Шрӣмад Бха̄гаватам 2.1.39

В тази шлока великият Госва̄мӣ Шрӣла Шукадева говори за преданото служене. Той се опитва да ни внуши, че вместо да отклоняваме вниманието си към различните процеси за постигане на себепознание, трябва да се съсредоточим върху Върховната Божествена Личност, която е върховният обект на познание, обожание и преданост. Да се започне пътят на себепознанието, означава да се сложи край на борбата за материално съществуване и да се поведе борба за вечен живот. Затова заблуждаващата външна енергия коварно предлага на йогӣте или на преданите много изкушения, които биха могли да върнат тези велики воини отново в оковите на материалното съществуване. Един йогӣ може да постигне невероятни материални способности, например ан̣има̄ и лагхима̄, чрез които да става по-малък и от най-малкото и по-лек и от най-лекото, или, както най-често става, да получи материални блага под формата на богатство и жени. Но той трябва да избягва тези съблазни, защото новото обвързване с илюзорното удоволствие означава деградация и продължаване на затворничеството в материалния свят. Като помни това предупреждение, човек трябва да слуша единствено гласа на бдителната си интелигентност.

Върховният Бог е един, но експанзиите му са многобройни. Затова Той е Свръхдушата във всичко, което съществува. Когато използваме зрението си, трябва да знаем, че то е вторично; първично е зрението на Бога. Човек не може да види нещо, преди да го е видял Богът. Това се казва във Ведите и Упаниш̣адите. Затова независимо какво виждаме или правим, Свръхдушата на всичко, което вършим или виждаме, е Богът. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху проповядвал теорията за едновременната еднаквост и различие между индивидуалната душа и Свръхдушата – философия, известна под името ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва. Вира̄т̣-рӯпа, гигантският аспект на Бога, включва в себе си всичко, което се намира в материалното проявление, следователно вира̄т̣ е Свръхдушата на всичко живо и неживо. Но вира̄т̣-рӯпа е също и проявление на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у, и усъвършенствайки зрението си, човек осъзнава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Свръхдуша на всичко съществуващо. Заключението е, че човек без колебание трябва да започне да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а, или в случая На̄ра̄ян̣а, пълната му експанзия, и никого другиго. Във ведическата литература се казва, че в началото На̄ра̄ян̣а хвърлил поглед върху материята и така било създадено творението. Преди сътворението не е имало нито Брахма̄, нито Шива, а още по-малко пък другите. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря приема безусловно, че На̄ра̄ян̣а е отвъд материалното творение, а всички останали се намират в пределите на материалното творение. Следователно цялото материално творение е едновременно и еднакво, и различно от На̄ра̄ян̣а и ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва, философията на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, потвърждава това. Цялото материално творение е породено от енергията на погледа на На̄ра̄ян̣а, затова не се различава от него. Но понеже е създадено от външната енергия (бахиран̇га̄-ма̄я̄) на На̄ра̄ян̣а и е отделено от вътрешната енергия (а̄тма-ма̄я̄), материалното творение е същевременно различно от него. Аналогията със съновиденията, която е направена тук, е много подходяща. В съня си човек създава различни образи – по този начин от прост наблюдател се превръща в участник в преживяваните събития и изпитва последиците от тях. Всъщност материалното творение е като сън, сънуван от Бога. Но Богът е трансценденталната Свръхдуша и затова нито е подчинен на това „сънно“ творение, нито е замесен по някакъв начин в него. Той запазва трансценденталната си позиция винаги, но всъщност Той е всичко – отделно от него не съществува нищо. Следователно човек трябва да се съсредоточи единствено върху него и да не се отклонява към нищо друго, защото е част от него; в противен случай със сигурност ще попадне под влиянието на различните енергии на материалното творение. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) това се потвърждава по следния начин:

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.

Човешкият живот обаче дава възможност за измъкване от порочния кръг на сътворението и унищожението. Той е средството, чрез което човек може да се освободи от външната енергия на Бога и да влезе във владенията на вътрешната му енергия.