Шрӣмад бха̄гаватам 2.2.12

В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога.

В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога. Медитацията, за която се говори тук, е бхакти йога, или предано служене след освобождението от материалните условия. Гя̄на йога е методът за освобождение от материалните условия. След като човек се освободи от условията на материалното съществуване, т.е. когато стане нивр̣тта, за което вече говорихме, той става независим от материалните потребности и може да следва пътя на бхакти йога. Следователно бхакти йога включва в себе си гя̄на йога. С други думи, процесът на чистото предано служене позволява да се постигне едновременно и целта на гя̄на йога. С постепенното напредване в чистото предано служене човек по естествен начин се освобождава от обусловеността си от материалното битие. Това следствие от бхакти йога се нарича анартха-нивр̣тти. С напредъка в бхакти йога човек постепенно се избавя от всички ненужни неща. Първата стъпка в този процес е медитацията върху лотосовите нозе на Божествената Личност; така човек постига анартха-нивр̣тти. Най-грубият вид анартха, който приковава обусловената душа към материалното битие, е половото желание, което се ражда от контакта между мъжа и жената. Когато мъжът и жената общуват, половото желание се усилва още повече. То намира израз в създаването на дом и деца, в обкръжаването с приятели и роднини и в трупането на богатства. В резултат от постигането на всичко това обусловената душа се заплита още повече, у нея се задълбочава лъжливата представа за нея самата, т.е. изгражда се невярната концепция „аз“ и „мое“, и тогава половото желание се разширява под формата на политически, обществени, алтруистични, филантропски и прочее безсмислени дейности. Тези дейности приличат на морската пяна, която се ражда от вълните, но още в следващия миг изчезва като облак. Резултатите от тези дейности и резултатите от половите желания стягат обусловената душа в железен обръч, затова бхакти йога е насочена към постепенно пресушаване на половото желание. Половото желание приема три различни форми: стремежът към изгода, желанието да бъдеш обект на обожание и желанието да се различаваш от другите. Всички обусловени души са обхванати от тези проявления на половото желание и всеки сам за себе си може да отсъди доколко се е освободил от подобни материални желания, които се основават главно на половото влечение. Както с всяка хапка човек чувства, че гладът му намалява, по същия начин той трябва да се научи да вижда доколко се е освободил от половото желание. В процеса на бхакти йога това желание и разнообразните му проявления изчезват, защото по милостта на Бога бхакти йогӣте лесно постигат знанието и отречението дори ако от материална гледна точка нямат добро образование. Знание означава да се виждат нещата в истинската им светлина. Ако в процеса на усвояване на знанието човек стигне до извода, че някои неща са излишни, той съвсем естествено се отказва от тях. Когато в процеса на задълбочаване на знанието си обусловената душа открие, че материалните потребности са нещо излишно, тя се освобождава от привързаността си към тях. Това равнище на знание се нарича вайра̄гя, или отречение от ненужните неща. Както вече обяснихме, трансценденталистите сами трябва да удовлетворяват насъщните си жизнени потребности, а не да молят богатите, но незрящи хора. Шукадева Госва̄мӣ дава алтернатива за удовлетворяването на най-насъщните потребности (храненето, съня и намирането на подслон), но не дава никаква алтернатива за удовлетворяването на половото желание. Този, който все още изпитва такова желание, не трябва да се насочва към живота в отречение. Животът в отречение е невъзможен, ако човек не е достигнал това равнище. И така, преди действително да започне да живее в отречение, човек трябва да се научи да контролира поне грубото си полово желание, а това той постига, като следва процеса на преданото служене под ръководството на подходящ духовен учител и се придържа към принципите на Бха̄гаватам.

Пречистването представлява постепенно освобождаване от половото желание. То се постига чрез медитация върху личността на Бога, а както се посочва в следващата шлока, тази медитация започва от нозете на Бога. Човек не трябва прибързано да се опитва да вдига поглед нагоре, ако няма ясна представа доколко се е освободил от половото желание. Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е усмихнатото лице на Бога. Много самонадеяни хора се насочват направо към нея, особено към петте глави, в които е описана ра̄са-лӣла̄та на Бога. Това е напълно недопустимо. Хората с нечисти сърца, които предпочитат такова изучаване и слушане на Бха̄гаватам, опорочават великото произведение, превръщайки го в средство за разпалване на похотта си. С действията си тези псевдопредани оскърбяват Бха̄гаватам. За да може да си позволи да говори върху Бха̄гаватам пред слушатели, човек трябва да се е освободил от всички полови желания. Шри Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ясно казва, че смисълът на пречистването е човек да се освободи от половото влечение: ятха̄ ятха̄ дхӣш ча шудхяти виш̣ая-ла̄мпат̣ям̇ тяджати, татха̄ татха̄ дха̄райед ити читта-шуддхи-та̄ратамйенаива дхя̄на-та̄ратамям уктам. Когато пречиствайки интелигентността си, човек се освободи от половото опиянение, той може да направи следващата крачка в медитацията. С други думи, човек трябва да медитира върху точно определени крайници от трансценденталното тяло на Бога според това, доколко е пречистил сърцето си. Следователно тези, които още са в плен на половото желание, в процеса на медитацията не трябва дори да се опитват да вдигат поглед над краката на Бога. На тези хора се разрешава да четат публично само Първа и Втора песен на великото произведение Шрӣмад Бха̄гаватам. Само пред този, който напълно се е пречистил, като е усвоил съдържанието на първите девет песни, се отварят вратите към царството на Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.