Маха̄ра̄джа Пр̣тху се изпълва с гняв към Земята

Има четири ваиш̣н̣авски сампрада̄и, линии на ученическа последователност. Първата от тях води началото си от Брахма̄, втората – от богинята на щастието, третата – от Кума̄рите, главният сред които е Санат-кума̄ра, и четвъртата – от Шива. И четирите школи продължават да съществуват и днес. Както се вижда от примера на цар Пр̣тху, този, който се стреми да получи трансцендентално ведическо знание, трябва да приеме гуру (духовен учител) в една от посочените ученически последователности. Казано е, че в Кали юга нито една ведическа мантра няма да действа, ако човек не я е получил от някоя от четирите сампрада̄и. В наши дни са се нароили какви ли не измислени сампрада̄и, които безочливо лъжат хората, като им дават неавторитетни мантри. Мошениците, обявили се за представители на тези мними сампрада̄и, не следват правилата и принципите на Ведите. Те са затънали в грехове и дават на хората мантри, с които само ги заблуждават. Човек, който има поне малко разум, разбира безполезността на този род мантри и никога не подкрепя подобни новоизпечени духовни общества. Хората всъщност трябва да са много предпазливи с тези безсмислени сампрада̄и. Окаяният човек от съвременната епоха приема мантри от тях само защото иска да постигне сетивна наслада. Но Пр̣тху Маха̄ра̄джа с личен пример показал, че човек трябва да получава знание само от истинска сампрада̄я. Точно затова той приел Санат-кума̄ра за свой духовен учител.

Бог Кр̣ш̣н̣а е известен още като авата̄рӣ – „източник на всички инкарнации“. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Той казва: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“. Следователно Бог Кр̣ш̣н̣а дава началото на всичко съществуващо. Брахма̄, Шива и Бог Виш̣н̣у, които се намират в материалния свят, също са еманации на Кр̣ш̣н̣а. Те се наричат гун̣а-авата̄ри. Материалният свят е управляван от три гун̣и на материалната природа и Бог Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива отговарят съответно за гун̣ата на доброто, на страстта и на невежеството. А Маха̄ра̄джа Пр̣тху е инкарнация, въплъщаваща тези качества на Бог Кр̣ш̣н̣а, с които Той властва над обусловените души.

В дадената строфа много важна е думата адхокш̣аджа, която значи „недостъпен за възприятието на материалните сетива“. Никой не може да проумее Върховната Божествена Личност с умозрителни разсъждения. Затова този, който няма истинско знание, не е в състояние да разбере Върховния Бог. Богът е наричан Адхокш̣аджа, защото с материалните си сетива човек може да си изгради само безличностна представа за него.

Кр̣ш̣н̣а-катха̄, или повествованията за Бог Кр̣ш̣н̣а и за инкарнациите му, предизвикват такъв духовен ентусиазъм, че нито разказвачът, нито слушателят изпитват умора. Това е природата на духовните беседи. От личен опит сме се убедили, че човек не се насища да слуша разговорите между Видура и Маитрея. Тъй като и двамата са предани на Бога, колкото повече въпроси задава Видура, толкова повече Маитрея се въодушевява да му разказва. Една от забележителните черти на духовните разговори е, че те никога не предизвикват умора. Затова въпросите на Видура не само че не подразнили великия мъдрец Маитрея, но напротив, насърчили го да продължи да говори.

От тази строфа следва, че в древността царят бил избиран от бра̄хман̣ите. В системата на варн̣а̄шрама бра̄хман̣ите са смятани за глава на общественото тяло, затова те стоят най-високо в социалната стълбица. Системата варн̣а̄шрама дхарма, която разделя обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама, почива на дълбоко научни основи. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тя не е създадена от хората, а от самия Бог. Историята на Маха̄ра̄джа Пр̣тху ясно показва, че в ония времена царската власт била под контрола на бра̄хман̣ите. Когато управлявал лош цар, например такъв като цар Вена, с браминското си могъщество те го унищожавали и поставяли на негово място друг, достоен владетел, в качествата на когото лично са се убедили. С други думи, бра̄хман̣ите, които били велики мъдреци и интелектуалците на обществото, държали под свой контрол действията на монарха. От дадената строфа ясно личи, че като поставили цар Пр̣тху на престола, бра̄хман̣ите му поверили да се грижи за поданиците и да ги защитава. Измъчени от глад, хората се обърнали към него за помощ и го помолили да предприеме незабавни мерки, за да им осигури храна. Варн̣а̄шрама дхарма била устроена по такъв забележителен начин, че бра̄хман̣ите направлявали действията на държавния глава, а той се грижел за обикновените хора. Кш̣атриите защитавали населението, под тяхното покровителство вайшите се грижели за кравите, произвеждали зърно и разпределяли хранителните продукти, а шӯдрите, работническата класа, помагали на представителите на трите по-висши класи с физическия си труд. Такава е структурата на съвършеното общество.

Царят е длъжен да осигури достатъчно работа за всички членове на четирите обществени класи – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Дълг на бра̄хман̣ите е да изберат достоен цар, а царят на свой ред е длъжен да следи дали представителите на всички варн̣и съвестно изпълняват своите задължения. От дадената строфа става ясно, че по онова време хората имали право да изпълняват задълженията си, но въпреки това нямали достатъчно работа. Те не били мързеливи, но пак не успявали да произведат достатъчно хранителни продукти, за да не страдат от глад. Когато попаднат в такова трудно положение, поданиците трябва да се обърнат към държавния глава – президент или цар – и той е длъжен да вземе незабавни мерки, за да ги избави от страданията им.

Цар Пр̣тху открил причината за недостига на зърно. Той разбрал, че вината не е в хората, защото те старателно изпълнявали задълженията си. Виновна била земята, която не раждала достатъчно зърно. Това означава, че ако земеделието е организирано правилно, земята е в състояние да произведе достатъчно храна. Понякога обаче по една или друга причина тя отказва да прави това. Теорията, според която недостигът на храна се дължи на пренаселеността на планетата, е много неубедителна. Причините, които карат земята да ражда зърно в изобилие или да спре да дава храна, са съвсем други. Щом ги открил, цар Пр̣тху веднага взел необходимите мерки.

Както майката ражда деца от различен пол – мъжки и женски, – така от утробата на майката Земя се раждат живи същества, които са най-различни по форма. Затова и самата Земя може да приема всякакви форми. В този случай, за да се спаси от гнева на цар Пр̣тху, тя се превърнала в крава. Тъй като е забранено кравите да бъдат убивани, майката Земя решила да приеме образа на крава и така да се спаси от стрелите на цар Пр̣тху. Царят обаче разбрал нейните намерения и продължил да я преследва.

Земята нарекла цар Пр̣тху дхарма-гя – „познавач на религиозните принципи“. Според принципите на религията жените, кравите, децата, бра̄хман̣ите и старците трябва да се намират под специалното покровителство на царя и на всички останали хора. Затова майката Земя се превърнала в крава. Освен това тя била и жена. Земята започнала да моли за милост, защото знаела, че царят добре познава религиозните принципи. Нещо повече, религиозните принципи забраняват човек да убива ония, които са му се предали. Земята напомнила на цар Пр̣тху, че той е не само инкарнация на Бога, но и цар на планетата. Ето защо той бил длъжен да ѝ прости.

В молбите си Земята се позовавала на две максими: царят, който познава религиозните принципи, не може да убива невинен човек, а жената не може да бъде наказвана със смърт дори ако е сторила грях. И тъй като Земята не само била невинна, но била и жена, царят нямал право да я убива.

Всички планетни системи са разположени над океана, наречен гарбха. Във водите на този океан лежи Бог Виш̣н̣у и от неговия пъп израства лотос, чието стъбло поддържа всички планети, носещи се в пространството на вселената. Ако някоя планета бъде унищожена, тя неминуемо пада във водите на океана гарбха. Затова Земята предупредила цар Пр̣тху, че той няма да постигне нищо, като я унищожи. И наистина, как царят би спасил поданиците си, а и самия себе си от удавяне? С други думи, космосът може да бъде сравнен с океан, а планетите – с кораби или острови в безбрежните му води. Затова често планетите са наричани острови (двӣпа) или пък кораби. Така Земята, приела образ на крава, в молитвите си към царя отчасти описала и структурата на вселената.

Земната планета, която се била превърнала в крава, твърдяла, че е невинна и безгрешна, и се позовавала на факта, че е жена. Затова тя смятала, че царят няма право да я убива. Тя подчертала, че, като религиозен човек, царят не може да нарушава религиозните принципи, които забраняват убийството на жени. В отговор Маха̄ра̄джа Пр̣тху ѝ казал, че, най-напред, тя е нарушила заповедите му. Това бил нейният първи грях. На второ място, той я обвинил, че не произвежда достатъчно зърно, въпреки че приема своя дял от ягите (жертвоприношенията).

Когато кравата пасе зелена трева из пасищата, тя пълни вимето си с мляко и пастирът може да я издои. Ягите (жертвоприношенията) се извършват, за да има достатъчно облаци, които да напояват земята с дъжд. Думата паях̣ може да значи както „мляко“, така и „вода“. Като една от полубогините, Земята получавала своя дял от ягите, затова тук е сравнена с крава, която пасе зелена трева. В замяна обаче тя не раждала достатъчно зърно, т.е. вимето ѝ не се пълнело с мляко. Ето защо Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил напълно прав, когато я заплашил, че ще я накаже за неподчинението ѝ.

След като създал планетите във вселената, Брахма̄ създал и семената на различните видове житни растения, билки, цветя и дървета. Когато от облаците валят достатъчно дъждове, семената покълват и се превръщат в растения, от които се раждат плодове, зърно, зеленчуци и др. С примера си Маха̄ра̄джа Пр̣тху показва какво трябва да е поведението на държавния ръководител, когато се появи недостиг на хранителни продукти. Той е длъжен най-напред да открие коя е причината за това, след което да предприеме действени мерки за поправяне на положението.

От тази строфа става ясно в какви случаи официалната власт може да разреши яденето на говеждо месо. Тук се казва, че при изключителни обстоятелства, когато няма достатъчно зърно, правителството може да санкционира яденето на животинска плът. Но когато хората не страдат от глад, властта не бива да позволява консумацията на месо, задоволявайки нечии низши вкусове. С други думи, месоядството, яденето на животинска плът, е допустимо само в извънредни случаи, когато има глад поради липса на зърнени храни. Правителството не бива да допуска ненужно да се убиват животни, като разрешава да бъдат отваряни кланици за удоволствие на чревоугодниците.

Както бе отбелязано в предишната строфа, човек трябва да осигурява на кравите и на другите домашни животни достатъчно трева. Но ако въпреки обилното хранене кравите не дават мляко, а хората няма какво да ядат, тогава кравите могат да бъдат заколени, за да се нахрани с месото им гладният народ. Най-напред обаче човек трябва да положи усилия да произведе достатъчно зърно, зеленчуци и плодове и само в случай на неплодородие може да прибегне до ядене на месо. Във всички останали случаи това е недопустимо. Съвременното селско стопанство произвежда достатъчно зърно за целия свят, следователно няма никакви основания да бъдат отваряни кланици. Някои страни произвеждат такива огромни количества жито, че изхвърлят стотици хиляди тонове от него в океана или правителството забранява отглеждането на зърно. Тези факти показват, че земята ражда достатъчно зърно, за да изхрани човечеството, но правилното разпределяне на зърното е препятствано от търговските ограничения, които големите производители налагат в стремежа си към максимална печалба. Затова на някои места зърното не достига, а другаде се произвежда в огромни излишъци. Ако светът се управляваше от единно правителство, което да се грижи за равномерното разпределяне на зърното, никъде нямаше да има глад и хората нямаше да бъдат принудени да отварят кланици, както и да скалъпват теории за свръхнаселеността на планетата.

В оригиналната си форма планетата Земя била жена и затова наистина се нуждаела от покровителството на царя. Но Пр̣тху Маха̄ра̄джа възразил, че ако някой поданик, независимо дали мъж, жена или евнух, не проявява състрадание към ближния си, царят има право да го убие и това убийство не се счита за престъпление. Що се отнася до духовните дейности, преданият, който се интересува само от себе си и не проповядва на другите за величието на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде наречен първокласен предан. По-издигнат от него е онзи, който от състрадание към невинните хора, незнаещи нищо за Кр̣ш̣н̣а, се опитва да проповядва. В една от молитвите си към Бога Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че той лично не се стреми към освобождение от материалния свят. Напротив, той не би напуснал материалния свят, докато не бъдат освободени всички паднали души. Дори в областта на материалните дейности Върховният Бог и инкарнациите му, такива като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, осъждат хората, които не са загрижени за доброто на другите.

Земята казала на цар Пр̣тху, че ако той я унищожи, всичките му поданици заедно със самия него ще потънат във водите на океана гарбха. Сега цар Пр̣тху отговаря на нейното предизвикателство. С помощта на мистичните си сили Земята приела образа на крава, за да избегне смъртта, но царят схванал нейния замисъл и останал твърдо решен да я разсече на парченца колкото пшеничено зърно. А що се отнася до заплахата, надвиснала над поданиците му, Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил уверен, че с мистичните си сили е в състояние да поддържа всички. Той не се нуждаел от помощта на Земята. Тъй като бил инкарнация на Бог Виш̣н̣у, Маха̄ра̄джа Пр̣тху притежавал могъществото на Сан̇карш̣ан̣а, което учените наричат сила на гравитацията, или земно притегляне. Без ничия помощ Върховната Божествена Личност поддържа в космоса милиони планети. Така и Пр̣тху Маха̄ра̄джа лесно можел да задържи себе си и своите поданици в космическото пространство, без да прибягва до помощта на планетата Земя. Богът е наричан Йогешвара – господар на всички мистични сили. Ето защо царят открито заявил на Земята, че ще мине и без нейната помощ.

За злодеите Върховната Божествена Личност е олицетворение на смъртта, а за преданите е техният любим Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (10.34) Богът казва: мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам – „Аз съм всепоглъщащата смърт“. Върховната Божествена Личност спасява безверните атеисти, които отричат съществуването на Бога, като се появява пред тях в образа на смъртта. Така например когато Хиран̣якашипу отправил предизвикателство към властта на Върховната Божествена Личност, Богът се явил пред него в образа на Нр̣сим̇хадева и го убил. По същия начин, когато планетата Земя погледнала към Маха̄ра̄джа Пр̣тху, превърнал се в истинско олицетворение на гнева, тя видяла в него собствената си смърт. Затова Земята се разтреперала. Никой не може безнаказано да въстава срещу Върховната Божествена Личност. По-добре е човек да се предаде на Върховния и да намери в негово лице вечен защитник.

Когато цар Пр̣тху оповестил царската си воля, планетата Земя в облика на крава разбрала, че царят е инкарнация, пряко надарена с могъщество от Върховната Божествена Личност. Следователно царят знаел всичко – миналото, настоящето и бъдещето – и Земята не можела да го измами. След като била обвинена, че крие в недрата си семената на всички растения и зърнени култури, сега тя била готова да му обясни как те отново могат да дадат плод. Земята обаче виждала, че царят е много ядосан и разбирала, че докато не го успокои, няма да може да му предложи каквото и да било. Затова, обръщайки се към него, тя най-напред смирено признала, че е неотделима частица от тялото на Върховната Божествена Личност. Тя потвърдила, че различните видове материални тела, които присъстват във физическия свят, са различни частици от вселенската форма на Бога. В писанията се казва, че низшите планетни системи представляват краката на Бога, а висшите планети – главата му. Богът създава материалния свят чрез външната си енергия, но тази енергия в известен смисъл е тъждествена с него. Същевременно Богът не е пряко проявен във външната си енергия; Той винаги пребивава в своята духовна енергия. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ – материалната природа действа под ръководството на Бога. Следователно Богът в известна степен е свързан с материалната енергия и в тази строфа Земята го нарича гун̣а-а̄тма̄ – източник на трите гун̣и на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (13.15) се казва: ниргун̣ам̇ гун̣а-бхоктр̣ ча – Богът не е пряко свързан с външната енергия, но въпреки това Той е нейният господар. При това положение лесно можем да разберем философията на Бог Чайтаня, която утвърждава, че Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва). Земята обяснява, че Богът е свързан с външната енергия, но в същото време винаги е нирдхута – няма нищо общо с нейните дейности. Богът винаги е разположен във вътрешната си енергия, затова в тази строфа за него е казано сварӯпа-анубхавена. Той се намира изцяло във владенията на вътрешната си енергия, но при все това познава съвършено не само вътрешната, но и външната енергия. По същия начин преданият винаги се намира на трансцендентално равнище и служи на Бога, без да изпитва привързаност към материалното си тяло. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че преданият, който постоянно служи на Бога, е освободен, независимо в какво материално положение се намира. И щом дори преданият е в състояние да запазва трансцендентална позиция, без съмнение Богът, Върховната Личност, също е способен да пребивава винаги и изцяло във вътрешната си енергия, без да бъде привързан към външната енергия. Не е трудно да разберем този факт. Както преданият никога не се заблуждава от материалното тяло, така Богът никога не попада под влиянието на външната енергия, действаща в материалния свят. Материалното тяло не е пречка за предания, въпреки че е зависимо от материални по същността си фактори – петте вида въздушни потоци, циркулиращи в него, органи като ръцете, краката, езика, половите органи и ануса, изпълняващи определени функции, и т.н. Душата, живото същество, което има съвършено знание за духовната си природа, постоянно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и не обръща внимание на процесите, които протичат в материалното тяло. Така и Богът, макар че е свързан с материалния свят, винаги пребивава в духовната си енергия и няма нищо общо с процесите, които протичат в материалния свят. Що се отнася до материалното тяло, то е подвластно на шест характерни материални състояния, които го заливат като шест мощни вълни: глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт. Освободената душа обаче не обръща внимание на тези материални влияния. Така и Богът, Върховната Личност, който е всемогъщият повелител на всички енергии, е свързан по определен начин с външната енергия, но същевременно е напълно независим от нейните действия в материалния свят.

Както се вижда от тази строфа, планетата Земя напълно се предала на Бога. Както е известно, никой не може да защити онзи, когото Кр̣ш̣н̣а вече е решил да унищожи, и никой не може да унищожи оня, когото Кр̣ш̣н̣а закриля. Тъй като Богът вече се канел да убие планетата Земя, никой не можел да ѝ помогне. Ние всички сме закриляни само от Бога и затова сме длъжни да се предадем единствено на него. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Богът ни учи:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.

В една от песните на Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура се казва: „О, Господи, всичко, което имам – дори моя ум, моя дом, средоточие на всичките ми материални нужди, тялото ми и всичко свързано с него – отдавам на тебе. Ти си свободен да правиш с мене каквото поискаш. Ако искаш, убий ме, ако искаш – ме пощади. Каквото и да правиш, аз съм твой вечен слуга и Ти имаш пълното право да постъпваш с мене както сам пожелаеш“.

Планетата Земя е съгласна, че създателят има пълното право да унищожи творението си по своя собствена воля. Тя не може да разбере само защо трябва да бъде убита, щом Богът е готов да защитава всекиго. В края на краищата, тя е приют за всички живи същества и ги изхранва, като ражда зърно за тях.

Богът е един, но чрез многообразните си енергии – материална, духовна, междинна и други – се разпространява в безброй много форми. Само като получи милостта на Бога, човек може да разбере как Върховната Божествена Личност действа чрез многообразните си енергии. Живите същества спадат към междинната енергия на Бога. Брахма̄ също е едно от живите същества, но е надарен от Върховната Божествена Личност със специално могъщество. Въпреки че Брахма̄ е смятан за творец на вселената, истинският творец е Върховната Божествена Личност. В тази строфа внимание заслужава думата ма̄яя̄. Ма̄я̄ значи „енергия“. Брахма̄ не е източник на енергията. Той е просто едно от проявленията на междинната енергия на Бога. С други думи, Брахма̄ е само инструмент в ръцете на Бога. Всички действия, дори и тези, които изглеждат най-противоречиви, са подчинени на строго определен план. Човек, който има достатъчно духовен опит и е получил милостта на Върховния Бог, може да разбере, че всичко се осъществява според висшия замисъл на Бога.

Всички дейности започват със създаването на съвкупната енергия, махат-таттва. След това, когато трите гун̣и се активират, възникват грубите физически елементи, умът, егото и полубоговете, управляващи сетивата. Всичко това се появява едно след друго благодарение действието на удивителната енергия на Бога. Днес в електрониката е възможно чрез натискането на един-единствен бутон да се предизвика верижна реакция, в резултат на която да се осъществят най-различни операции. По същия начин Богът, Върховната Личност, натиска бутона на сътворението и неговите многообразни енергии създават материалните елементи и управляващите ги божества, които на свой ред взаимодействат помежду си в съответствие с удивителния план на Върховния.

В тази строфа се говори за времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл в материалния свят в облика на върховния глиган Вара̄ха, за да спаси Земята, която била потънала във водите на вселенския океан. Демонът Хиран̣я̄кш̣а изместил Земята от нейната орбита и я хвърлил в океана Гарбходака, но Богът я спасил, като приел образа на изначалния глиган и я извадил от океана.

Богът е известен като Дхара̄дхара – „глиганът, който крепи планетата Земя върху бивниците си“. Земята в образа на крава виждала противоречие в деянията на Бога – по-рано Той я бил спасил, а сега искал да я погуби, въпреки че за своите обитатели тя била като кораб, плуващ във водата. Никой не може да разбере дейностите на Бога. В невежеството си понякога хората мислят, че неговите постъпки са противоречиви.

Деянията на Бога, Върховната Личност, в многообразните му форми и инкарнации винаги са необикновени и удивителни. Нищожното човешко същество не може да проумее целта и замисъла на Божиите дела. Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва, че дейностите на Бога трябва да се приемат за неразбираеми; те не могат да бъдат обяснени по друг начин. Богът вечно се намира на Голока Вр̣нда̄вана в своя облик на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Същевременно обаче Той се разпространява в безброй форми, такива като Бог Ра̄ма, Бог Нр̣сим̇ха, Бог Вара̄ха и всички инкарнации, които се проявяват непосредствено от Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а е еманация на Баладева, а Баладева е първата еманация на Кр̣ш̣н̣а. Затова всички посочени инкарнации се наричат кала̄.

Думата ӣшвара̄н̣а̄м обозначава всички Божествени Личности. В Брахма сам̇хита̄ (5.39) е казано: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава, че всички инкарнации са кала̄, т.е. частични проявления на Върховната Божествена Личност. Но Кр̣ш̣н̣а е изначалната, върховната Божествена Личност. Това, че думата ӣшвара е в множествено число (ӣшвара̄н̣а̄м), не означава, че има много Богове. Богът е един и е вечен, но се проявява в безброй форми, всяка от които извършва разнообразни дейности. Понякога обикновените хора изпадат в недоумение от всичко това и започват да откриват противоречия в дейностите на Бога. Неговите деяния обаче не са противоречиви. Всичко, което Върховният прави, е част от неговия велик план.

За да ни стане по-ясно, можем да кажем, че Свръхдушата се намира в сърцето и на крадеца, и на стопанина, но на крадеца казва „Ограби тази къща“, а на стопанина казва „Пази се от крадци и злосторници“. Тези различни наставления може да изглеждат взаимно изключващи се, но в действителност Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, винаги действа в съответствие с определен замисъл, затова не бива да се заблуждаваме от привидното противоречие в дейностите ѝ. Най-добре е изцяло да се предадем на Върховния Бог и под неговата закрила да намерим спокойствие.