Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.7

प्रायेण मुनयो राजन्निवृत्ता विधिषेधत: ।
नैर्गुण्यस्था रमन्ते स्म गुणानुकथने हरे: ॥ ७ ॥
пра̄йен̣а мунайо ра̄джан
нивр̣тта̄ видхи-ш̣едхатах̣

наиргун̣я-стха̄ раманте сма
гун̣а̄нукатхане харех̣

Дума по дума

пра̄йен̣аглавно; мунаях̣всички мъдреци; ра̄джано, царю; нивр̣тта̄х̣над; видхирегулиращи принципи; ш̣едхатах̣от ограниченията; наиргун̣я-стха̄х̣трансцендентално установени; рамантеизпитват удоволствие от; смаопределено; гун̣а-анукатханеописвайки величието; харех̣на Бога.

Превод

О, царю Парӣкш̣ит, удоволствие от описването величието на Бога изпитват преди всичко висшите трансценденталисти, които са над регулиращите принципи и ограничения.

Пояснение

Висшите трансценденталисти са освободени души, неподчинени на регулиращите принципи. Начинаещите, които искат да се издигнат до духовно равнище, следват наставленията на духовен учител и спазват регулиращи принципи. Те могат да бъдат сравнени с пациенти, на които лекарят предписва различни ограничения, за да ги излекува. Освен това освободените души изпитват наслаждение, когато говорят за трансценденталните дейности на Бога. Както се каза по-горе, На̄ра̄ян̣а, Хари, Божествената Личност, е отвъд материалното творение, затова формата и качествата му не са материални. Тъй като висшите трансценденталисти, освободените души, осъзнават Бога в процеса на развитието на трансценденталното познание, разговорите за трансценденталната природа на забавленията му им доставят удоволствие. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, подчертава, че появяването и дейностите му са дивям, трансцендентални. Обикновените хора, които са подвластни на материалната енергия, смятат, че Богът е като тях, и отричат трансценденталната същност на неговата форма и име. Тъй като висшите трансценденталисти не се интересуват от нищо материално, интересът им към дейностите на Бога определено доказва, че Богът не е едно от съществата в материалния свят. Ведическата литература също потвърждава, че Върховният Бог е един, но извършва трансцендентални забавления с чистите си предани и същевременно се намира в сърцата на всички живи същества като Свръхдуша, експанзия на Баладева. Следователно най-висшето съвършенство в трансценденталното познание не е човек да се слее с Брахман, безличностното битие на Бога, към което се стремят имперсоналистите монисти; най-висшето съвършенство е човек да изпитва наслаждение, когато слуша и описва трансценденталните качества на Бога. Истинско трансцендентално наслаждение човек може да изпита, когато прославя трансценденталния Бог, а не когато се слива с безличностния му аспект.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.