ТЕКСТ 12
VERSO 12
Текст
Texto
бхрӯ-бхан̇га-сам̇сӯчита-бхӯрй-ануграхам
ӣкш̣ета чинта̄маям енам ӣшварам̇
я̄ван мано дха̄ран̣ая̄ватиш̣т̣хате
bhrū-bhaṅga-saṁsūcita-bhūry-anugraham
īkṣeta cintāmayam enam īśvaraṁ
yāvan mano dhāraṇayāvatiṣṭhate
Дума по дума
Sinônimos
адӣна – възвишени; лӣла̄ – забавления; хасита – усмивка; ӣкш̣ан̣а – поглед; улласат – сияен; бхрӯ-бхан̇га – извивките на веждите; сам̇сӯчита – показващи; бхӯри – всеобхватна; ануграхам – благословия; ӣкш̣ета – човек трябва да се съсредоточи върху; чинта̄маям – трансцендентален; енам – именно този; ӣшварам – Върховният Бог; я̄ват – докато; манах̣ – умът; дха̄ран̣ая̄ – чрез медитация; аватиш̣т̣хате – може да се установи.
adīna — muito magnânimos; līlā — passatempos; hasita — sorridente; īkṣaṇa — olhando para; ullasat — brilhantes; bhrū — bhaṅga – sinais da sobrancelha; saṁsūcita — indicada; bhūri — pródiga; anugraham — bênção; īkṣeta — a pessoa deve concentrar-se em; cintāmayam — transcendental; enam — este em particular; īśvaram — o Senhor Supremo; yāvat — enquanto; manaḥ — a mente; dhāraṇayā — pela meditação; avatiṣṭhate — pode ser fixada.
Превод
Tradução
Великодушните забавления на Бога, сияещият му поглед и усмихнатото му лице показват безкрайната му милост. Затова докато човек е в състояние да задържа ума си в медитация върху Бога, той трябва да съзерцава този негов трансцендентален образ.
Os magnânimos passatempos do Senhor e o brilhante olhar de Seu rosto sorridente são todos indicações de Suas amplas bênçãos. Portanto, todos devem concentrar-se nessa forma transcendental do Senhor e fixar nEle a mente através da meditação.
Пояснение
Comentário
В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога.
SIGNIFICADO—Na Bhagavad-gītā (12.5), afirma-se que o impersonalista submete-se a uma série de programas difíceis em decorrência de sua meditação impessoal. Mas o devoto, devido ao serviço pessoal ao Senhor, progride com muita facilidade. A meditação impessoal, portanto, é uma fonte de sofrimento para o impersonalista. Aqui, o devoto tem uma vantagem sobre o filósofo impersonalista. O impersonalista duvida do aspecto pessoal do Senhor, daí sempre tentar meditar em algo que não é objetivo. Por essa razão, existe uma autêntica afirmação no Bhāgavatam a respeito da concentração positiva da mente na forma pessoal do Senhor.
В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че имперсоналистите, които медитират върху безличностното, следват един много труден път. А преданите, които служат на самия Бог, не срещат по пътя си особени трудности. Следователно медитацията върху безличностното е източник на страдания за имперсоналистите, в сравнение с които преданите имат определено преимущество. Имперсоналистите не вярват в личностния аспект на Бога, затова се опитват да медитират върху нещо, което е абстрактно. Ето защо Бха̄гаватам подчертава необходимостта от позитивната медитация, при която умът се съсредоточава върху реалната форма на Бога. Медитацията, за която се говори тук, е бхакти йога, или предано служене след освобождението от материалните условия. Гя̄на йога е методът за освобождение от материалните условия. След като човек се освободи от условията на материалното съществуване, т.е. когато стане нивр̣тта, за което вече говорихме, той става независим от материалните потребности и може да следва пътя на бхакти йога. Следователно бхакти йога включва в себе си гя̄на йога. С други думи, процесът на чистото предано служене позволява да се постигне едновременно и целта на гя̄на йога. С постепенното напредване в чистото предано служене човек по естествен начин се освобождава от обусловеността си от материалното битие. Това следствие от бхакти йога се нарича анартха-нивр̣тти. С напредъка в бхакти йога човек постепенно се избавя от всички ненужни неща. Първата стъпка в този процес е медитацията върху лотосовите нозе на Божествената Личност; така човек постига анартха-нивр̣тти. Най-грубият вид анартха, който приковава обусловената душа към материалното битие, е половото желание, което се ражда от контакта между мъжа и жената. Когато мъжът и жената общуват, половото желание се усилва още повече. То намира израз в създаването на дом и деца, в обкръжаването с приятели и роднини и в трупането на богатства. В резултат от постигането на всичко това обусловената душа се заплита още повече, у нея се задълбочава лъжливата представа за нея самата, т.е. изгражда се невярната концепция „аз“ и „мое“, и тогава половото желание се разширява под формата на политически, обществени, алтруистични, филантропски и прочее безсмислени дейности. Тези дейности приличат на морската пяна, която се ражда от вълните, но още в следващия миг изчезва като облак. Резултатите от тези дейности и резултатите от половите желания стягат обусловената душа в железен обръч, затова бхакти йога е насочена към постепенно пресушаване на половото желание. Половото желание приема три различни форми: стремежът към изгода, желанието да бъдеш обект на обожание и желанието да се различаваш от другите. Всички обусловени души са обхванати от тези проявления на половото желание и всеки сам за себе си може да отсъди доколко се е освободил от подобни материални желания, които се основават главно на половото влечение. Както с всяка хапка човек чувства, че гладът му намалява, по същия начин той трябва да се научи да вижда доколко се е освободил от половото желание. В процеса на бхакти йога това желание и разнообразните му проявления изчезват, защото по милостта на Бога бхакти йогӣте лесно постигат знанието и отречението дори ако от материална гледна точка нямат добро образование. Знание означава да се виждат нещата в истинската им светлина. Ако в процеса на усвояване на знанието човек стигне до извода, че някои неща са излишни, той съвсем естествено се отказва от тях. Когато в процеса на задълбочаване на знанието си обусловената душа открие, че материалните потребности са нещо излишно, тя се освобождава от привързаността си към тях. Това равнище на знание се нарича вайра̄гя, или отречение от ненужните неща. Както вече обяснихме, трансценденталистите сами трябва да удовлетворяват насъщните си жизнени потребности, а не да молят богатите, но незрящи хора. Шукадева Госва̄мӣ дава алтернатива за удовлетворяването на най-насъщните потребности (храненето, съня и намирането на подслон), но не дава никаква алтернатива за удовлетворяването на половото желание. Този, който все още изпитва такова желание, не трябва да се насочва към живота в отречение. Животът в отречение е невъзможен, ако човек не е достигнал това равнище. И така, преди действително да започне да живее в отречение, човек трябва да се научи да контролира поне грубото си полово желание, а това той постига, като следва процеса на преданото служене под ръководството на подходящ духовен учител и се придържа към принципите на Бха̄гаватам.
O processo de meditação recomendado neste ensejo é o bhakti-yoga, ou o processo de serviço devocional depois que a pessoa se liberta das condições materiais. Jñāna-yoga é o processo que consiste em libertar-se das condições materiais. Depois que a pessoa se liberta das condições da existência material, isto é, quando ela é nivṛtta, como anteriormente se afirmou nesta passagem, ou quando a pessoa se liberta de todas as necessidades materiais, ela se qualifica para praticar o processo de bhakti-yoga. Portanto, bhakti-yoga inclui jñāna-yoga, ou, em outras palavras, o processo do serviço devocional puro também cumpre o propósito de jñāna-yoga; com o desenvolvimento gradual do serviço devocional puro, fica-se automaticamente livre das condições materiais. Esses efeitos de bhakti-yoga se chamam anartha-nivṛtti. As aquisições artificiais pouco a pouco desaparecem à medida que se progride em bhakti-yoga. A meditação nos pés de lótus da Personalidade de Deus, o primeiro passo do processo, deve mostrar seu efeito sob a forma de anartha-nivṛtti. O tipo mais grosseiro de anartha que amarra à existência material a alma condicionada é o desejo sexual, e esse desejo sexual gradualmente produz a união do macho com a fêmea. Quando o macho e a fêmea se unem, o desejo sexual continua exercendo sua influência, levando à aquisição de casa, filhos, amigos, parentes e riquezas. Quando tudo isso é adquirido, a alma condicionada se envolve nesse emaranhamento, e o falso sentido de egoísmo, ou o sentido de “eu” e “meu”, torna-se proeminente, e o desejo sexual expande-se para muitas outras ocupações indesejáveis, tais como as atividades políticas, sociais, altruístas e filantrópicas, que se assemelham à espuma das ondas do mar, a qual se torna muito proeminente em dado instante e, no momento seguinte, desaparece tão rapidamente como uma nuvem no céu. A alma condicionada está rodeada por esses produtos, bem como pelos produtos do desejo sexual, de modo que o bhakti-yoga produz a evaporação gradual do desejo sexual, que se resume a três itens, a saber, lucro, adoração e distinção. Todas as almas condicionadas buscam loucamente essas diferentes formas de desejo sexual, e a própria pessoa deve saber analisar se ela conseguiu libertar-se desses anseios materiais baseados essencialmente no desejo sexual. Assim como a pessoa sente sua fome satisfeita após comer cada bocado de alimento, ela deve igualmente ser capaz de ver o grau em que está livre do desejo sexual. O desejo sexual, juntamente com suas várias formas, diminui através do processo de bhakti-yoga porque bhakti-yoga automaticamente, pela graça do Senhor, acaba resultando em conhecimento e renúncia, mesmo que o devoto não tenha uma primorosa educação material. Conhecimento significa conhecer as coisas como elas são, e se, através de deliberação, observa-se que existem coisas inteiramente desnecessárias, é óbvio que a pessoa que adquiriu conhecimento deixa de lado essas coisas desnecessárias. Ao observar através do cultivo de conhecimento que as necessidades materiais são coisas indesejáveis, a alma condicionada se desapega dessas coisas indesejáveis. Essa fase de conhecimento se chama vairāgya, ou desapego das coisas indesejáveis. Discutimos anteriormente que o transcendentalista precisa ser autossuficiente e, para satisfazer as necessidades básicas da vida, não deve pedir esmolas às pessoas ricas, que estão cegas. Śukadeva Gosvāmī sugeriu algumas alternativas para que a pessoa tente satisfazer as necessidades básicas da vida, que se resumem a casa, comida e abrigo, mas ele não sugeriu nenhuma alternativa para alguém satisfazer seu impulso sexual. A pessoa que ainda traz consigo o desejo sexual não deve tentar aceitar, de modo algum, a ordem de vida renunciada. Para alguém que não atingiu essa fase, a ordem de vida renunciada está fora de cogitação. Logo, através do processo gradual de serviço devocional sob a orientação de um mestre espiritual qualificado, e seguindo os princípios do Bhāgavatam, a pessoa deve ser capaz de controlar pelo menos o desejo sexual grosseiro para, então, poder aceitar de fato a ordem de vida renunciada.
Пречистването представлява постепенно освобождаване от половото желание. То се постига чрез медитация върху личността на Бога, а както се посочва в следващата шлока, тази медитация започва от нозете на Бога. Човек не трябва прибързано да се опитва да вдига поглед нагоре, ако няма ясна представа доколко се е освободил от половото желание. Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е усмихнатото лице на Бога. Много самонадеяни хора се насочват направо към нея, особено към петте глави, в които е описана ра̄са-лӣла̄та на Бога. Това е напълно недопустимо. Хората с нечисти сърца, които предпочитат такова изучаване и слушане на Бха̄гаватам, опорочават великото произведение, превръщайки го в средство за разпалване на похотта си. С действията си тези псевдопредани оскърбяват Бха̄гаватам. За да може да си позволи да говори върху Бха̄гаватам пред слушатели, човек трябва да се е освободил от всички полови желания. Шри Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ясно казва, че смисълът на пречистването е човек да се освободи от половото влечение: ятха̄ ятха̄ дхӣш ча шудхяти виш̣ая-ла̄мпат̣ям̇ тяджати, татха̄ татха̄ дха̄райед ити читта-шуддхи-та̄ратамйенаива дхя̄на-та̄ратамям уктам. Когато пречиствайки интелигентността си, човек се освободи от половото опиянение, той може да направи следващата крачка в медитацията. С други думи, човек трябва да медитира върху точно определени крайници от трансценденталното тяло на Бога според това, доколко е пречистил сърцето си. Следователно тези, които още са в плен на половото желание, в процеса на медитацията не трябва дори да се опитват да вдигат поглед над краката на Бога. На тези хора се разрешава да четат публично само Първа и Втора песен на великото произведение Шрӣмад Бха̄гаватам. Само пред този, който напълно се е пречистил, като е усвоил съдържанието на първите девет песни, се отварят вратите към царството на Десетата песен на Шрӣмад Бха̄гаватам.
Assim, purificação significa livrar-se gradualmente do desejo sexual, e isso é alcançado através da meditação na pessoa do Senhor como se descreve aqui, começando dos pés. Ninguém deve tentar subir artificialmente sem que ele mesmo observe o quanto se liberta do desejo sexual. O rosto sorridente do Senhor é o décimo canto do Śrīmad-Bhāgavatam, e existem muitos arrogantes que logo tentam começar com o décimo canto e, principalmente, com os cinco capítulos que delineiam a rāsa-līlā do Senhor. Isso na certa é impróprio. Estudando ou ouvindo o Bhāgavatam de maneira tão inadequada, os materialistas oportunistas causaram estragos, entregando-se à vida sexual em nome do Bhāgavatam. Esse aviltamento contra o Bhāgavatam é consequente aos atos dos pseudodevotos; a pessoa deve estar livre de todas as espécies de desejos sexuais para poder, então, exibir sua capacidade de recitar o Bhāgavatam. Śrī Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura define claramente o significado de purificação como a cessação da prática sexual. Ele diz: yathā yathā dhīś ca śudhyati viṣaya-lāmpaṭyaṁ tyajati, tathā tathā dhārayed iti citta-śuddhi-tāratamyenaiva dhyāna-tāratamyam uktam. E, à medida que se liberta da intoxicação da prática sexual mediante a purificação da inteligência, a pessoa deve progredir rumo à próxima meditação, ou, em outras palavras, o progresso da meditação nos diferentes membros do corpo transcendental do Senhor deve ser estimulado de acordo com o progresso da purificação do coração. A conclusão é que aqueles que continuam aprisionados à prática sexual jamais devem elevar sua meditação acima dos pés do Senhor; portanto, devem restringir-se a recitar o primeiro canto e o segundo canto desta grande literatura, o Śrīmad-Bhāgavatam. E devem completar o processo purificatório, assimilando o conteúdo dos primeiros nove cantos. Então, podem ser admitidos no território do décimo canto do Śrīmad-Bhāgavatam.