ТЕКСТ 12
Texto 12
Текст
Texto
бхрӯ-бхан̇га-сам̇сӯчита-бхӯрй-ануграхам
ӣкш̣ета чинта̄маям енам ӣшварам̇
я̄ван мано дха̄ран̣ая̄ватиш̣т̣хате
bhrū-bhaṅga-saṁsūcita-bhūry-anugraham
īkṣeta cintāmayam enam īśvaraṁ
yāvan mano dhāraṇayāvatiṣṭhate
Дума по дума
Palabra por palabra
адӣна – възвишени; лӣла̄ – забавления; хасита – усмивка; ӣкш̣ан̣а – поглед; улласат – сияен; бхрӯ-бхан̇га – извивките на веждите; сам̇сӯчита – показващи; бхӯри – всеобхватна; ануграхам – благословия; ӣкш̣ета – човек трябва да се съсредоточи върху; чинта̄маям – трансцендентален; енам – именно този; ӣшварам – Върховният Бог; я̄ват – докато; манах̣ – умът; дха̄ран̣ая̄ – чрез медитация; аватиш̣т̣хате – може да се установи.
adīna — muy magnánimo; līlā — pasatiempos; hasita — sonriendo; īkṣaṇa — mirando; ullasat — brillante; bhrū-bhaṅga — señales de la ceja; saṁsūcita — indicado; bhūri — extensa; anugraham — bendición; īkṣeta — uno debe concentrarse en; cintāmayam — trascendental; enam — este en particular; īśvaram — el Señor Supremo; yāvat — mientras; manaḥ — la mente; dhāraṇayā — mediante la meditación; avatiṣṭhate — puede estar fija.
Превод
Traducción
Великодушните забавления на Бога, сияещият му поглед и усмихнатото му лице показват безкрайната му милост. Затова докато човек е в състояние да задържа ума си в медитация върху Бога, той трябва да съзерцава този негов трансцендентален образ.
Los magnánimos pasatiempos del Señor y la brillante mirada de Su cara sonriente es todo ello indicación de Sus extensas bendiciones. Por lo tanto, uno debe concentrarse en esta forma trascendental del Señor, mientras la mente pueda estar fija en Él por medio de la meditación.
Пояснение
Significado
В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога.
En el Bhagavad-gītā (12.5) se dice que el impersonalista se somete a una serie de programas difíciles, como resultado de su meditación impersonal. Pero el devoto, debido al servicio personal del Señor, progresa muy fácilmente. La meditación impersonal es, pues, una fuente de sufrimiento para el impersonalista. En esto, el devoto tiene una ventaja sobre el filósofo impersonalista. El impersonalista duda del aspecto personal del Señor, debido a lo cual siempre trata de meditar en algo que no es objetivo. Por esa razón existe una declaración auténtica en el Bhāgavatam en relación con la concentración positiva de la mente en la verdadera forma del Señor.
В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога. Медитацията, за която се говори тук, е бхакти йога, или предано служене след освобождението от материалните условия. Гя̄на йога е методът за освобождение от материалните условия. След като човек се освободи от условията на материалното съществуване, т.е. когато стане нивр̣тта, за което вече говорихме, той става независим от материалните потребности и може да следва пътя на бхакти йога. Следователно бхакти йога включва в себе си гя̄на йога. С други думи, процесът на чистото предано служене позволява да се постигне едновременно и целта на гя̄на йога. С постепенното напредване в чистото предано служене човек по естествен начин се освобождава от обусловеността си от материалното битие. Това следствие от бхакти йога се нарича анартха-нивр̣тти. С напредъка в бхакти йога човек постепенно се избавя от всички ненужни неща. Първата стъпка в този процес е медитацията върху лотосовите нозе на Божествената Личност; така човек постига анартха-нивр̣тти. Най-грубият вид анартха, който приковава обусловената душа към материалното битие, е половото желание, което се ражда от контакта между мъжа и жената. Когато мъжът и жената общуват, половото желание се усилва още повече. То намира израз в създаването на дом и деца, в обкръжаването с приятели и роднини и в трупането на богатства. В резултат от постигането на всичко това обусловената душа се заплита още повече, у нея се задълбочава лъжливата представа за нея самата, т.е. изгражда се невярната концепция „аз“ и „мое“, и тогава половото желание се разширява под формата на политически, обществени, алтруистични, филантропски и прочее безсмислени дейности. Тези дейности приличат на морската пяна, която се ражда от вълните, но още в следващия миг изчезва като облак. Резултатите от тези дейности и резултатите от половите желания стягат обусловената душа в железен обръч, затова бхакти йога е насочена към постепенно пресушаване на половото желание. Половото желание приема три различни форми: стремежът към изгода, желанието да бъдеш обект на обожание и желанието да се различаваш от другите. Всички обусловени души са обхванати от тези проявления на половото желание и всеки сам за себе си може да отсъди доколко се е освободил от подобни материални желания, които се основават главно на половото влечение. Както с всяка хапка човек чувства, че гладът му намалява, по същия начин той трябва да се научи да вижда доколко се е освободил от половото желание. В процеса на бхакти йога това желание и разнообразните му проявления изчезват, защото по милостта на Бога бхакти йогӣте лесно постигат знанието и отречението дори ако от материална гледна точка нямат добро образование. Знание означава да се виждат нещата в истинската им светлина. Ако в процеса на усвояване на знанието човек стигне до извода, че някои неща са излишни, той съвсем естествено се отказва от тях. Когато в процеса на задълбочаване на знанието си обусловената душа открие, че материалните потребности са нещо излишно, тя се освобождава от привързаността си към тях. Това равнище на знание се нарича вайра̄гя, или отречение от ненужните неща. Както вече обяснихме, трансценденталистите сами трябва да удовлетворяват насъщните си жизнени потребности, а не да молят богатите, но незрящи хора. Шукадева Госва̄мӣ дава алтернатива за удовлетворяването на най-насъщните потребности (храненето, съня и намирането на подслон), но не дава никаква алтернатива за удовлетворяването на половото желание. Този, който все още изпитва такова желание, не трябва да се насочва към живота в отречение. Животът в отречение е невъзможен, ако човек не е достигнал това равнище. И така, преди действително да започне да живее в отречение, човек трябва да се научи да контролира поне грубото си полово желание, а това той постига, като следва процеса на преданото служене под ръководството на подходящ духовен учител и се придържа към принципите на Бха̄гаватам.
El proceso de meditación que se recomienda aquí es el de bhakti-yoga, o el proceso del servicio devocional después de que uno se ha liberado de las condiciones materiales. El jñāna-yoga es el proceso para liberarse de las condiciones materiales. Después de que uno se libera de las condiciones de la existencia material, es decir, cuando uno se vuelve nivṛtta, como se ha dicho aquí anteriormente, o cuando uno está libre de todas las necesidades materiales, se vuelve apto para desempeñar el proceso de bhakti-yoga. Por lo tanto, el bhakti-yoga incluye el jñāna-yoga, o, en otras palabras, el proceso del servicio devocional puro cumple simultáneamente con el propósito del jñāna-yoga; el librarse de las condiciones materiales se logra automáticamente a través del desarrollo gradual del servicio devocional puro. Estos efectos del bhakti-yoga se denominan anartha-nivṛtti. Con el progreso del bhakti-yoga, las cosas que se han adquirido artificialmente, van desapareciendo de un modo gradual. El meditar en los pies de loto de la Personalidad de Dios, el primer paso del proceso, debe mostrar su efecto por medio del anartha-nivṛtti. El tipo más craso de anartha que ata al alma condicionada en la existencia material es el deseo sexual, y este deseo sexual se desarrolla paulatinamente hasta llegar a la unión del macho y la hembra. Cuando el macho y la hembra se unen, el deseo sexual se agrava aún más mediante la acumulación de edificios, hijos, amigos, parientes y riqueza. Cuando el alma condicionada adquiere todo esto, queda agobiada por esos enredos, y el falso sentido egoísta, o el sentido de «yo» y «mío», se hace patente, y el deseo sexual se expande a diversas ocupaciones políticas, sociales, altruistas, filantrópicas y a muchas otras ocupaciones poco recomendables, semejantes a la espuma de las olas del mar, la cual se vuelve muy resaltante en un determinado momento, y un instante después desaparece con tanta rapidez como una nube en el cielo. El alma condicionada está rodeada de esos productos, así como de los productos del deseo sexual, y, en consecuencia, el bhakti-yoga lleva a la gradual evaporación del deseo sexual, el cual se reduce a tres cosas: ganancia, adoración y distinción. Todas las almas condicionadas están locas tras estas diferentes formas de deseo sexual, y uno ha de ver por sí solo cuánto se ha librado de esos anhelos materiales basados principalmente en el deseo sexual. Así como una persona siente que su hambre se satisface con cada bocado de comida que ingiere, así mismo debe ser capaz de ver el grado en el que se ha librado del deseo sexual. El deseo sexual se disminuye junto con sus diversas formas por medio del proceso de bhakti-yoga, porque el bhakti-yoga, por la gracia del Señor, proporciona conocimiento y renunciación de un modo automático y eficaz, incluso si el devoto no está muy bien educado desde el punto de vista material. Conocimiento significa conocer las cosas tal como son, y si mediante la deliberación se descubre que hay cosas que son del todo innecesarias, naturalmente la persona que ha adquirido conocimiento hace a un lado esas cosas poco recomendables. Cuando el alma condicionada descubre por medio del cultivo de conocimiento que las necesidades materiales son cosas indeseables, se desapega de ellas. Esta etapa del conocimiento se denomina vairāgya, o desapego de las cosas indeseables. Ya hemos discutido con anterioridad que al trascendentalista se le exige que sea autosuficiente y que no mendigue a las personas ricas y ciegas, para satisfacer las necesidades básicas de la vida. Śukadeva Gosvāmī ha sugerido algunas posibilidades para satisfacer las necesidades básicas de la vida, es decir, el problema de comer, dormir y refugiarse, pero no ha sugerido nada para la satisfacción sexual. Aquel que aún lleva consigo el deseo sexual, no debe tratar en absoluto de adoptar la orden de vida de renuncia. Para aquel que no ha alcanzado esa etapa, no hay ninguna posibilidad de adoptar la orden de vida de renuncia. De modo que, mediante el proceso gradual del servicio devocional bajo la guía de un maestro espiritual idóneo y siguiendo los principios del Bhāgavatam, uno debe ser capaz al menos de controlar el deseo sexual burdo, antes de adoptar de hecho la vida de renuncia.
Пречистването представлява постепенно освобождаване от половото желание. То се постига чрез медитация върху личността на Бога, а както се посочва в следващата шлока, тази медитация започва от нозете на Бога. Човек не трябва прибързано да се опитва да вдига поглед нагоре, ако няма ясна представа доколко се е освободил от половото желание. Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е усмихнатото лице на Бога. Много самонадеяни хора се насочват направо към нея, особено към петте глави, в които е описана ра̄са-лӣла̄та на Бога. Това е напълно недопустимо. Хората с нечисти сърца, които предпочитат такова изучаване и слушане на Бха̄гаватам, опорочават великото произведение, превръщайки го в средство за разпалване на похотта си. С действията си тези псевдопредани оскърбяват Бха̄гаватам. За да може да си позволи да говори върху Бха̄гаватам пред слушатели, човек трябва да се е освободил от всички полови желания. Шри Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ясно казва, че смисълът на пречистването е човек да се освободи от половото влечение: ятха̄ ятха̄ дхӣш ча шудхяти виш̣ая-ла̄мпат̣ям̇ тяджати, татха̄ татха̄ дха̄райед ити читта-шуддхи-та̄ратамйенаива дхя̄на-та̄ратамям уктам. Когато пречиствайки интелигентността си, човек се освободи от половото опиянение, той може да направи следващата крачка в медитацията. С други думи, човек трябва да медитира върху точно определени крайници от трансценденталното тяло на Бога според това, доколко е пречистил сърцето си. Следователно тези, които още са в плен на половото желание, в процеса на медитацията не трябва дори да се опитват да вдигат поглед над краката на Бога. На тези хора се разрешава да четат публично само Първа и Втора песен на великото произведение Шрӣмад Бха̄гаватам. Само пред този, който напълно се е пречистил, като е усвоил съдържанието на първите девет песни, се отварят вратите към царството на Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.
Así que purificación significa irse librando gradualmente del deseo sexual, y ello se logra por medio del proceso de meditar en la persona del Señor tal como se describe aquí, comenzando desde los pies. Uno no debe tratar de ascender artificialmente, sin ver por sí mismo cuánto se ha liberado del deseo sexual. La sonriente cara del Señor es el Décimo Canto del Śrīmad-Bhāgavatam, y hay muchos arribistas que tratan de comenzar de inmediato con el Décimo Canto, y especialmente con los cinco capítulos que describen la rāsa-līlā del Señor. Esto es sin duda indebido. Mediante ese indebido estudio o audición del Śrīmad-Bhāgavatam, los oportunistas materialistas han causado estragos al entregarse a la vida sexual en el nombre del Bhāgavatam. Esta denigración del Bhāgavatam ocurre por los actos de los mal llamados devotos; uno debe estar libre de toda clase de deseos sexuales antes de tratar de dar un espectáculo de recitación del Bhāgavatam. Śrī Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura define claramente el significado de purificación como el cese de la complacencia sexual. Él dice: yathā yathā dhīś ca śudhyati viṣaya-lāmpaṭyaṁ tyajati, tathā tathā dhārayed iti citta-śuddhi-tāratamyenaiva dhyāna-tāratamyam uktam. Y al uno irse liberando de la embriaguez de la complacencia sexual mediante la purificación de la inteligencia, debe proseguir hacia la siguiente meditación; o, en otras palabras, el progreso en el proceso de meditar en los diferentes miembros del cuerpo trascendental del Señor, debe seguir adelante en proporción al progreso de la purificación del corazón. Se concluye, pues, que aquellos que aún están atrapados por la complacencia sexual, nunca deben pasar a meditar por encima de los pies del Señor; luego, su recitación del Śrīmad-Bhāgavatam se debe limitar a los Cantos Primero y Segundo de la gran obra literaria. Uno tiene que completar el proceso purificatorio, asimilando el contenido de los primeros nueve cantos. Después será uno admitido en el reino del Décimo Canto del Śrīmad-Bhāgavatam.