи-та̄ратамйенаива дхя̄на-та̄ратамям уктам. Когато пречиствайки интелигентността си, човек се освободи от половото опиянение, той може да направи следващата крачка в медитацията. С други думи, човек трябва да медитира върху точно определени крайници от трансценденталното тяло на Бога според това, доколко е пречистил сърцето си. Следователно тези, които още са в плен на половото желание, в процеса на медитацията не трябва дори да се опитват да вдигат поглед над краката на Бога. На тези хора се разрешава да четат публично само Първа и Втора песен на великото произведение Шрӣмад Бха̄гаватам. Само пред този, който напълно се е пречистил, като е усвоил съдържанието на първите девет песни, се отварят вратите към царството на Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.

Медитацията, която се препоръчва в Шрӣмад Бха̄гаватам, не е концентрация на вниманието върху нещо безличностно или върху пустотата. Обект на тази медитация трябва да бъде личността на Върховния Бог – независимо дали неговата вира̄т̣-рӯпа (гигантската вселенска форма) или неговата сач-чид-а̄нанда-виграха, описана в ша̄стрите. Ша̄стрите съдържат авторитетни описания на формите на Виш̣н̣у, а в храмовете са поставени мӯрти, автентични изображения на Бога. Човек може да медитира върху мӯртите, като съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога и постепенно вдига поглед нагоре към усмихнатото му лице.

Според философията на школата Бха̄гавата танцът ра̄са е усмихнатото лице на Бога. Настоящата шлока препоръчва на човека да започне да медитира върху лотосовите нозе на Бога и постепенно да вдига поглед към усмихнатото му лице. Затова не трябва да бързаме към забавленията на Бога в танца ра̄са. По-добре е да се опитаме да съсредоточим вниманието си, като предлагаме листенца от туласӣ и цветя в лотосовите нозе на Бога. Така, чрез процеса на арчана̄, постепенно ще се пречистим. Ние обличаме Бога, къпем го и тези трансцендентални дейности ни помагат да пречистим съществуването си. На още по-висше равнище, когато сърцето ни бъде съвършено чисто, ще можем да се наслаждаваме на дейностите на Бога, като гледаме усмихнатото му лице или слушаме за забавленията му в танца ра̄са. Тези забавления са описани в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (глави 29 – 34).

Колкото повече човек се съсредоточава върху трансценденталната форма на Бога – върху лотосовите му нозе, върху неговите прасци, бедра или гърди, – толкова повече се пречиства. В тази шлока ясно се казва: „толкова повече се пречиства интелигентността“. Това означава, че човек все повече и повече се откъсва от сетивното наслаждение. В сегашното ни, обусловено състояние на съществуване интелигентността ни не е чиста, защото е съсредоточена върху сетивното наслаждение. Резултатът от медитацията върху трансценденталната форма на Бога намира израз в отказа от сетивните удоволствия. Следователно крайната цел на медитацията е да се пречисти интелигентността.

Хората, които са погълнати от сетивните удоволствия, не могат да извършват арчана̄ или да докосват трансценденталните форми на мӯртите на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а и на Виш̣н̣у. За тях е по-добре да медитират върху гигантската вира̄т̣-рӯпа на Бога, както съветва следващата шлока. На имперсоналистите и на тези, които изповядват философията на пустотата, се препоръчва да медитират върху вселенската форма на Бога, докато преданите трябва да медитират върху мӯртите в храма, като ги обожават. Арчана̄ не е предназначена за имперсоналистите и последователите на философията на пустотата, защото техните духовни дейности не са достатъчно чисти.

Върховният Бог обхваща с взора си всички светове – както материалните, така и трансценденталните. С други думи, Върховният Бог е висшият повелител и наслаждаващ се във всички светове, което се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.29). Духовният свят е проявление на неговата вътрешна енергия, а материалният свят – на външната му енергия. Живите същества са негова междинна енергия и по свой избор могат да живеят или в трансценденталния, или в материалния свят. Материалният свят не е подходящо място за живите същества – те са духовно еднакви с Бога, но когато попаднат в материалния свят, стават обусловени от законите му. Богът иска всички живи същества, негови неотделими частици, да живеят с него в трансценденталния свят. Всички Веди и свещени писания имат една цел – да просветят обусловените души от материалния свят и да ги върнат вкъщи, обратно при Бога. Но за съжаление, въпреки че непрекъснато са изложени на тристранните страдания на обусловения живот, обусловените живи същества не се стремят да се върнат при Бога. Причина за това е неправилният живот, който водят, объркани в греховете и добродетелите си. Тези, които извършват праведни дела, започват да възстановяват изгубената си връзка с Бога, но не са в състояние да разберат личностния му аспект. Истинската цел на живота е човек да се свърже с Бога и да му служи. Служенето на Бога е естественото състояние на живите същества. Но на имперсоналистите, които не могат да служат на Бога с любов, се препоръчва да медитират върху безличностния му аспект, вира̄т̣-рӯпа (вселенската форма). При всички случаи обаче човекът трябва да се опита да възроди забравените си отношения с Бога, ако иска да постигне истинско щастие в живота си и да се върне в естественото си, свободно състояние. Като медитират върху безличностния аспект, вира̄т̣-рӯпа (вселенската форма на Бога), не много интелигентните начинаещи постепенно придобиват качествата, които са необходими за лично общуване с Бога. Тези стихове препоръчват човек да медитира върху вира̄т̣-рӯпа, описана подробно в предишната глава, за да може да разбере, че всички неща, които вижда около себе си – планетите, моретата, планините, реките, птиците, животните, човешките същества и полубоговете, – не са нищо друго, освен различни части на вира̄т̣, формата на Бога. Размишляването за това също е вид медитация върху Абсолютната Истина; когато човек започне да я извършва, у него се развиват божествени качества и целият свят се превръща за него в щастлива и мирна обител. Без медитация върху Бога в личностния или в безличностния му аспект неверните представи на човека за естественото му положение задушават всичките му добри качества. Без такова висше знание целият свят се превръща за него в ад.

В Бхагавад-гӣта̄ (8.14) ясно се казва, че човек, който се е посветил на трансцендентално любовно служене на Бога и постоянно мисли за Бога, лесно получава милостта му и възможност за лично общуване с него. Такъв предан не е нужно да чака удобен момент да напусне тялото си. Но ония, в чиято преданост могат да се открият примеси от плодоносни дейности или емпирични философски размишления, трябва да изберат подходящ момент, за да напуснат тялото си. Благоприятните периоди са посочени в Бхагавад-гӣта̄ (8.23 – 26). Но времето само по себе си не е толкова важно, по-важно е човек да постигне съвършенство в йога, така че да може да напусне тялото си по собствено желание. Такъв йогӣ трябва да подчини сетивата си на ума. А умът може да бъде победен много лесно, когато човек мисли за лотосовите нозе на Бога. Чрез извършването на това служене постепенно всички сетива започват да служат на Бога. Това е начинът за съединяване с Върховния Абсолют.

Функциите на ума са да мисли, да чувства и да желае. Ако умът е материалистичен, т.е. погълнат е от материята, дейностите му са насочени към развиване на материалната наука, която в крайна сметка води до създаването на гибелни ядрени оръжия. Но ако умът е движен от духовни желания, той действа по удивителен начин, помагайки на живото същество да се върне вкъщи, обратно при Бога, където го очаква живот на вечност и пълно блаженство. Следователно умът трябва да бъде управляван от съвършена и чиста интелигентност. Интелигентността е съвършена, когато служи на Бога. Човек трябва да разбере, че живото същество винаги е слуга на обстоятелствата. Всяко живо същество изпълнява повелите на желанията, гнева, похотта, илюзията, безумието и завистта си, които са под контрола на материята. Но дори когато се подчинява на поривите на чувствата си, то остава нещастно. Щом човек осъзнае това и в търсене на причината за нещастието си се обърне към някого, който знае верния отговор, той получава знание за трансценденталното любовно служене на Бога. Тогава вместо да служи на гореспоменатите импулси на тялото, интелигентността на живото същество се освобождава от мъчителната илюзия на материалните страсти и вече пречистена, насочва ума към служене на Бога. Богът и отдаването служене на Бога са тъждествени, защото са на абсолютно равнище. Затова когато чистата интелигентност и умът потънат в Бога, живото същество престава да се съзерцава само, а попада в трансценденталното полезрение на Бога. Когато Богът наблюдава живото същество, Той му дава преки указания как да действа, така че да удовлетвори желанията му, и ако живото същество го следва съвършено, то престава да върши дейности за своето собствено въображаемо удовлетворение. В това си чисто състояние живото същество постига равнището на пълното блаженство, лабдхопаша̄нти, и се освобождава от всички материални желания.

Разрушителното време, което се проявява като минало, настояще и бъдеще и управлява дори небесните полубогове, на трансценденталното равнище губи силата си. Раждането, смъртта, старостта и болестите са признаци за влиянието на времето. Тези четири принципа на материалното съществуване могат да бъдат открити във всички части на материалния космос, чак до планетата Брахмалока, чиито жители живеят толкова дълго, че на нас това ни изглежда просто невероятно. Непобедимото време причинява смъртта дори на Брахма̄, какво да говорим за останалите полубогове, такива като Индра, Чандра, Сӯря, Ва̄ю и Варун̣а. Влиянието на звездите, чрез което полубоговете управляват съдбите на материалните същества, също не може да докосне трансценденталните владения. В материалното битие живите същества се боят от сатанински сили, но преданите, които са на трансцендентално равнище, не изпитват такива страхове. Под влиянието на различните гун̣и на материалната природа живите същества получават материални тела с различни форми. Но преданите на трансцендентално равнище са гун̣а̄тӣта, т.е. отвъд материалните гун̣и на доброто, страстта и невежеството. Затова на трансценденталното равнище няма лъжливо его: „Аз съм господар на всичко около мен“. Живото същество, което под влиянието на лъжливото его се опитва да господства над материалната природа в материалния свят, прилича на нощна пеперуда, която пада в огъня. Ослепителната красота на огъня привлича пеперудата и когато тя се приближи, за да му се наслади, огънят я поглъща. На трансценденталното равнище живото същество има чисто съзнание и затова не притежава лъжливо его, което да го тласка да господства над материалната природа. Напротив, чистото му съзнание го подтиква да се отдаде на Върховния Бог, което се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (7.19): ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣. Всичко това показва, че в трансценденталното царство няма нито материално творение, нито Причѝнен океан, който поражда материалната природа.

Такава е истината за трансценденталното царство, но тя се открива само на трансценденталистите, постигнали висшата степен на чисто съзнание. Тези трансценденталисти се разделят на две категории: имперсоналисти и предани. Крайната цел, която си поставят имперсоналистите, е брахмаджьоти на духовното небе, а най-висша цел за преданите са планетите във Вайкун̣т̣ха. Преданите изпитват гореописаното състояние, като получават духовни тела и извършват различни дейности в трансцендентално любовно служене на Бога. Но имперсоналистите пренебрегват общуването с Бога и затова не развиват духовно тяло, с което да могат да извършват духовни дейности. По този начин те остават само духовни искри, потънали в блестящото духовно сияние на Върховната Божествена Личност. Формата на Бога е пълно проявление на вечността, блаженството и знанието, а лишеното от форма брахмаджьоти представлява само вечност и знание. Планетите Вайкун̣т̣хи също са вечни форми, изпълнени с блаженство и знание, затова преданите на Бога, за които са отворени вратите на обителта на Бога, също получават вечни тела, изпълнени с блаженство и знание. Между тези неща няма никаква разлика. Обителта на Бога, неговото име, слава, обкръжение и всичко, което е свързано с него, притежава една и съща трансцендентална природа. В разглежданата шлока се обяснява по какво тази природа се различава от природата на материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а говори за три основни пътя на духовно развитие: карма йога, гя̄на йога и бхакти йога, но планетите във Вайкун̣т̣ха могат да се достигнат само чрез бхакти йога. Другите два вида йога не могат да издигнат човека до Вайкун̣т̣халока, въпреки че могат да го изведат до сияйното брахмаджьоти, както се каза по-горе.

В Бхагавад-гӣта̄ няколко пъти се среща думата мад-дха̄ма („Моята обител“). По думите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, съществува духовно небе, което е безкрайно, а планетите в него се наричат Вайкун̣т̣хи и са обители на Божествената Личност. В тази небесна шир, простираща се далеч, далеч отвъд материалното небе със седемте му покривни слоя, няма нужда нито от слънце, нито от луна, нито от електрическа светлина, защото планетите в нея се осветяват сами и блестят по-ярко от материалните слънца. Чистите предани на Бога се намират в пълна хармония с Божествената Личност. Това означава, че постоянно мислят за Бога като за свой единствен верен приятел и единствен доброжелател. Те не проявяват интерес към никакви материални създания, дори и към Брахма̄, владетеля на вселената. Само те могат да видят планетите от Вайкун̣т̣ха в истинската им светлина. Чистите предани следват съвършените наставления на Върховния Бог, затова не усложняват излишно въпроса за природата на трансценденталното, губейки време да обсъждат кое е Брахман и кое не е Брахман или кое е ма̄я̄ и кое не е, нито пък си правят илюзии, че са равни на Бога. Те не оспорват независимото съществуване на Бога и не твърдят, че Той не съществува, че живите същества са Бог или че Той приема материално тяло, когато инкарнира. Те не се занимават с неясни спекулативни теории, които всъщност са пречки по пътя към трансценденталното познание. Освен имперсоналистите, т.е. неотдадените, има и една категория хора, които се представят за предани на Бога, но вътре в себе си се стремят да постигнат освобождение, като се слеят с безличностния Брахман. Те си измислят собствени начини за предано служене, които всъщност са чист разврат, и по този начин заблуждават наивните глупаци, развратници като тях. По думите на Вишвана̄тха Чакравартӣ всички тези неотдадени и разпътни хора са дура̄тми, т.е. извратени създания, представящи се за маха̄тми (велики души). Както показва шлоката, Шукадева Госва̄мӣ изключва от групата на трансценденталистите тези неотдадени и развратници.

И така, планетите във Вайкун̣т̣ха са истински върховни обители, наричащи се парам̇ падам. Безличностното брахмаджьоти също се нарича парам̇ падам, защото е сиянието на тези планети, както слънчевите лъчи са сиянието на слънцето. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) ясно се казва, че безличностното брахмаджьоти произлиза от личността на Бога и понеже всичко пряко или косвено се основава на брахмаджьоти, всичко в крайна сметка произлиза от Бога, поддържа се от него и след унищожението потъва в него. Следователно всичко зависи от него. Чистите предани на Бога не си губят времето в опити да разграничават Брахман от не-Брахман, защото добре знаят, че чрез енергията си, наречена Брахман, Бог Парабрахман прониква навсякъде. Затова те гледат на всичко като на собственост на Бога. Преданите се опитват да използват всичко в служене на Бога и не усложняват нещата, опитвайки се да господстват над неговото творение. Те са толкова верни на Бога, че ангажират както себе си, така и всичко останало в трансцендентално любовно служене. Те виждат Бога във всичко и всичко в Бога, докато извратените души (дура̄тмите) разпространяват пагубната представа, че трансценденталната форма на Бога е материална.

Има много дура̄тми, които твърдят, че са осъзнали, че са Брахман. Но в същото време те не са в състояние да победят материалните си желания. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) ясно е казано, че себепозналата се душа е напълно свободна от материални желания. Материалните желания се дължат на лъжливото его на живото същество и намират израз в безсмислените му и наивни опити да победи законите на материалната природа и да господства над богатствата ѝ, изградени от петте елемента. Човек, който има такъв манталитет, започва да вярва в могъществото на материалната наука, открила ядрената енергия и механичните средства за пътешествия в космоса. И на основата на тези нищожни постижения човекът, движен от лъжливото его, се осмелява да поставя под съмнение дори властта на Върховния Бог, който за по-малко от миг може да сложи край на всички жалки човешки усилия. Душата, която е осъзнала Брахман и по този начин е възстановила първоначалното си положение, разбира съвършено, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е всемогъщият Ва̄судева и тя (себепозналото се живо същество) е неотделима частица от върховното цяло. Следователно естественото ѝ положение е да сътрудничи на Бога, намирайки се с него в трансценденталните отношения слуга – господар. Една такава душа прекратява безсмислените си опити да господства над материалната природа. Благодарение на истинското си знание тя се отдава на Бога с вярност и преданост.

Опитният йогӣ, който умее да управлява жизнения си дъх чрез предписаните методи на йога системата, трябва да напусне тялото си по следния начин. С петата си той трябва да запуши прохода, през който се освобождават изпражненията, и постепенно да издига жизнения си дъх през шестте основни центъра: пъпа, корема, сърцето, гърдите, небцето, веждите и темето. Този начин за управляване на жизнения дъх е механичен и практикуването му повече или по-малко се свежда до опити да се постигне духовно съвършенство чрез полагане на физически усилия. По-рано този метод е бил широко разпространен сред трансценденталистите, защото е отговарял на начина на живот и склонностите на хората в онези времена. Но в днешно време, когато под влияние на епохата на Кали всички са толкова неспокойни, практически никой не е способен да изпълнява такива физически упражнения. В днешно време е по-лесно човек да концентрира ума си чрез един друг метод – възпяването на святото име на Бога. Той е по-резултатен от управляването на жизнения дъх.

В тялото има шест места, през които жизненият дъх минава, и бхакти йогӣ, потънал в медитация, трябва да ги открие чрез интелигентността си. От тези шест центъра тук са споменати сва̄дхиш̣т̣ха̄на-чакра, или енергетичният център на жизнения дъх, и разположеният над него ман̣и-пӯрака-чакра, който е точно под корема и пъпа. Когато човек намери точката, разположена още по-горе, в областта на сърцето, той достига ана̄хата-чакра, а когато жизненият дъх се издигне още по-високо, в основата на небцето, човек достига вишуддхи-чакра.

Тук се препоръчва човек да прекъсне всички връзки с материята и да се върне вкъщи, обратно при Върховния Бог. За тази цел е необходимо той напълно да се е освободил от желанието за материално наслаждение. Има различни равнища на материално наслаждение в зависимост от продължителността на живота и формите на удовлетворяване на сетивата. Най-висшият тип сетивно наслаждение, който може да се изпита, и максимално дългият живот са описани в Бхагавад-гӣта̄ (9.20). Всички тези наслаждения обаче са материални, затова човек трябва дълбоко да осъзнае, че не се нуждае от толкова дълъг живот дори на планетата Брахмалока. Той трябва да се върне вкъщи, обратно при Бога, ида не се блазни от никакви материални блага. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва, че човек може да се откъсне от материалните удоволствия, когато изпита най-висшия вкус на живота. Парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Докато не разбере природата на духовния живот, той не може да се освободи от влечението си към материята. Проповедите на имперсоналистите, че духовният живот е лишен от многообразие, са много опасни, защото заблуждават живите същества и усилват привързаността им към материалното наслаждение. Имперсоналистите нямат познания, затова не могат да имат представа за парам, Върховния; колкото и да си въобразяват, че са осъзнали Брахман, те си остават привързани към различните видове материално наслаждение. Както става ясно от разглежданата шлока, тези неинтелигентни хора нямат представа за парам и затова не могат да достигнат Върховния. Преданите имат пълно знание за духовния свят, за Божествената Личност и за трансценденталното общуване с Бога на неизброимите духовни планети, наречени Вайкун̣т̣халоки. Тук е употребена думата акун̣т̣ха-др̣ш̣т̣их̣. Акун̣т̣ха и вайкун̣т̣ха имат еднакво значение. Само този, който си е поставил за цел да стигне до духовния свят и лично да общува с Бога, може да сложи край на материалните си обвързаности дори докато е още в материалния свят. Парам и парам̇ дха̄ма, за които многократно се споменава в Бхагавад-гӣта̄, са едно и също нещо. Този, който стигне до парам̇ дха̄ма, не се връща в материалния свят. Такава свобода е невъзможна дори на най-висшата лока в материалния свят.

Жизненият дъх може да излезе през седем отвора: очите, ноздрите, ушите и устата. Когато умира обикновен човек, по правило жизненият дъх излиза през устата. Но йогӣте, които могат да управляват дъха си повече описания начин, го освобождават през мозъчното отвърстие в главата си. Те запушват седемте отвора и тогава жизненият дъх сам пробива мозъчното отвърстие. Това е сигурен знак, че великият предан е прекъснал всичките си връзки с материята.

Условията за материално наслаждение на висшите планетарни системи са хиляди пъти по-благоприятни, отколкото на низшите. Към висшите планетарни системи се числят планети като Брахмалока и Дхрувалока (полярната звезда), разположени над Махарлока. Обитателите на тези планети притежават осемте мистични съвършенства. Те не трябва да изучават изкуството на мистичната йога, за да станат по-малки от атомите (ан̣има̄-сиддхи) или по-леки от перце (лагхима̄-сиддхи). Те могат да вземат всяко нещо от всяко място (пра̄пти-сиддхи), да станат по-тежки и от най-тежкото (махима̄-сиддхи), да направят каквото поискат, дори да сътворят нещо или да унищожат всичко, което пожелаят (ӣшитва-сиддхи), да управляват всички материални елементи (вашитва-сиддхи), да притежават такава сила, с която да осъществят всичките си желания (пра̄ка̄мя-сиддхи), или пък да приемат всякакви форми, каквито пожелаят (ка̄ма̄васа̄йита̄-сиддхи). Обитателите на висшите планети са надарени с тези способности от природата. За да пътуват в космоса, те не се нуждаят от летателни апарати – за броени мигове те могат да се придвижат от една планета на друга. Без механични приспособления (космически кораби) земните жители не могат да отидат и до най-близката планета, но надарените с изключителни способности обитатели на висшите планети с лекота извършват всякакви чудеса.

Обикновено материалистът е любопитен какво представлява животът на висшите планети, затова се стреми да го види със собствените си очи. Както любознателните хора пътешестват из целия свят, за да видят забележителните места, така не много интелигентният трансценденталист иска лично да види планетите, за които е слушал толкова необикновени неща. Един йогӣ лесно може да осъществи това си желание и да отиде там, като запази материалния си ум и сетива. Най-много от всичко материалният ум се стреми да господства над материалния свят и описаните по-горе сиддхи са различни форми на такова господство. Преданите на Бога не се стремят към власт над илюзорните и преходни явления. Напротив, те искат да се подчиняват на върховния властник, Бога. Желанието да се служи на Бога, върховния властител, е духовно, трансцендентално желание. За да бъде допуснат в духовното царство, човек трябва да доведе ума и сетивата си до такова чисто състояние. С материалния си ум човек може да достигне най-висшата планета във вселената, но не може да проникне в царството на Бога. Сетивата се наричат духовно чисти, когато не се занимават със сетивни наслаждения. Те имат нужда от дейности, но когато се използват изцяло в трансцендентално любовно служене на Бога, не могат да ги докоснат никакви материални замърсявания.

Опитите на учените-материалисти да достигнат другите планети с летателни апарати са безполезно начинание. Като извършва благочестиви дейности обаче човек може да се издигне до райските планети. Но с такива механични или материални средства – и груби, и фини – човек никога не може да проникне отвъд Сварга или Джаналока. Трансценденталистите, които не са обвързани по никакъв начин с грубото материално тяло, могат да пътуват навсякъде из материалните светове и отвъд тях. Те пътуват из планетарните системи Махар-, Джанас-, Тапас- и Сатя-лока в материалния свят, но освен това могат да пътешестват и из Вайкун̣т̣ха, която е отвъд материалния свят. Пример за такъв волен космически пътешественик е На̄рада Муни, а Дурва̄са̄ Муни е пример за мистик. С помощта на преданото служене, отреченията, мистичните сили и трансценденталното знание всеки би могъл да пътува като На̄рада Муни и Дурва̄са̄ Муни. Известно е, че за една година Дурва̄са̄ Муни успял да обходи цялото материално пространство и част от духовното. Грубите и по-фините материалисти никога няма да могат да постигнат скоростта, на която са способни трансценденталистите.

Полярната звезда и нейната орбита се наричат кръг на Шишума̄ра. Там е разположена планетата на Божествената Личност (Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у). Преди да попадне там, мистикът минава по Млечния път и стига до Брахмалока, а по пътя спира на Ваишва̄нара-лока, където живее полубогът, който управлява огъня. На Ваишва̄нара-лока йогӣ се пречиства от всички замърсявания и грехове, натрупали се при пребиваването му в материалния свят. Млечният път води до Брахмалока, най-висшата планета във вселената, както се казва в тази шлока.

От тази шлока научаваме, че обитателите на Махарлока, където чистите живи същества (полубоговете) живеят по 4 300 000 000 земни години, имат летателни апарати, с които отиват до Сатялока, най-висшата планета във вселената. В Шрӣмад Бха̄гаватам са дадени много сведения за отдалечени планети, които съвременните самолети и космически кораби не могат да достигнат дори и ако летят с невъобразима скорост. Великите а̄ча̄рии – Шрӣдхара Сва̄мӣ, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Валлабха̄ча̄ря и др., приемат тези утвърждения на Шрӣмад Бха̄гаватам. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху счита Шрӣмад Бха̄гаватам за най-безупречното и авторитетно ведическо писание. Затова нито един разумен човек не би пренебрегвал това, което Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ казва в него. А Шукадева Госва̄мӣ бил себепознала се душа и следвал стъпките на великия си баща Шрӣла Вя̄садева, съставителя на цялата ведическа литература. В творението на Бога и ден, и нощ пред очите ни стават най-необикновени неща, които не можем да проумеем с помощта на съвременната материална наука. Ето защо не трябва да разчитаме на съмнителния авторитет на материалната наука за узнаването на неща, които излизат извън сферата на нейната компетентност. Обикновеният човек е принуден да приема на доверие и твърденията на съвременната наука, и твърденията на ведическата мъдрост, тъй като не е в състояние да провери истинността нито на едното, нито на другото. Остава му само да избере на кое да вярва – на едно от двете или и на двете едновременно. Ведическият път за постигане на истината обаче е по-автентичен, защото е приет от а̄ча̄рии, които са не само вярващи и учени хора, но и освободени души, лишени от недостатъците на обусловените същества. За разлика от тях съвременните учени са обусловени и е неизбежно да допускат грешки. Затова най-сигурно е човек да признае авторитета на ведическите писания, такива като Шрӣмад Бха̄гаватам, които единодушно са приети от великите а̄ча̄рии.

Глупаците с материалистичен манталитет не се възползват от авторитетното знание, което се предава по линията на ученическата последователност. Ведическото знание е авторитетно, защото е придобито не по експериментален път, а с приемане на автентичните сведения на ведическите писания, смисълът на които е разяснен от истински авторитети. За да разбере човек казаното във Ведите, не е достатъчно да притежава научна степен. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) недвусмислено е заявено, че за тази цел той трябва да се обърне към истински авторитет, който е получил ведическото знание по веригата на ученическата последователност. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че е обяснил знанието, изложено в Бхагавад-гӣта̄, на бога на Слънцето, след което то е продължило да се предава по ученическата последователност: от бога на Слънцето – на сина му Ману, от Ману – на цар Икш̣ва̄ку (един от предците на Бог Ра̄мачандра), и по-нататък от един велик мъдрец на друг. Но с течение на времето авторитетната последователност е била прекъсната и за да възстанови истинския смисъл на това знание, Богът го обяснява на Арджуна, който е достоен да го разбере, защото е чист предан. Как Арджуна разбрал Бхагавад-гӣта̄, е казано в самата нея (Бхагавад-гӣта̄, 10.12 – 13). Но въпреки това има много глупаци, които се опитват да постигнат духа на Бхагавад-гӣта̄, без да следват примера на Арджуна, а вместо това си измислят собствени, глупави като самите тях тълкувания. Така те само пречат на другите да разберат учението на Гӣта̄ и заблуждават наивните си и неособено интелигентни последователи (шӯдри). Казва се, че за да разбере смисъла на Ведите, човек трябва да стане бра̄хман̣а, и това условие е не по-малко задължително от условието да има висше юридическо образование, за да започне адвокатска практика. Целта на това ограничение не е да препятства духовното развитие на хората, а да предотврати некомпетентните тълкувания върху ведическата наука. Хората, които не притежават необходимите брамински качества, изопачават смисъла на ведическото знание. Истински бра̄хман̣а е този, който е получил правилно обучение под строгото ръководство на истински духовен учител.

Ведическата мъдрост ни дава възможност да разберем отношенията си с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, и да действаме по правилен начин, така че да постигнем желаната цел – да се върнем у дома, обратно при Бога. Но материалистите не разбират това. Те кроят планове и се надяват да станат щастливи там, където не може да има щастие. В търсене на такова илюзорно щастие те се опитват да отидат на други планети с помощта на ведическите ритуали или с космически кораби. Тези объркани хора трябва да проумеят, че в място, което е предназначено за страдания, усилията за постигане на щастие са обречени на неуспех, защото рано или късно цялата вселена ще бъде унищожена, а заедно с нея ще рухнат и надеждите за материално щастие. Затова разумните хора се стремят да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Те побеждават всички страдания на материалното съществуване – раждането, смъртта, болестите и старостта. Те са истински щастливи, защото са освободени от безпокойствата в материалното битие, но изпитват болка за страдащите материалисти и понякога от съчувствие отиват при тях, за да ги убедят да се върнат при Бога. Всички истински а̄ча̄рии са проповядвали тази истина и са предупреждавали хората да не таят надежди за постигане на щастие там, където то е само химера.

Всеки, който благодарение на духовната си практика и постижения отива на Брахмалока (Сатялока), може да постигне три различни вида съвършенство. Този, който се е издигнал дотам благодарение на благочестивите си дейности, заема положение, съответстващо на дейностите му. Този, който е достигнал планетата чрез обожаване на вира̄т̣, или Хиран̣ягарбха, получава освобождение заедно с Брахма̄. Но в тази шлока става дума за ония, които са стигнали дотам благодарение на преданото служене, и се описва как след като проникнат през различните обвивки на вселената, накрая те постигат духовната си същност в абсолютната атмосфера на върховното битие.

Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ всички вселени са струпани заедно и всяка от тях е покрита от седем обвивки. Отвъд седемте обвивки се простира област, изпълнена с вода. Всяка обвивка е десет пъти по-дебела от предходната. Върховният Бог, който с дишането си създава купа вселени, лежи над тях. Водата на Причинния океан се различава по качество от водната обвивка на вселената. Водата, която покрива вселената, е материална, докато водата на Причинния океан е духовна. Водната обвивка, за която се говори тук, има природата на лъжливото его, покриващо всички живи същества. Процесът на постепенното освобождаване от материалните обвивки, за който се говори тук, е процес на постепенно избавяне от концепциите на лъжливото его, свързани с грубото материално тяло, след което живото същество потъва във финото си тяло, докато накрая не получи и чисто духовно тяло в абсолютните владения на Божието царство.

Във връзка с това Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ обяснява, че част от създадената от Бога материална природа се нарича махат-таттва. Една не много голяма част от махат-таттва се нарича лъжливо его. Част от егото са звуковите вибрации, а част от звука е атмосферният въздух. Една част от атмосферния въздух дава начало на разнообразието от форми, а от формите се образува енергията на електричеството и топлината. Топлината създава мириса на земята, от който пък произлиза грубият елемент земя. Съвкупността от всичко това изгражда космическото мироздание, чийто диаметър е 6,5 милиарда километра. След това започват обвивките на вселената. Дебелината на първата обвивка е 129 милиона километра, а всяка следваща обвивка – огън, светлина, въздух и етер – е десет пъти по-дебела от предходната. Преданият на Бога безстрашно преодолява тези обвивки и накрая достига абсолютната атмосфера, където всичко има единна, духовна природа. След това той стига до някоя от планетите във Вайкун̣т̣ха, където получава тяло, подобно на тялото на Бога, и му отдава любовно трансцендентално служене. Това е най-висшето достижение на живота в преданост, към което се стреми съвършеният йогӣ.

Отвъд небето се намират фините обвивки, които наподобяват грубите обвивки на вселената. Грубите обвивки се образуват чрез трансформация на някои елементи на фините причини. Така че заедно с грубите елементи йогӣте или преданите се освобождават и от фините причини, например с помощта на обонянието – от аромата. По този начин чистата духовна искра (живото същество) се очиства напълно от всички материални замърсявания и може да влезе в царството на Бога.

Както вече неведнъж казахме, чистото себепознание е чистото съзнание на живото същество, че е вечен слуга на Бога. По този начин живото същество възстановява изначалното си положение, в което то отдава трансцендентално любовно служене на Бога. Това ще бъде обяснено по-подробно в следващия стих. Равнището на безкористното трансцендентално любовно служене на Бога може да се постигне, когато материалните сетива се пречистят и се върнат в първоначалното им чисто състояние. Тук е предложено пречистване на сетивата по метода на йога: грубите сетива потъват в гун̣ата на невежеството, а фините – в гун̣ата на страстта. Умът принадлежи към гун̣ата на доброто и затова се нарича девамая, т.е. божествен. Човек може да пречисти ума си напълно, когато е твърдо убеден, че е вечен слуга на Бога. Следователно дори след като е постигнало доброто, живото същество остава подвластно на материалните гун̣и; то трябва да преодолее равнището на материалното добро и да се издигне до чистото добро, или васудева-саттва. Васудева-саттва ще му позволи да влезе в царството на Бога.

Във връзка с това можем да отбележим, че въпреки авторитетността си описаният по-горе начин за постепенно освобождение на преданите е почти неосъществим в наше време, когато хората не познават практиката на йога. Така наречената йога система, която разпространяват професионалистите, може да е полезна от физиологична гледна точка, но нищожните ѝ постижения не могат да помогнат на човека да получи описаното тук духовно освобождение. Преди пет хиляди години, когато социалната структура на обществото съответствала на ведическите норми, всички били запознати с метода на йога, за който става дума тук, защото всички, и особено бра̄хман̣ите и кш̣атриите, се учели на това трансцендентално изкуство под ръководството на духовен учител, далеч от дома си и спазвайки обет за брахмачаря. Съвременният човек обаче не може да разбере и да приложи правилно този метод на йога.

Бог Шрӣ Чайтаня опростил този процес, като го направил достъпен за хората, които искат да станат предани в съвременната епоха. Крайният резултат остава един и същ. В метода, препоръчван от него, първото и най-важно условие е човек да разбере важността на бхакти йога. Живите същества в различните форми на живот изтърпяват различни срокове на наказание според плодоносните си дейности и последиците им. Но този, който, извършвайки дейности, натрупва и някакъв запас от бхакти йога, по безпричинната милост на Бога и на духовния учител може да разбере значението на служенето на Бога. Богът помага на искрената душа, като я среща с истински духовен учител, който е негов представител. Когато следва наставленията на такъв духовен учител, човек получава семето на бхакти йога. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху препоръчва на предания да посее в сърцето си семето на бхакти йога и да го полива, като слуша и възпява святото име, възславя Бога и т.н. Простият метод на повтаряне и слушане на святото име, когато е извършван без оскърбления, ще помогне на човека постепенно да се издигне до равнището на освобождението. В повтарянето на святото име на Бога има три етапа. Първият е повтаряне на святото име с оскърбления, вторият е внимателно и задълбочено повтаряне и третият е повтаряне на святото име на Бога без оскърбления. На втория етап (етапа на задълбоченото повтаряне), който е преходен между оскърбителното и неоскърбителното повтаряне на святото име, човек постига равнището на освобождението, а когато достигне третия етап, влиза в царството на Бога, макар външно да изглежда, че продължава да живее в материалния свят. За да може да постигне това равнище, той не трябва да забравя следните неща.

Когато говорим за слушане и повтаряне, имаме предвид не само слушане и повтаряне на святите имена на Бога: Ра̄ма и Кр̣ш̣н̣а (или шестнадесетте имена в последователност Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе), но и четене и слушане на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам сред предани. Тази начална практика на бхакти йога помага на семето, което вече е посято в сърцето, да покълне. Ако се полива редовно с повтаряне и слушане, растението на бхакти йога ще започне да расте. Под постоянните грижи то ще израсне толкова високо, че ще проникне през обвивките на вселената, за които знаем от предишните стихове, след това ще достигне сияйното небе, брахмаджьоти, ще продължи да се развива и накрая ще влезе в духовното небе, където има безброй духовни планети, наречени Вайкун̣т̣халоки. Кр̣ш̣н̣алока, или Голока Вр̣нда̄вана, е разположена над тях. На нея растението на бхакти намира покой в лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалната Божествена Личност. Когато човек достигне лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а в Голока Вр̣нда̄вана, поливането със слушане и четене на ведическа литература и с повтаряне святото име на етапа на чистата преданост започва да дава плодове – любовта към Бога, и преданият им се наслаждава дори и когато се намира в материалния свят. Но само предан, който постоянно полива растението на преданото служене, може да се наслаждава на зрелите плодове на любовта към Бога. Освен това човек постоянно трябва да внимава на растението да не му се случи нещо лошо. Затова трябва да помни следното:

1) Оскърбленията в нозете на чистите предани могат да се сравнят с побеснял слон, който опустошава хубава градина.

2) Както градинарят поставя ограда около растението, за да го запази, така човек трябва да се пази да не извършва оскърбления в нозете на чистите предани.

3) Случва се при поливането на растението да поникнат и бурени; те могат да задушат растението на бхакти йога, ако не бъдат изтръгнати от корен.

4) Тези бурени са желанието за материално наслаждение, желанието за сливане с Абсолюта и за загубване на индивидуалността и още много желания, свързани с религията, стремежа към материално благополучие, сетивното наслаждение и освобождението.

5) Има и много други бурени: неспазване заповедите на свещените писания, ненужни дейности, убиване на животни, стремеж към материална изгода, престиж и почести.

6) Ако човек не се грижи за растението както трябва, поливането подхранва само бурените. Те задушават растението и то не може да даде желания плод – любовта към Бога.

7) Затова преданият трябва да изтръгва от корен бурените веднага щом ги забележи да поникват. Само тогава основното растение ще се развива нормално.

8) Ако прави това, преданият ще може да се наслади на плода на любовта към Бога и да живее заедно с Бог Кр̣ш̣н̣а още в този си живот, усещайки присъствието му на всяка крачка.

Най-висшето съвършенство на живота е човек постоянно да се наслаждава на общуване с Бога. Когато опита това наслаждение, той загубва всякакъв интерес към временните наслаждения на материалния свят.

В тази шлока трябва да обърнем внимание на израза гатим̇ бха̄гаватӣм. Сливането със сиянието на Парабрахман, на Върховната Божествена Личност, което желаят имперсоналистите брахмава̄дӣ, не е постигане на съвършенството бха̄гаватӣм. Бха̄гаватите не се стремят към сливане с безличностното сияние на Бога; те искат да общуват лично с Върховния Бог на някоя от духовните планети Вайкун̣т̣хи в духовното небе. Всичките материални вселени в материалното небе са само незначителна част от духовното небе, което е изпълнено с безброй планети Вайкун̣т̣хи. Целта на преданите (бха̄гаватите) е да отидат на някоя от планетите във Вайкун̣т̣ха, където Божествената Личност в безбройните си личностни експанзии се наслаждава сред безброй чисти предани, свои близки спътници. След като получат освобождение чрез преданото служене, обусловените души от материалния свят се издигат до тези планети. Но броят на вечно освободените души е много, много по-голям от броя на обусловените души в материалния свят и тези вечно освободени души от планетите във Вайкун̣т̣ха никога не пожелават да дойдат в жалкия материален свят.

Имперсоналистите, които искат да се слеят с брахмаджьоти, безличностното сияние на Върховния Бог, но не познават любовното предано служене, отдавано на личностната форма на Бога в духовния свят, могат да бъдат сравнени с онзи вид риби, които се раждат в потоците и реките и след това мигрират в океана. Рибите не могат да останат в него завинаги, защото стремежът им към сетивно наслаждение ги отвежда отново в реките и потоците, където хвърлят хайвера си. По същия начин опитите на материалистите да се наслаждават на ограничения материален свят претърпяват неуспех и тогава те се обръщат към безличностното освобождение – към сливането с Причинния океан или с безличностното сияние брахмаджьоти. Но понеже нито Причинният океан, нито безличностното брахмаджьоти не може да замести общуването и дейностите на сетивата, имперсоналистите отново падат в ограничения материален свят, подтиквани от непреодолимото желание да действат със сетивата си, и отново се озовават в кръговрата на раждането и смъртта. А преданите, които благодарение на трансценденталните дейности на сетивата си в преданото служене, влизат в царството на Бога и общуват там с освободените души и с Божествената Личност, вече не се интересуват от този тесен материален свят.

В Бхагавад-гӣта̄ (8.15) Богът потвърждава това по следния начин: „След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство“. Следователно висшето съвършенство на живота е да се постигне общуване с Бога. Бхакти йогӣте, които напълно са се посветили на служене на Бога, не се интересуват от гя̄на, от йога и от други методи за постигане на освобождение. Чист предан е този, който напълно се е отдал на Бога и няма никакви други желания, освен желанието да му служи.

В този стих трябва да обърнем внимание на още две думи: ша̄нтами а̄нандам – спокойствие и удовлетворение – две изключително важни неща, с които преданото служене дарява предания. Имперсоналистите искат да се слеят с Върховния, или с други думи, да бъдат равни на Върховния. Но това е една химера. Йогӣте мистици пък не могат да намерят нито покой, нито удовлетворение, защото са обременени от различни видове мистични сили. И така, нито имперсоналистите, нито йогӣте могат да намерят истинско спокойствие и удовлетворение, докато преданите са напълно спокойни и удовлетворени благодарение на общуването си с пълното цяло. Затова те не изпитват влечение нито към сливането с Абсолюта, нито към мистичните сили.

За да постигне любов към Бога, човек трябва да се освободи от влечението си към всичко друго. Обусловените души се стремят към много неща: привличат ги религиозните обреди, богатството, изтънчените наслаждения, равенството с Бога, мистичното могъщество; те искат да могат да вършат чудеса, т.е. да правят всичко, каквото поискат, и да получават всичко на този свят. Но ако иска да стане предан и да съживи спящата си любов към Бога, човек трябва да отхвърли всички подобни желания. Преданите, които не са се пречистили докрай, разчитат да постигнат споменатите материални неща чрез усъвършенстване в преданото служене, но чистите предани не са осквернени от такива материални желания, умозрителни разсъждения за безличностното и стремеж към мистични сили. Човек може да постигне любовта към Бога само с чисто предано служене, т.е. със съзнателен и безкористен труд в името на Божествената Личност, обекта на неговата любов.

Казано още по-ясно, ако човек иска да постигне любов към Бога, трябва да се прости с всичките си желания за материално наслаждение, да не се покланя на никакви полубогове и да се посвети целия на служене на Върховната Божествена Личност. Той трябва да се раздели с глупавата идея за сливане с Бога и с желанието да притежава необикновени способности, с които да печели преходна светска слава. Чистият предан е зает само с позитивно служене на Бога и не очаква в замяна никакво възнаграждение. Така той развива любов към Бога, т.е. издига се до равнището на ша̄нтам и а̄нандам, за които се говори в тази шлока.

Двата пътя за постигане на духовното небе и за освобождение от материалното робство – прекият път до царството на Бога и заобиколният път, който минава през различни висши планети във вселената – тук са описани в пълно съответствие с учението на Ведите. По този въпрос Ведите казват: яда̄ сарве прамучянте ка̄ма̄ йе 'ся хр̣дишрита̄х̣ / атха мартьо 'мр̣то бхаватй атра брахма самашнуте (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.4.7) и те 'рчир абхисамбхаванти (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 6.2.15) – „Личностите, напълно освободени от материалните желания, които са като болести на сърцето, побеждават смъртта и влизат в царството на Бога през планетите Арчи“. Тези твърдения на Ведите подкрепят изложеното в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шукадева Госва̄мӣ също го потвърждава, казвайки, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, е открил тази истина на Брахма̄, най-висшия авторитет върху Ведите. Традицията гласи, че Бог Кр̣ш̣н̣а предал Ведите на Брахма̄, Брахма̄ ги повторил пред На̄рада, На̄рада – пред Вя̄садева, Вя̄садева – пред Шукадева Госва̄мӣ и т.н. Затова между твърденията на отделните авторитети няма разлика. Истината е вечна, тя не допуска нови тълкувания. Само така човек може да овладее знанието, съдържащо се във Ведите. Ведическото знание не е нещо, което може да се разбере с ерудиция и нови интерпретации на учените-материалисти. Истината винаги си е истина, затова към нея не може да се прибави нищо и нищо не може да се отнеме от нея. В крайна сметка човек винаги признава нечий авторитет. Повечето хора признават авторитета на съвременните учени и напълно им се доверяват в областта на науката. Това означава, че следват авторитет. Такъв е пътят за постигането и на ведическата мъдрост. Обикновените хора няма откъде да знаят какво се намира отвъд небето или отвъд вселената. Те трябва да приемат твърденията на Ведите така, както ги разбират авторитетите от ученическата последователност. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ се описва същият начин за разбиране на Гӣта̄. Ако не приема мнението на авторитетните а̄ча̄рии, човек никога няма да намери съдържащата се във Ведите истина.

Както ще бъде обяснено в следващата шлока, преданото служене, т.е. прекият път на бхакти йога, е единственото абсолютно и съвършено средство за освобождение от клопката на материалното битие. Има много индиректни методи за освобождение, но никой от тях не е толкова лесен и благодатен като пътя на бхакти йога. Гя̄на, йога и сродните на тях методи сами по себе си не могат да дадат освобождение. Просто с тяхна помощ след много, много години човек може да достигне равнището на бхакти йога. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че трансценденталистите, които са привързани към безличностния аспект на Абсолюта, вървят към желаната цел по трънлив път, а философите емпирици, които се стремят към Абсолютната Истина, чак след много, много животи разбират колко е важно човек да осъзнае, че Ва̄судева е всичко (Бхагавад-гӣта̄, 7.19). Що се отнася до различните видове йога системи, пак в Бхагавад-гӣта̄ (6.47) се казва, че от мистиците, които се стремят към Абсолютната Истина, най-велик е този, който постоянно служи на Бога. А последната повеля на Бхагавад-гӣта̄ (18.66) е човек да изостави всички дейности и методи за себепознание и освобождение от материалното робство и да се отдаде напълно на Бога. Целта на всички ведически писания е да подтикнат човека непременно да приеме трансценденталното любовно служене на Бога.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (Първа песен) вече се каза, че прекият път на бхакти йога или пътищата, които накрая извеждат до бхакти йога, лишена и от най-малките примеси на плодоносни дейности, са най-висшата форма на религия. Всичко останало е празно губене на време.

Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ и другите а̄ча̄рии, по-специално Джӣва Госва̄мӣ, са единодушни, че бхакти йога е не само лесна, лека, достъпна и естествена, но е и единственият източник на щастие за човека.

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ се позовава на Брахма̄, най-висшия ведически авторитет, който е гун̣а-авата̄ра на Бога. Брахма̄джӣ изучил Ведите в началото на материалното творение. Въпреки че имал възможността да чуе ведическите наставления от самата Божествена Личност, Брахма̄джӣ изучил Ведите три пъти, както правят учените, за да задоволи любопитството на всички, които в бъдеще ще поискат да ги изучават. Той изследвал Ведите много внимателно, съсредоточавайки се върху целта им. И след като анализирал целия път, предложен в тях, той установил, че да станеш чист предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е съвършенството на всички религиозни принципи. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄, дадено от самата Божествена Личност. Това заключение на Ведите приемат всички а̄ча̄рии, а тези, които го отричат, по определението на Бхагавад-гӣта̄ (2.42) не са нищо повече от веда-ва̄да-рата.

Обикновените хора често недоумяват как биха могли да се отдадат на Бога или да му служат с трансцендентална любов, щом не могат да го видят. Тук Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ подсказва на такива хора как с помощта на разума и сетивното възприятие могат да усетят присъствието на Върховния Бог. Сегашните ни, материални сетива наистина не могат да възприемат Бога, но когато от желание да служи чистият предан е убеден в съществуването на Бога, по милостта му той получава откровение и чувства присъствието на Бога навсякъде и във всичко. Преданият разбира, че интелигентността е проводник на указанията на Парама̄тма̄, пълната част от Божествената Личност. Дори обикновеният човек може да почувства в себе си присъствието на Парама̄тма̄. Това става по следния начин. Отначало човек трябва да почувства своето аз и да се убеди, че то наистина съществува. Това може да не стане веднага, но като помисли малко, човек може да разбере, че той не е тялото; че ръката, кракът, главата, косата и т.н. са съставни части на тялото му, следователно нито ръката, нито кракът, нито главата могат да бъдат неговото аз. Така с помощта на интелигентността си човек може да усети своето аз и да го разграничи от нещата, които вижда около себе си. По този начин естествено се налага изводът, че живото същество (било то човек или животно) е наблюдателят, който освен себе си, вижда и всичко, което го обкръжава. Следователно между наблюдателя и наблюдаваното има разлика. И като продължим да разсъждаваме, лесно ще се убедим, че живото същество, което с обикновеното си зрение наблюдава света около себе си, не може да вижда или да действа само. Всички наши действия и възприятия зависят от различните видове енергия, които природата ни предоставя в различни съчетания. Петте сетива, чрез които възприемаме света (слух, осезание, зрение, вкус и обоняние) и петте сетива, с които извършваме дейности (ръцете, краката, речта, анусът и половите органи), а също и трите фини сетива (умът, интелигентността и егото) – общо тринадесет сетива, – са изградени от различни съчетания на грубите и фини природни енергии. Не по-малко очевидно е, че обектите на възприятие се появяват в резултат от безкрайните преобразувания и съчетания на формите, в които се проявява природната енергия. Това неопровержимо доказва, че обикновеното живо същество не е независимо нито в действията си, нито във възприемането на света около себе си. И понеже определено чувстваме, че съществуването ни е обусловено от енергията на природата, можем да направим заключението, че наблюдателят е дух, а сетивата и обектите на възприятието са материя. Духовната природа на наблюдателя намира израз в неудовлетворението ни от ограничеността на обусловеното ни материално битие. Така можем да отличим духа от материята. Има различни теории, че на определен етап от еволюцията материята развива способност да вижда и да се движи. Тези твърдения нямат никаква стойност, тъй като никой и никъде не е доказал експериментално, че материята може да създава живи същества. Не може да се разчита само на бъдещето, колкото и обещаващо да изглежда то. Празните приказки за това, че някога материята ще се развие в дух, са наистина безсмислици, защото никъде материята не е успяла да развие способността да вижда или да се движи. Следователно материята и духът са две различни същности и до това заключение можем да стигнем лесно, като вървим по пътя на логическите разсъждения. Следващият извод, който трябва да направим, е че нещата, които наблюдаваме, не могат да бъдат живи, ако не съществува някой, който да използва и управлява интелигентността. Интелигентността изпълнява ролята на висша сила, без която живото същество не може нито да вижда, нито да се храни, нито да прави нещо друго. Ако не може да използва интелигентността си, човек се превръща в психически болен. Следователно живото същество е зависимо от интелигентността, т.е. от указанията на по-висше същество. Интелигентността е всепроникваща. Тя се намира у всяко живо същество и е проводник на указанията на една висша сила, която ни направлява така, както бащата ръководи сина си. Тази висша сила, която се намира у всяко индивидуално живо същество, е Свръхазът.

На този етап от разсъжденията си трябва да се спрем върху следния въпрос: от една страна, съзнаваме, че всичките ни възприятия и дейности са обусловени от материалната природа, но в същото време по навик чувстваме и казваме: „аз усещам“, „аз правя“. От това следва, че органите ни за възприятие и за действие функционират затова, защото се отъждествяваме с материалното си тяло, а висшият принцип, Свръхазът, ни направлява и ни дава всичко, което желаем. Възползвайки се от указанията на Свръхаза, проявяващи се под формата на нашата интелигентност, ние можем или да продължим изследванията си и да приложим на практика заключението, че не сме тялото, или да продължим да се отъждествяваме с материята, като си въобразяваме, че ние сме господари на нещата или че ние вършим нещата. Ние имаме свободата да избираме: да останем в невежество, държейки се за неверните материални схващания, или да тръгнем по пътя към истината и да приемем духовното схващане. Не е трудно да стигнем до истинското, духовното разбиране. За тази цел трябва само да признаем Свръхаза (Парама̄тма̄) за свой приятел и водач, като подчиним своята интелигентност на висшата интелигентност на Парама̄тма̄. Свръхазът и индивидуалният аз са духовни, т.е. те са еднакви по качество и се различават от материята. Но те не са тъждествени, защото Свръхазът дава указания, т.е. дава интелигентност, а индивидуалното аз ги следва и така осъществява дейностите си. За да могат да виждат, слушат, мислят, чувстват, желаят и пр., индивидуалните същества следват указанията на Свръхаза. Следователно те са напълно зависими от Свръхаза.

И така, с помощта на здравия разум стигаме до извода, че съществуват три същности: материя, дух и Свръхдух. Ако се обърнем към Бхагавад-гӣта̄, към ведическата интелигентност, ще разберем, че тези три същности (материята, духът и Свръхдухът) са зависими от Върховната Божествена Личност. Свръхазът е частично проявление, пълна част от Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Върховната Божествена Личност господства над целия материален свят чрез това свое частично проявление. Богът е велик, Той не може да бъде прост изпълнител на заповедите на индивидуалните същества, затова Свръхазът не може да бъде пълно проявление на Върховния Аз, на Пуруш̣оттама, Абсолютната Божествена Личност. Осъзнаването на Свръхаза е началото на себепознанието и в хода на този процес с помощта на интелигентността си, на авторитетните писания и най-вече благодарение на милостта на Бога човек постепенно осъзнава Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ дава началните сведения за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, а Шрӣмад Бха̄гаватам излага науката за Бога по-подробно. Ако не загубим решителността си и се молим за милостта на господаря на интелигентността, който се намира в тялото заедно с живото същество, както две птици живеят на едно дърво (пример от Упаниш̣адите), тогава пред нас със сигурност ще се открие смисълът на свещеното знание на Ведите и без никакви затруднения ще осъзнаем Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Затова, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (7.19), след много животи, посветени на този път, мъдрият човек се отдава в лотосовите нозе на Ва̄судева.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ започва този стих с думата тасма̄т („затова“), понеже в предишния стих вече е обяснил, че няма път за постигане на освобождение, по-благодатен от възвишения процес на бхакти йога. Бхакти йога може да се практикува в девет различни форми: слушане, повтаряне, помнене, служене в лотосовите нозе на Бога, обожаване, отдаване на молитви, служене с любов, приятелство с Бога и жертване на всички притежания. И деветте метода са автентични и сигурни и могат да изведат искрения предан до желаната цел, независимо дали той ги следва всичките наведнъж, няколко от тях или само един. Но в бхакти йога най-важният метод от всички девет е първият, слушането. Ако не слуша достатъчно или слуша не така, както трябва, човек не може да напредва с никой от останалите методи. Всички ведически писания, съставени от такъв велик авторитет като Вя̄садева, могъщата инкарнация на Бога, имат едно-единствено предназначение – да ги слушаме. И понеже вече установихме, че Богът е Свръхдушата на всичко, винаги и навсякъде трябва да слушаме за него и да го славим. Това е основното задължение на човешкото същество. Ако не иска да слуша за всепроникващата Божествена Личност, човек ще трябва да слуша глупостите, които се предават по средствата за масова информация. Техниката сама по себе си не е лоша, защото с нейна помощ човек може да слуша за Бога, но когато се използва за низки цели, тя става причина за бърза деградация на човечеството. Тук се казва, че хората трябва да слушат, защото писанията като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам са създадени точно за това. Останалите живи същества не могат да слушат ведическите писания. Ако човешкото общество започне да слуша ведическата литература, ще се спаси от глупавите звуци, издавани от неблагочестивите хора, които водят цялото общество до деградация. Повтарянето укрепва резултатите от слушането. Този, който слуша внимателно от съвършен източник, се убеждава в съществуването на всепроникващата Божествена Личност и започва с въодушевление да възпява Бога. Всички велики а̄ча̄рии – Ра̄ма̄нуджа, Мадхва, Чайтаня, Сарасватӣ Т̣ха̄кура, а в другите страни Мохамед, Христос и много други – постоянно са възпявали славата на Бога. Богът е всепроникващ, затова е много важно да го славим навсякъде и винаги. За прославата на Бога не трябва да има ограничения във времето и пространството. Този процес се нарича сана̄тана-дхарма, или бха̄гавата-дхарма. Сана̄тана означава „вечно, винаги и навсякъде“. Бха̄гавата означава „свързано с Бхагава̄н, Бога“. Богът е господар на времето и пространството, затова святото му име трябва да се слуша, слави и помни по целия свят. Това ще донесе мира и благоденствието, които хората толкова силно желаят. Думата ча се отнася до останалите процеси на бхакти йога, споменати по-горе.

Причина за страданията на човечеството са ширещите се навсякъде порочни представи, че целта на живота е да се господства над природата. Колкото повече човечеството разхищава природните ресурси, за да удовлетворява сетивата си, толкова повече се оплита в мрежите на заблуждаващата материална енергия на Бога и вместо да намаляват, страданията в света се увеличават. Богът дава на хората всичко, което им е необходимо, за да живеят: зърно, мляко, плодове, дърво, камък, захар, коприна, скъпоценни камъни, памук, сол, вода, зеленчуци и т.н., и в количество, достатъчно за цялата човешка раса на планетата. Богът снабдява с всичко необходимо живите същества и на останалите планети във вселената. Този източник е неизчерпаем и хората трябва да положат съвсем малко усилия, за да се ползват от богатствата му. Машините, сложните съоръжения и огромните металургични комбинати за създаване на изкуствени удобства всъщност са излишни. Хората не могат да станат щастливи, като увеличават жизнените си нужди противно на природата; щастие може да има, ако живеят просто, но имат висше мислене. В тази шлока Шукадева Госва̄мӣ казва, че човек може да направи мисълта си висша и съвършена, като слуша Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е факелът, който показва пътя към истината за хората от епохата на Кали, които са загубили съвършеното си зрение за живота. В коментара си Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ Прабхупа̄да се спира на използваната тук дума катха̄мр̣там, отбелязвайки, че под нектарно послание за Божествената Личност се има предвид Шрӣмад Бха̄гаватам. Ако хората редовно го слушат, представата им за целта на живота ще се пречисти, т.е. те ще се откажат от желанието си да господстват над материята и ще заживеят спокойно, в знание и пълно щастие.

Разказите за всички неща, които са свързани с името на Бога, славата на Бога, неговите качества, обкръжение и т.н., радват чистия предан. И понеже с удоволствие са ги слушали такива велики предани, като На̄рада, Ханума̄н, Нанда Маха̄ра̄джа и останалите жители на Вр̣нда̄вана, тези разкази несъмнено са трансцендентални и носят наслада на душата.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ ни уверява, че ако постоянно слушаме посланието на Бхагавад-гӣта̄, а по-късно и на Шрӣмад Бха̄гаватам, ще достигнем Божествената Личност и ще ѝ отдаваме трансцендентално любовно служене на духовната планета Голока Вр̣нда̄вана, наподобяваща огромен лотос.

И така, ако човек поеме директния път на бхакти йога, както се препоръчва в тази шлока, и слуша трансценденталното послание на Бога, той бързо ще се освободи от материалните си замърсявания, без да трябва дори да размишлява върху аспекта вира̄т̣ на Бога. А ако не може да се пречисти от материалните замърсявания чрез практиката на бхакти йога, това означава, че не е предан. На такъв самозванец нищо не може да му помогне да се измъкне от блатото на материята.