Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 2.1.36

Текст

вая̄м̇си тад-вя̄каран̣ам̇ вичитрам̇
манур манӣш̣а̄ мануджо нива̄сах̣
гандхарва-видя̄дхара-ча̄ран̣а̄псарах̣
свара-смр̣тӣр асура̄нӣка-вӣрях̣

Дума по дума

вая̄м̇си – многообразието от птици; тат-вя̄каран̣ам – думи; вичитрам – артистичен; манух̣ – бащата на човечеството; манӣш̣а̄ – мисли; мануджах̣ – човечеството (синовете на Ману); нива̄сах̣ – обител; гандхарва – човешките същества, наречени гандхарви; видя̄дхара – видя̄дхарите; ча̄ран̣а – ча̄ран̣ите; апсарах̣ – ангелите; свара – музикален ритъм; смр̣тӣх̣ – памет; асура-анӣка – демоничните воини; вӣрях̣ – могъщество.

Превод

Многообразието от птици е израз на съвършения му художествен вкус. Ману, бащата на човечеството, е символ на изключителната му интелигентност, а човечеството е неговата обител. Небесните видове човешки същества, като гандхарвите, видя̄дхарите, ча̄ран̣ите и ангелите, представят чувството му за музикален ритъм, а демоничните воини са проявление на удивителното му могъщество.

Пояснение

Богът проявява естетическия си усет, като сътворява живописното пъстро многообразие от птици – пауните, папагалите, кукувиците. Гандхарвите и видя̄дхарите, небесните човешки видове, могат да пеят прекрасно и да завладяват сърцата дори на райските полубогове. Ритъмът на песните им представя музикалния усет на Бога. Нима тогава е възможно Той да бъде безличностен? Усетът му за музика и за изкуство и непогрешимата му интелигентност са различни особености на върховната му личност. Ману-сам̇хита̄ е книгата, в която са изложени законите за човечеството. Всяко човешко същество трябва да се ръководи от тази велика книга, която съдържа знанието за общественото устройство. Човешкото общество е жилището на Бога. Това означава, че предназначението на човека е да опознае Бога и да общува с него. Това съществуване е една възможност за обусловената душа да възстанови вечното си съзнание за Бога и с това да осъществи мисията на живота. Маха̄ра̄джа Прахла̄да е истинският представител на Бога в семейство на асури. Нито едно живо същество не е откъснато от огромното тяло на Бога. Всички имат определени задължения по отношение на това върховно тяло. Отказът на живите същества да изпълняват дълга, който им е отреден, е причина за неразбирателството между тях. Но когато се възстановят отношенията с Върховния Бог, отношенията между всички същества, дори между дивите животни и хората, стават хармонични. В джунглите на Мадхя Прадеш Бог Чайтаня Маха̄прабху показал единството на всички живи същества – дори тигрите, слоновете и други диви животни възславяли заедно с него Върховния Бог. Това е пътят към мира и разбирателството в целия свят.