Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.33

Божествената Личност не е нито мъртъв камък, нито е бездейна, както ограничено мислят представителите на някои философски школи. Богът се движи заедно с хода на времето, затова освен дейностите си в сегашното, знае всичко за миналото и за бъдещето. За него няма нищо неизвестно. Обусловените души са управлявани от взаимодействията на гун̣ите на материалната природа, които всъщност са дейности на Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.12), гун̣ите на природата са подчинени на него и затова природните процеси не се извършват сляпо или от само себе си. Волята на Бога е силата, която привежда всичко в движение. Ето защо не трябва да мислим, че Богът е бездеен, въпреки че се срещат и подобни схващания. Във Ведите се казва, че Върховният Бог, като всеки висшестоящ, не е длъжен да прави нищо, но всичко се извършва под неговото ръководство. Дори стръкче трева не може да се полюшне без разрешението му. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) е казано, че всички вселени и оглавяващите ги Брахма̄ съществуват само в продължение на едно негово издишване. Тук наново се твърди същото. Въздухът, в който съществуват вселените и планетите в тях, не е нищо друго, освен частица от въздуха, който си поема уникалната вира̄т̣-пуруш̣а. И така, дори като изучава реките, дърветата, въздуха и отминаващите епохи, човек може да получи представа за Личността на Бога, без да попада в капана на схващането, че Богът е лишен от форма. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че хората, които предпочитат това схващане за Върховната Истина, по пътя си се сблъскват с повече трудности, отколкото тези, които са достатъчно интелигентни, за да възприемат личностната ѝ форма.