Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Маха̄ра̄джа Пр̣тху се изпълва с гняв към Земята
Деванагари
मैत्रेय उवाच
एवं स भगवान् वैन्य: ख्यापितो गुणकर्मभि: । छन्दयामास तान् कामै: प्रतिपूज्याभिनन्द्य च ॥ १ ॥
एवं स भगवान् वैन्य: ख्यापितो गुणकर्मभि: । छन्दयामास तान् कामै: प्रतिपूज्याभिनन्द्य च ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
евам̇ са бхагава̄н ваинях̣
кхя̄пито гун̣а-кармабхих̣
чхандая̄м а̄са та̄н ка̄маих̣
пратипӯджя̄бхинандя ча
евам̇ са бхагава̄н ваинях̣
кхя̄пито гун̣а-кармабхих̣
чхандая̄м а̄са та̄н ка̄маих̣
пратипӯджя̄бхинандя ча
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи да говори; евам — така; сах̣ — той; бхагава̄н — Божествената Личност; ваинях̣ — в образа на сина на цар Вена; кхя̄питах̣ — възхваляван; гун̣а-кармабхих̣ — с качества и истински дела; чхандая̄м а̄са — удовлетвори; та̄н — тези певци; ка̄маих̣ — с различни дарове; пратипӯджя — изразявайки дълбока почит; абхинандя — отдавайки молитви; ча — също.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Така певците, които възхваляваха Маха̄ра̄джа Пр̣тху, въодушевено описаха неговите достойнства и благородни деяния. Когато свършиха, Маха̄ра̄джа Пр̣тху с уважение им поднесе щедри дарове и им изрази своята почит.
Деванагари
ब्राह्मणप्रमुखान् वर्णान् भृत्यामात्यपुरोधस: । पौराञ्जानपदान् श्रेणी: प्रकृती: समपूजयत् ॥ २ ॥
Стих
бра̄хман̣а-прамукха̄н варн̣а̄н
бхр̣тя̄ма̄тя-пуродхасах̣
паура̄н̃ джа̄на-пада̄н шрен̣ӣх̣
пракр̣тӣх̣ самапӯджаят
бхр̣тя̄ма̄тя-пуродхасах̣
паура̄н̃ джа̄на-пада̄н шрен̣ӣх̣
пракр̣тӣх̣ самапӯджаят
Дума по дума
бра̄хман̣а-прамукха̄н — на предводителите на бра̄хман̣ите; варн̣а̄н — на останалите касти; бхр̣тя — слуги; ама̄тя — министри; пуродхасах̣ — на жреците; паура̄н — на гражданите; джа̄на-пада̄н — на селяните; шрен̣ӣх̣ — на различните съсловия; пракр̣тӣх̣ — на поклонниците; самапӯджаят — той отдаде дължимото уважение.
Превод
След това той отдаде дължимото уважение на предводителите на бра̄хман̣ите и на другите касти, на слугите, министрите и жреците, на всички граждани, селяни и представители на други съсловия, на поклонниците и на всички останали поданици, с което им достави истинско удоволствие.
Деванагари
विदुर उवाच
कस्माद्दधार गोरूपं धरित्री बहुरूपिणी । यां दुदोह पृथुस्तत्र को वत्सो दोहनं च किम् ॥ ३ ॥
कस्माद्दधार गोरूपं धरित्री बहुरूपिणी । यां दुदोह पृथुस्तत्र को वत्सो दोहनं च किम् ॥ ३ ॥
Стих
видура ува̄ча
касма̄д дадха̄ра го-рӯпам̇
дхаритрӣ баху-рӯпин̣ӣ
я̄м̇ дудоха пр̣тхус татра
ко ватсо доханам̇ ча ким
касма̄д дадха̄ра го-рӯпам̇
дхаритрӣ баху-рӯпин̣ӣ
я̄м̇ дудоха пр̣тхус татра
ко ватсо доханам̇ ча ким
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура попита; касма̄т — защо; дадха̄ра — прие; го-рӯпам — формата на крава; дхаритрӣ — Земята; баху-рӯпин̣ӣ — имаща много други форми; я̄м — която; дудоха — издои; пр̣тхух̣ — цар Пр̣тху; татра — там; ках̣ — кой; ватсах̣ — теленцето; доханам — ведрото за мляко; ча — също; ким — какво.
Превод
Скъпи бра̄хман̣е Маитрея – попита Видура, – щом майката Земя може да се явява в различни форми, защо приела образа точно на крава? И кой станал нейно теленце? И когато цар Пр̣тху я издоявал, в какво ведро той събирал млякото?
Деванагари
प्रकृत्या विषमा देवी कृता तेन समा कथम् । तस्य मेध्यं हयं देव: कस्य हेतोरपाहरत् ॥ ४ ॥
Стих
пракр̣тя̄ виш̣ама̄ девӣ
кр̣та̄ тена сама̄ катхам
тася медхям̇ хаям̇ девах̣
кася хетор апа̄харат
кр̣та̄ тена сама̄ катхам
тася медхям̇ хаям̇ девах̣
кася хетор апа̄харат
Дума по дума
Превод
По природа земната повърхност е осеяна с низини и възвишения. Как цар Пр̣тху успял да я изравни? Интересно ми е също така защо небесният цар Индра откраднал коня, който трябвало да бъде принесен в жертва?
Деванагари
सनत्कुमाराद्भगवतो ब्रह्मन् ब्रह्मविदुत्तमात् । लब्ध्वा ज्ञानं सविज्ञानं राजर्षि: कां गतिं गत: ॥ ५ ॥
Стих
санат-кума̄ра̄д бхагавато
брахман брахма-вид-уттама̄т
лабдхва̄ гя̄нам̇ са-вигя̄нам̇
ра̄джарш̣их̣ ка̄м̇ гатим̇ гатах̣
брахман брахма-вид-уттама̄т
лабдхва̄ гя̄нам̇ са-вигя̄нам̇
ра̄джарш̣их̣ ка̄м̇ гатим̇ гатах̣
Дума по дума
Превод
Великият и свят цар Маха̄ра̄джа Пр̣тху получил знание от Санат-кума̄ра, най-вещия познавач на Ведите. Кажи ми как, следвайки наставленията му, царят успял да постигне заветната цел?
Пояснение
Има четири ваиш̣н̣авски сампрада̄и, линии на ученическа последователност. Първата от тях води началото си от Брахма̄, втората – от богинята на щастието, третата – от Кума̄рите, главният сред които е Санат-кума̄ра, и четвъртата – от Шива. И четирите школи продължават да съществуват и днес. Както се вижда от примера на цар Пр̣тху, този, който се стреми да получи трансцендентално ведическо знание, трябва да приеме гуру (духовен учител) в една от посочените ученически последователности. Казано е, че в Кали юга нито една ведическа мантра няма да действа, ако човек не я е получил от някоя от четирите сампрада̄и. В наши дни са се нароили какви ли не измислени сампрада̄и, които безочливо лъжат хората, като им дават неавторитетни мантри. Мошениците, обявили се за представители на тези мними сампрада̄и, не следват правилата и принципите на Ведите. Те са затънали в грехове и дават на хората мантри, с които само ги заблуждават. Човек, който има поне малко разум, разбира безполезността на този род мантри и никога не подкрепя подобни новоизпечени духовни общества. Хората всъщност трябва да са много предпазливи с тези безсмислени сампрада̄и. Окаяният човек от съвременната епоха приема мантри от тях само защото иска да постигне сетивна наслада. Но Пр̣тху Маха̄ра̄джа с личен пример показал, че човек трябва да получава знание само от истинска сампрада̄я. Точно затова той приел Санат-кума̄ра за свой духовен учител.
Деванагари
यच्चान्यदपि कृष्णस्य भवान् भगवत: प्रभो: । श्रव: सुश्रवस: पुण्यं पूर्वदेहकथाश्रयम् ॥ ६ ॥ भक्ताय मेऽनुरक्ताय तव चाधोक्षजस्य च । वक्तुमर्हसि योऽदुह्यद्वैन्यरूपेण गामिमाम् ॥ ७ ॥
Стих
яч ча̄няд апи кр̣ш̣н̣ася
бхава̄н бхагаватах̣ прабхох̣
шравах̣ сушравасах̣ пун̣ям̇
пӯрва-деха-катха̄шраям
бхава̄н бхагаватах̣ прабхох̣
шравах̣ сушравасах̣ пун̣ям̇
пӯрва-деха-катха̄шраям
бхакта̄я ме 'нуракта̄я
тава ча̄дхокш̣аджася ча
вактум архаси йо 'духяд
ваиня-рӯпен̣а га̄м има̄м
тава ча̄дхокш̣аджася ча
вактум архаси йо 'духяд
ваиня-рӯпен̣а га̄м има̄м
Дума по дума
ят — който; ча — и; анят — друг; апи — несъмнено; кр̣ш̣н̣ася — на Кр̣ш̣н̣а; бхава̄н — о, благородни; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; прабхох̣ — могъща; шравах̣ — славни деяния; су-шравасах̣ — за които е много приятно да се слуша; пун̣ям — благотворни; пӯрва-деха — на предишната му инкарнация; катха̄-а̄шраям — свързано с повествованието; бхакта̄я — на предания; ме — на мене; ануракта̄я — изпълнен с внимание; тава — на тебе; ча — и; адхокш̣аджася — на Бога, който е известен като Адхокш̣аджа; ча — също; вактум архаси — моля те, разкажи; ях̣ — който; адухят — издои; ваиня-рӯпен̣а — като син на цар Вена; га̄м — кравата, Земята; има̄м — тази.
Превод
Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил могъща инкарнация на енергиите на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова всички разкази за неговите деяния радват слуха и са изключително благотворни. А аз самият винаги ще бъда твой верен слуга и предан на Върховния Бог, наричан още Адхокш̣аджа. Затова те моля, разкажи ми цялата история на царя, който в облика на син на цар Вена издоил Земята, приела образ на крава.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а е известен още като авата̄рӣ – „източник на всички инкарнации“. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Той казва: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“. Следователно Бог Кр̣ш̣н̣а дава началото на всичко съществуващо. Брахма̄, Шива и Бог Виш̣н̣у, които се намират в материалния свят, също са еманации на Кр̣ш̣н̣а. Те се наричат гун̣а-авата̄ри. Материалният свят е управляван от три гун̣и на материалната природа и Бог Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива отговарят съответно за гун̣ата на доброто, на страстта и на невежеството. А Маха̄ра̄джа Пр̣тху е инкарнация, въплъщаваща тези качества на Бог Кр̣ш̣н̣а, с които Той властва над обусловените души.
В дадената строфа много важна е думата адхокш̣аджа, която значи „недостъпен за възприятието на материалните сетива“. Никой не може да проумее Върховната Божествена Личност с умозрителни разсъждения. Затова този, който няма истинско знание, не е в състояние да разбере Върховния Бог. Богът е наричан Адхокш̣аджа, защото с материалните си сетива човек може да си изгради само безличностна представа за него.
Деванагари
सूत उवाच
चोदितो विदुरेणैवं वासुदेवकथां प्रति । प्रशस्य तं प्रीतमना मैत्रेय: प्रत्यभाषत ॥ ८ ॥
चोदितो विदुरेणैवं वासुदेवकथां प्रति । प्रशस्य तं प्रीतमना मैत्रेय: प्रत्यभाषत ॥ ८ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
чодито видурен̣аивам̇
ва̄судева-катха̄м̇ прати
прашася там̇ прӣта-мана̄
маитреях̣ пратябха̄ш̣ата
чодито видурен̣аивам̇
ва̄судева-катха̄м̇ прати
прашася там̇ прӣта-мана̄
маитреях̣ пратябха̄ш̣ата
Дума по дума
Превод
Сӯта Госва̄мӣ продължи: Когато видя, че Видура изпитва силно желание да слуша за делата на Бог Кр̣ш̣н̣а в различните му инкарнации, Маитрея се изпълни с истинска радост и въодушевен, го похвали, след което каза следните думи.
Пояснение
Кр̣ш̣н̣а-катха̄, или повествованията за Бог Кр̣ш̣н̣а и за инкарнациите му, предизвикват такъв духовен ентусиазъм, че нито разказвачът, нито слушателят изпитват умора. Това е природата на духовните беседи. От личен опит сме се убедили, че човек не се насища да слуша разговорите между Видура и Маитрея. Тъй като и двамата са предани на Бога, колкото повече въпроси задава Видура, толкова повече Маитрея се въодушевява да му разказва. Една от забележителните черти на духовните разговори е, че те никога не предизвикват умора. Затова въпросите на Видура не само че не подразнили великия мъдрец Маитрея, но напротив, насърчили го да продължи да говори.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
यदाभिषिक्त: पृथुरङ्ग विप्रै-रामन्त्रितो जनतायाश्च पाल: । प्रजा निरन्ने क्षितिपृष्ठ एत्यक्षुत्क्षामदेहा: पतिमभ्यवोचन् ॥ ९ ॥
यदाभिषिक्त: पृथुरङ्ग विप्रै-रामन्त्रितो जनतायाश्च पाल: । प्रजा निरन्ने क्षितिपृष्ठ एत्यक्षुत्क्षामदेहा: पतिमभ्यवोचन् ॥ ९ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
яда̄бхиш̣иктах̣ пр̣тхур ан̇га випраир
а̄мантрито джаната̄я̄ш ча па̄лах̣
праджа̄ ниранне кш̣ити-пр̣ш̣т̣ха етя
кш̣ут-кш̣а̄ма-деха̄х̣ патим абхявочан
яда̄бхиш̣иктах̣ пр̣тхур ан̇га випраир
а̄мантрито джаната̄я̄ш ча па̄лах̣
праджа̄ ниранне кш̣ити-пр̣ш̣т̣ха етя
кш̣ут-кш̣а̄ма-деха̄х̣ патим абхявочан
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея каза; яда̄ — когато; абхиш̣иктах̣ — бе поставен на престола; пр̣тхух̣ — цар Пр̣тху; ан̇га — скъпи Видура; випраих̣ — от бра̄хман̣ите; а̄мантритах̣ — бе провъзгласен; джаната̄я̄х̣ — на хората; ча — също; па̄лах̣ — защитникът; праджа̄х̣ — поданиците; ниранне — без зърно; кш̣ити-пр̣ш̣т̣хе — земната повърхност; етя — идвайки; кш̣ут — от глад; кш̣а̄ма — изнемощели; деха̄х̣ — телата им; патим — на господаря; абхявочан — казаха.
Превод
Великият мъдрец Маитрея каза: Скъпи Видура, по времето, когато великите мъдреци и бра̄хман̣и коронясаха цар Пр̣тху и го провъзгласиха за защитник на поданиците, земята не раждаше достатъчно зърно. Изнемощели от глад, хората отидоха при царя да му разкажат за своите мъки.
Пояснение
От тази строфа следва, че в древността царят бил избиран от бра̄хман̣ите. В системата на варн̣а̄шрама бра̄хман̣ите са смятани за глава на общественото тяло, затова те стоят най-високо в социалната стълбица. Системата варн̣а̄шрама дхарма, която разделя обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама, почива на дълбоко научни основи. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тя не е създадена от хората, а от самия Бог. Историята на Маха̄ра̄джа Пр̣тху ясно показва, че в ония времена царската власт била под контрола на бра̄хман̣ите. Когато управлявал лош цар, например такъв като цар Вена, с браминското си могъщество те го унищожавали и поставяли на негово място друг, достоен владетел, в качествата на когото лично са се убедили. С други думи, бра̄хман̣ите, които били велики мъдреци и интелектуалците на обществото, държали под свой контрол действията на монарха. От дадената строфа ясно личи, че като поставили цар Пр̣тху на престола, бра̄хман̣ите му поверили да се грижи за поданиците и да ги защитава. Измъчени от глад, хората се обърнали към него за помощ и го помолили да предприеме незабавни мерки, за да им осигури храна. Варн̣а̄шрама дхарма била устроена по такъв забележителен начин, че бра̄хман̣ите направлявали действията на държавния глава, а той се грижел за обикновените хора. Кш̣атриите защитавали населението, под тяхното покровителство вайшите се грижели за кравите, произвеждали зърно и разпределяли хранителните продукти, а шӯдрите, работническата класа, помагали на представителите на трите по-висши класи с физическия си труд. Такава е структурата на съвършеното общество.
Деванагари
वयं राजञ्जाठरेणाभितप्तायथाग्निना कोटरस्थेन वृक्षा: । त्वामद्य याता: शरणं शरण्यंय: साधितो वृत्तिकर: पतिर्न: ॥ १० ॥ तन्नो भवानीहतु रातवेऽन्नंक्षुधार्दितानां नरदेवदेव । यावन्न नङ्क्ष्यामह उज्झितोर्जावार्तापतिस्त्वं किल लोकपाल: ॥ ११ ॥
Стих
ваям̇ ра̄джан̃ джа̄т̣харен̣а̄бхитапта̄
ятха̄гнина̄ кот̣ара-стхена вр̣кш̣а̄х̣
тва̄м адя я̄та̄х̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
ях̣ са̄дхито вр̣тти-карах̣ патир нах̣
ятха̄гнина̄ кот̣ара-стхена вр̣кш̣а̄х̣
тва̄м адя я̄та̄х̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
ях̣ са̄дхито вр̣тти-карах̣ патир нах̣
тан но бхава̄н ӣхату ра̄таве 'ннам̇
кш̣удха̄рдита̄на̄м̇ нарадева-дева
я̄ван на нан̇кш̣я̄маха уджджхиторджа̄
ва̄рта̄-патис твам̇ кила лока-па̄лах̣
кш̣удха̄рдита̄на̄м̇ нарадева-дева
я̄ван на нан̇кш̣я̄маха уджджхиторджа̄
ва̄рта̄-патис твам̇ кила лока-па̄лах̣
Дума по дума
ваям — ние; ра̄джан — о, царю; джа̄т̣харен̣а — от огъня на глада; абхитапта̄х̣ — измъчени; ятха̄ — както; агнина̄ — от огъня; кот̣ара-стхена — в хралупата на дърво; вр̣кш̣а̄х̣ — дървета; тва̄м — при тебе; адя — днес; я̄та̄х̣ — сме дошли; шаран̣ам — убежище; шаран̣ям — който е надеждно убежище; ях̣ — който; са̄дхитах̣ — назначен; вр̣тти-карах̣ — който дава работа; патих̣ — господар; нах̣ — наш; тат — следователно; нах̣ — на нас; бхава̄н — твоя милост; ӣхату — моля те, постарай се; ра̄таве — да дадеш; аннам — храна; кш̣удха̄ — от глад; ардита̄на̄м — страдащи; нара-дева-дева — о, господарю на всички царе; я̄ват на — иначе; нан̇кш̣я̄махе — ще загинем; уджджхита — лишени; ӯрджа̄х̣ — от зърно; ва̄рта̄ — на средствата за препитание; патих̣ — дарител; твам — ти; кила — наистина; лока-па̄лах̣ — покровител на поданиците.
Превод
Скъпи царю, както дървото, в чиято хралупа гори огън, постепенно изсъхва, така и ние изсъхнахме от огъня, бушуващ в гладните ни стомаси. Ти си защитник на всички, които търсят закрила при тебе, и си поставен на трона, за да ни дадеш възможност честно да се трудим. Затова сме дошли при тебе да те молим за покровителство и защита. Та нали ти си не само цар – ти си инкарнация на Върховния Бог, ти си цар на царете. Ти можеш да ни намериш всякаква работа, защото си господар на средствата за съществуване. Затова, о, царю на царете, смирено те молим да ни спасиш от глада, като справедливо разпределиш хляба. Погрижи се за нас, защото иначе ни очаква гладна смърт.
Пояснение
Царят е длъжен да осигури достатъчно работа за всички членове на четирите обществени класи – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Дълг на бра̄хман̣ите е да изберат достоен цар, а царят на свой ред е длъжен да следи дали представителите на всички варн̣и съвестно изпълняват своите задължения. От дадената строфа става ясно, че по онова време хората имали право да изпълняват задълженията си, но въпреки това нямали достатъчно работа. Те не били мързеливи, но пак не успявали да произведат достатъчно хранителни продукти, за да не страдат от глад. Когато попаднат в такова трудно положение, поданиците трябва да се обърнат към държавния глава – президент или цар – и той е длъжен да вземе незабавни мерки, за да ги избави от страданията им.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
पृथु: प्रजानां करुणं निशम्य परिदेवितम् । दीर्घं दध्यौ कुरुश्रेष्ठ निमित्तं सोऽन्वपद्यत ॥ १२ ॥
पृथु: प्रजानां करुणं निशम्य परिदेवितम् । दीर्घं दध्यौ कुरुश्रेष्ठ निमित्तं सोऽन्वपद्यत ॥ १२ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
пр̣тхух̣ праджа̄на̄м̇ карун̣ам̇
нишамя паридевитам
дӣргхам̇ дадхяу курушреш̣т̣ха
нимиттам̇ со 'нвападята
пр̣тхух̣ праджа̄на̄м̇ карун̣ам̇
нишамя паридевитам
дӣргхам̇ дадхяу курушреш̣т̣ха
нимиттам̇ со 'нвападята
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият светец Маитрея каза; пр̣тхух̣ — Маха̄ра̄джа Пр̣тху; праджа̄на̄м — на поданиците; карун̣ам — злочестина; нишамя — изслушвайки; паридевитам — жалби; дӣргхам — дълго; дадхяу — мисли върху; куру-шреш̣т̣ха — о, Видура; нимиттам — причината; сах̣ — той; анвападята — откри.
Превод
Цар Пр̣тху изслуша жалбите на своите поданици и сам видя злочестината им. Тогава той продължително се замисли, опитвайки се да открие истинската причина за положението, в което те бяха изпаднали.
Деванагари
इति व्यवसितो बुद्ध्या प्रगृहीतशरासन: । सन्दधे विशिखं भूमे: क्रुद्धस्त्रिपुरहा यथा ॥ १३ ॥
Стих
ити вявасито буддхя̄
прагр̣хӣта-шара̄санах̣
сандадхе вишикхам̇ бхӯмех̣
круддхас трипура-ха̄ ятха̄
прагр̣хӣта-шара̄санах̣
сандадхе вишикхам̇ бхӯмех̣
круддхас трипура-ха̄ ятха̄
Дума по дума
ити — така; вяваситах̣ — стигнал до заключение; буддхя̄ — с помощта на интелигентността си; прагр̣хӣта — взе; шара̄санах̣ — лъка; сандадхе — постави; вишикхам — стрела; бхӯмех̣ — в Земята; круддхах̣ — разгневен; три-пура-ха̄ — Шива; ятха̄ — като.
Превод
Когато най-накрая разбра каква е причината, царят взе лък и стрела и се прицели в Земята, готов да я прониже досущ като Шива, който в гнева си унищожава целия свят.
Пояснение
Цар Пр̣тху открил причината за недостига на зърно. Той разбрал, че вината не е в хората, защото те старателно изпълнявали задълженията си. Виновна била земята, която не раждала достатъчно зърно. Това означава, че ако земеделието е организирано правилно, земята е в състояние да произведе достатъчно храна. Понякога обаче по една или друга причина тя отказва да прави това. Теорията, според която недостигът на храна се дължи на пренаселеността на планетата, е много неубедителна. Причините, които карат земята да ражда зърно в изобилие или да спре да дава храна, са съвсем други. Щом ги открил, цар Пр̣тху веднага взел необходимите мерки.
Деванагари
प्रवेपमाना धरणी निशाम्योदायुधं च तम् । गौ: सत्यपाद्रवद्भीता मृगीव मृगयुद्रुता ॥ १४ ॥
Стих
правепама̄на̄ дхаран̣ӣ
ниша̄мьода̄юдхам̇ ча там
гаух̣ сатй апа̄дравад бхӣта̄
мр̣гӣва мр̣гаю-друта̄
ниша̄мьода̄юдхам̇ ча там
гаух̣ сатй апа̄дравад бхӣта̄
мр̣гӣва мр̣гаю-друта̄
Дума по дума
Превод
Когато видя, че цар Пр̣тху е взел лък и стрела и се кани да я убие, Земята се разтрепера от страх и побягна като сърна, преследвана от ловец. Изплашена от царския гняв, тя се превърна в крава и продължи да бяга с все сила.
Пояснение
Както майката ражда деца от различен пол – мъжки и женски, – така от утробата на майката Земя се раждат живи същества, които са най-различни по форма. Затова и самата Земя може да приема всякакви форми. В този случай, за да се спаси от гнева на цар Пр̣тху, тя се превърнала в крава. Тъй като е забранено кравите да бъдат убивани, майката Земя решила да приеме образа на крава и така да се спаси от стрелите на цар Пр̣тху. Царят обаче разбрал нейните намерения и продължил да я преследва.
Деванагари
तामन्वधावत्तद्वैन्य: कुपितोऽत्यरुणेक्षण: । शरं धनुषि सन्धाय यत्र यत्र पलायते ॥ १५ ॥
Стих
та̄м анвадха̄ват тад ваинях̣
купито 'тярун̣екш̣ан̣ах̣
шарам̇ дхануш̣и сандха̄я
ятра ятра пала̄яте
купито 'тярун̣екш̣ан̣ах̣
шарам̇ дхануш̣и сандха̄я
ятра ятра пала̄яте
Дума по дума
Превод
Щом видя това, Маха̄ра̄джа Пр̣тху се разяри и очите му почервеняха от гняв като изгряващо слънце. Поставил в лъка си стрела, той продължи да преследва Земята, приела облик на крава, където и да бягаше тя.
Деванагари
सा दिशो विदिशो देवी रोदसी चान्तरं तयो: । धावन्ती तत्र तत्रैनं ददर्शानूद्यतायुधम् ॥ १६ ॥
Стих
са̄ дишо видишо девӣ
родасӣ ча̄нтарам̇ тайох̣
дха̄вантӣ татра татраинам̇
дадарша̄нӯдята̄юдхам
родасӣ ча̄нтарам̇ тайох̣
дха̄вантӣ татра татраинам̇
дадарша̄нӯдята̄юдхам
Дума по дума
са̄ — Земята, приела образ на крава; дишах̣ — в четирите посоки; видишах̣ — напосоки; девӣ — богинята; родасӣ — към райските и земните планети; ча — също; антарам — между; тайох̣ — тях; дха̄вантӣ — бягайки; татра татра — тук и там; енам — царя; дадарша — тя видя; ану — зад; удята — хванал; а̄юдхам — оръжието си.
Превод
Земята, превърнала се на крава, бягаше напосоки из космическото пространство между райските планети и земните, но където и да отидеше, царят я следваше по петите със своя лък и стрели.
Деванагари
लोके नाविन्दत त्राणं वैन्यान्मृत्योरिव प्रजा: । त्रस्ता तदा निववृते हृदयेन विदूयता ॥ १७ ॥
Стих
локе на̄виндата тра̄н̣ам̇
ваиня̄н мр̣тьор ива праджа̄х̣
траста̄ тада̄ нивавр̣те
хр̣дайена видӯята̄
ваиня̄н мр̣тьор ива праджа̄х̣
траста̄ тада̄ нивавр̣те
хр̣дайена видӯята̄
Дума по дума
Превод
Както човек не може да избяга от жестоките ръце на смъртта, така Земята, приела образ на крава, не можа да избяга от ръцете на сина на цар Вена. Накрая, безпомощна и отчаяна, тя със свито сърце се обърна към царя.
Деванагари
उवाच च महाभागं धर्मज्ञापन्नवत्सल । त्राहि मामपि भूतानां पालनेऽवस्थितो भवान् ॥ १८ ॥
Стих
ува̄ча ча маха̄-бха̄гам̇
дхарма-гя̄панна-ватсала
тра̄хи ма̄м апи бхӯта̄на̄м̇
па̄лане 'вастхито бхава̄н
дхарма-гя̄панна-ватсала
тра̄хи ма̄м апи бхӯта̄на̄м̇
па̄лане 'вастхито бхава̄н
Дума по дума
ува̄ча — тя каза; ча — и; маха̄-бха̄гам — на великия и честит цар; дхарма-гя — о, познавачо на религиозните принципи; а̄панна-ватсала — о, убежище на отдадените; тра̄хи — спаси; ма̄м — мене; апи — наистина; бхӯта̄на̄м — на живите същества; па̄лане — в покровителство; авастхитах̣ — установен; бхава̄н — твоя милост.
Превод
Наричайки великия и честит цар Пр̣тху познавач на религиозните принципи и закрилник на отдадените, тя каза: Моля те, пощади ме! Ти покровителстваш всички живи същества, а освен това сега си цар на тази планета.
Пояснение
Земята нарекла цар Пр̣тху дхарма-гя – „познавач на религиозните принципи“. Според принципите на религията жените, кравите, децата, бра̄хман̣ите и старците трябва да се намират под специалното покровителство на царя и на всички останали хора. Затова майката Земя се превърнала в крава. Освен това тя била и жена. Земята започнала да моли за милост, защото знаела, че царят добре познава религиозните принципи. Нещо повече, религиозните принципи забраняват човек да убива ония, които са му се предали. Земята напомнила на цар Пр̣тху, че той е не само инкарнация на Бога, но и цар на планетата. Ето защо той бил длъжен да ѝ прости.
Деванагари
स त्वं जिघांससे कस्माद्दीनामकृतकिल्बिषाम् । अहनिष्यत्कथं योषां धर्मज्ञ इति यो मत: ॥ १९ ॥
Стих
са твам̇ джигха̄м̇сасе касма̄д
дӣна̄м акр̣та-килбиш̣а̄м
аханиш̣ят катхам̇ йош̣а̄м̇
дхарма-гя ити йо матах̣
дӣна̄м акр̣та-килбиш̣а̄м
аханиш̣ят катхам̇ йош̣а̄м̇
дхарма-гя ити йо матах̣
Дума по дума
сах̣ — същата личност; твам — ти; джигха̄м̇сасе — искаш да убиеш; касма̄т — защо; дӣна̄м — клета; акр̣та — неизвършила; килбиш̣а̄м — никакви грехове; аханиш̣ят — ще убиеш; катхам — как; йош̣а̄м — жена; дхарма-гях̣ — познавач на религиозните принципи; ити — така; ях̣ — този, който; матах̣ — е смятан.
Превод
Земята, която се бе превърнала в крава, продължи да се моли на царя: Аз съм само клета жена и не съм сторила никакъв грях. Защо искаш да ме убиеш? Ти добре знаеш религиозните принципи, защо тогава си толкова гневен? Защо желаеш смъртта на една беззащитна жена?
Пояснение
В молбите си Земята се позовавала на две максими: царят, който познава религиозните принципи, не може да убива невинен човек, а жената не може да бъде наказвана със смърт дори ако е сторила грях. И тъй като Земята не само била невинна, но била и жена, царят нямал право да я убива.
Деванагари
प्रहरन्ति न वै स्त्रीषु कृताग:स्वपि जन्तव: । किमुत त्वद्विधा राजन् करुणा दीनवत्सला: ॥ २० ॥
Стих
прахаранти на ваи стрӣш̣у
кр̣та̄гах̣св апи джантавах̣
ким ута твад-видха̄ ра̄джан
карун̣а̄ дӣна-ватсала̄х̣
кр̣та̄гах̣св апи джантавах̣
ким ута твад-видха̄ ра̄джан
карун̣а̄ дӣна-ватсала̄х̣
Дума по дума
прахаранти — удря; на — никога; ваи — несъмнено; стрӣш̣у — жени; кр̣та-а̄гах̣су — извършили грехове; апи — въпреки че; джантавах̣ — хора; ким ута — а какво да говорим; тват-видха̄х̣ — за личности като тебе; ра̄джан — о, царю; карун̣а̄х̣ — милостив; дӣна-ватсала̄х̣ — който обича бедните и злочестите.
Превод
Кой би се осмелил да вдигне ръка срещу жена, дори тя да е съгрешила? А какво да говорим за тебе, царю, който си толкова милостив! Ти винаги си великодушен към клетите и нещастните и си техен закрилник.
Деванагари
मां विपाट्याजरां नावं यत्र विश्वं प्रतिष्ठितम् । आत्मानं च प्रजाश्चेमा: कथमम्भसि धास्यसि ॥ २१ ॥
Стих
ма̄м̇ випа̄т̣я̄джара̄м̇ на̄вам̇
ятра вишвам̇ пратиш̣т̣хитам
а̄тма̄нам̇ ча праджа̄ш чема̄х̣
катхам амбхаси дха̄сяси
ятра вишвам̇ пратиш̣т̣хитам
а̄тма̄нам̇ ча праджа̄ш чема̄х̣
катхам амбхаси дха̄сяси
Дума по дума
Превод
Скъпи царю – продължи Земята, – аз съм като здрав кораб, на който се намира всичко съществуващо в този свят. Ако ме посечеш, как ще спасиш себе си и твоите поданици от удавяне?
Пояснение
Всички планетни системи са разположени над океана, наречен гарбха. Във водите на този океан лежи Бог Виш̣н̣у и от неговия пъп израства лотос, чието стъбло поддържа всички планети, носещи се в пространството на вселената. Ако някоя планета бъде унищожена, тя неминуемо пада във водите на океана гарбха. Затова Земята предупредила цар Пр̣тху, че той няма да постигне нищо, като я унищожи. И наистина, как царят би спасил поданиците си, а и самия себе си от удавяне? С други думи, космосът може да бъде сравнен с океан, а планетите – с кораби или острови в безбрежните му води. Затова често планетите са наричани острови (двӣпа) или пък кораби. Така Земята, приела образ на крава, в молитвите си към царя отчасти описала и структурата на вселената.
Деванагари
पृथुरुवाच
वसुधे त्वां वधिष्यामि मच्छासनपराङ्मुखीम् । भागं बर्हिषि या वृङ्क्ते न तनोति च नो वसु ॥ २२ ॥
वसुधे त्वां वधिष्यामि मच्छासनपराङ्मुखीम् । भागं बर्हिषि या वृङ्क्ते न तनोति च नो वसु ॥ २२ ॥
Стих
пр̣тхур ува̄ча
васудхе тва̄м̇ вадхиш̣я̄ми
мач-чха̄сана-пара̄н̇-мукхӣм
бха̄гам̇ бархиш̣и я̄ вр̣н̇кте
на таноти ча но васу
васудхе тва̄м̇ вадхиш̣я̄ми
мач-чха̄сана-пара̄н̇-мукхӣм
бха̄гам̇ бархиш̣и я̄ вр̣н̇кте
на таноти ча но васу
Дума по дума
Превод
О, Земьо – отговори цар Пр̣тху, – ти не се подчиняваш на заповедите ми и на моята власт. Като една от богините, ти получаваш своя дял от жертвените блага, но в замяна не ни даваш достатъчно зърно. Затова аз считам за свой дълг да те убия.
Пояснение
Земната планета, която се била превърнала в крава, твърдяла, че е невинна и безгрешна, и се позовавала на факта, че е жена. Затова тя смятала, че царят няма право да я убива. Тя подчертала, че, като религиозен човек, царят не може да нарушава религиозните принципи, които забраняват убийството на жени. В отговор Маха̄ра̄джа Пр̣тху ѝ казал, че, най-напред, тя е нарушила заповедите му. Това бил нейният първи грях. На второ място, той я обвинил, че не произвежда достатъчно зърно, въпреки че приема своя дял от ягите (жертвоприношенията).
Деванагари
यवसं जग्ध्यनुदिनं नैव दोग्ध्यौधसं पय: । तस्यामेवं हि दुष्टायां दण्डो नात्र न शस्यते ॥ २३ ॥
Стих
явасам̇ джагдхй анудинам̇
наива догдхй аудхасам̇ паях̣
тася̄м евам̇ хи душ̣т̣а̄я̄м̇
дан̣д̣о на̄тра на шасяте
наива догдхй аудхасам̇ паях̣
тася̄м евам̇ хи душ̣т̣а̄я̄м̇
дан̣д̣о на̄тра на шасяте
Дума по дума
явасам — зелена трева; джагдхи — пасеш; анудинам — всеки ден; на — никога; ева — несъмнено; догдхи — даваш; аудхасам — във вимето; паях̣ — мляко; тася̄м — когато кравата; евам — така; хи — несъмнено; душ̣т̣а̄я̄м — върши оскърбления; дан̣д̣ах̣ — наказание; на — не; атра — тук; на — не; шасяте — е препоръчително.
Превод
Въпреки че всеки ден пасеш зелена трева, ти не пълниш своето виме и ние не можем да използваме млякото ти. И тъй като преднамерено вършиш това оскърбление, не можем да кажем, че не заслужаваш наказание само защото си се превърнала в крава.
Пояснение
Когато кравата пасе зелена трева из пасищата, тя пълни вимето си с мляко и пастирът може да я издои. Ягите (жертвоприношенията) се извършват, за да има достатъчно облаци, които да напояват земята с дъжд. Думата паях̣ може да значи както „мляко“, така и „вода“. Като една от полубогините, Земята получавала своя дял от ягите, затова тук е сравнена с крава, която пасе зелена трева. В замяна обаче тя не раждала достатъчно зърно, т.е. вимето ѝ не се пълнело с мляко. Ето защо Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил напълно прав, когато я заплашил, че ще я накаже за неподчинението ѝ.
Деванагари
त्वं खल्वोषधिबीजानि प्राक् सृष्टानि स्वयम्भुवा । न मुञ्चस्यात्मरुद्धानि मामवज्ञाय मन्दधी: ॥ २४ ॥
Стих
твам̇ кхалв ош̣адхи-бӣджа̄ни
пра̄к ср̣ш̣т̣а̄ни сваямбхува̄
на мун̃часй а̄тма-руддха̄ни
ма̄м авагя̄я манда-дхӣх̣
пра̄к ср̣ш̣т̣а̄ни сваямбхува̄
на мун̃часй а̄тма-руддха̄ни
ма̄м авагя̄я манда-дхӣх̣
Дума по дума
Превод
Ти дотолкова си загубила разума си, че въпреки заповедите ми не раждаш тревите и житните растения, чиито семена, създадени по-рано от Брахма̄, лежат скрити в недрата ти.
Пояснение
След като създал планетите във вселената, Брахма̄ създал и семената на различните видове житни растения, билки, цветя и дървета. Когато от облаците валят достатъчно дъждове, семената покълват и се превръщат в растения, от които се раждат плодове, зърно, зеленчуци и др. С примера си Маха̄ра̄джа Пр̣тху показва какво трябва да е поведението на държавния ръководител, когато се появи недостиг на хранителни продукти. Той е длъжен най-напред да открие коя е причината за това, след което да предприеме действени мерки за поправяне на положението.
Деванагари
अमूषां क्षुत्परीतानामार्तानां परिदेवितम् । शमयिष्यामि मद्बाणैर्भिन्नायास्तव मेदसा ॥ २५ ॥
Стих
амӯш̣а̄м̇ кш̣ут-парӣта̄на̄м
а̄рта̄на̄м̇ паридевитам
шамайиш̣я̄ми мад-ба̄н̣аир
бхинна̄я̄с тава медаса̄
а̄рта̄на̄м̇ паридевитам
шамайиш̣я̄ми мад-ба̄н̣аир
бхинна̄я̄с тава медаса̄
Дума по дума
амӯш̣а̄м — на всички тях; кш̣ут-парӣта̄на̄м — измъчени от глад; а̄рта̄на̄м — на нещастните; паридевитам — жалбите; шамайиш̣я̄ми — ще успокоя; мат-ба̄н̣аих̣ — от стрелите ми; бхинна̄я̄х̣ — разкъсана; тава — с твоята; медаса̄ — плът.
Превод
Сега ще те разсека на късове със стрелите си и с плътта ти ще нахраня измъчените си поданици, които плачат за парче хляб. Така ще сложа край на страданията на моя народ.
Пояснение
От тази строфа става ясно в какви случаи официалната власт може да разреши яденето на говеждо месо. Тук се казва, че при изключителни обстоятелства, когато няма достатъчно зърно, правителството може да санкционира яденето на животинска плът. Но когато хората не страдат от глад, властта не бива да позволява консумацията на месо, задоволявайки нечии низши вкусове. С други думи, месоядството, яденето на животинска плът, е допустимо само в извънредни случаи, когато има глад поради липса на зърнени храни. Правителството не бива да допуска ненужно да се убиват животни, като разрешава да бъдат отваряни кланици за удоволствие на чревоугодниците.
Както бе отбелязано в предишната строфа, човек трябва да осигурява на кравите и на другите домашни животни достатъчно трева. Но ако въпреки обилното хранене кравите не дават мляко, а хората няма какво да ядат, тогава кравите могат да бъдат заколени, за да се нахрани с месото им гладният народ. Най-напред обаче човек трябва да положи усилия да произведе достатъчно зърно, зеленчуци и плодове и само в случай на неплодородие може да прибегне до ядене на месо. Във всички останали случаи това е недопустимо. Съвременното селско стопанство произвежда достатъчно зърно за целия свят, следователно няма никакви основания да бъдат отваряни кланици. Някои страни произвеждат такива огромни количества жито, че изхвърлят стотици хиляди тонове от него в океана или правителството забранява отглеждането на зърно. Тези факти показват, че земята ражда достатъчно зърно, за да изхрани човечеството, но правилното разпределяне на зърното е препятствано от търговските ограничения, които големите производители налагат в стремежа си към максимална печалба. Затова на някои места зърното не достига, а другаде се произвежда в огромни излишъци. Ако светът се управляваше от единно правителство, което да се грижи за равномерното разпределяне на зърното, никъде нямаше да има глад и хората нямаше да бъдат принудени да отварят кланици, както и да скалъпват теории за свръхнаселеността на планетата.
Деванагари
पुमान् योषिदुत क्लीब आत्मसम्भावनोऽधम: । भूतेषु निरनुक्रोशो नृपाणां तद्वधोऽवध: ॥ २६ ॥
Стих
пума̄н йош̣ид ута клӣба
а̄тма-самбха̄вано 'дхамах̣
бхӯтеш̣у ниранукрошо
нр̣па̄н̣а̄м̇ тад-вадхо 'вадхах̣
а̄тма-самбха̄вано 'дхамах̣
бхӯтеш̣у ниранукрошо
нр̣па̄н̣а̄м̇ тад-вадхо 'вадхах̣
Дума по дума
пума̄н — мъж; йош̣ит — жена; ута — също; клӣбах̣ — евнух; а̄тма-самбха̄ванах̣ — които се интересуват само от личното си благо; адхамах̣ — най-низши сред хората; бхӯтеш̣у — към другите живи същества; ниранукрошах̣ — неизпитващи състрадание; нр̣па̄н̣а̄м — от страна на царете; тат — на него; вадхах̣ — убийството; авадхах̣ — не убийство.
Превод
Царят има правото да убие всеки злодей, бил той мъж, жена или импотентен евнух, който се интересува единствено от собственото си благо и не изпитва състрадание към другите живи създания. Тази постъпка не се смята за истинско убийство.
Пояснение
В оригиналната си форма планетата Земя била жена и затова наистина се нуждаела от покровителството на царя. Но Пр̣тху Маха̄ра̄джа възразил, че ако някой поданик, независимо дали мъж, жена или евнух, не проявява състрадание към ближния си, царят има право да го убие и това убийство не се счита за престъпление. Що се отнася до духовните дейности, преданият, който се интересува само от себе си и не проповядва на другите за величието на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде наречен първокласен предан. По-издигнат от него е онзи, който от състрадание към невинните хора, незнаещи нищо за Кр̣ш̣н̣а, се опитва да проповядва. В една от молитвите си към Бога Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че той лично не се стреми към освобождение от материалния свят. Напротив, той не би напуснал материалния свят, докато не бъдат освободени всички паднали души. Дори в областта на материалните дейности Върховният Бог и инкарнациите му, такива като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, осъждат хората, които не са загрижени за доброто на другите.
Деванагари
त्वां स्तब्धां दुर्मदां नीत्वा मायागां तिलश: शरै: ।
आत्मयोगबलेनेमा धारयिष्याम्यहं प्रजा: ॥ २७ ॥
आत्मयोगबलेनेमा धारयिष्याम्यहं प्रजा: ॥ २७ ॥
Стих
тва̄м̇ стабдха̄м̇ дурмада̄м̇ нӣтва̄
ма̄я̄-га̄м̇ тилашах̣ шараих̣
а̄тма-йога-баленема̄
дха̄райиш̣я̄мй ахам̇ праджа̄х̣
ма̄я̄-га̄м̇ тилашах̣ шараих̣
а̄тма-йога-баленема̄
дха̄райиш̣я̄мй ахам̇ праджа̄х̣
Дума по дума
тва̄м — ти; стабдха̄м — много горда; дурмада̄м — обезумяла; нӣтва̄ — довеждайки до такова състояние; ма̄я̄-га̄м — неистинска крава; тилашах̣ — на малки парченца като житни зърна; шараих̣ — със стрелите си; а̄тма — собствени; йога-балена — мистични сили; има̄х̣ — всички тези; дха̄райиш̣я̄ми — ще поддържам; ахам — аз; праджа̄х̣ — всички поданици или всички живи същества.
Превод
Твоята гордост съвсем те е лишила от разум. Сега с помощта на мистичните си сили ти си се превърнала в крава, но аз ще те насека на парченца колкото пшенични зърна и със собствените си мистични сили ще поддържам моя народ.
Пояснение
Земята казала на цар Пр̣тху, че ако той я унищожи, всичките му поданици заедно със самия него ще потънат във водите на океана гарбха. Сега цар Пр̣тху отговаря на нейното предизвикателство. С помощта на мистичните си сили Земята приела образа на крава, за да избегне смъртта, но царят схванал нейния замисъл и останал твърдо решен да я разсече на парченца колкото пшеничено зърно. А що се отнася до заплахата, надвиснала над поданиците му, Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил уверен, че с мистичните си сили е в състояние да поддържа всички. Той не се нуждаел от помощта на Земята. Тъй като бил инкарнация на Бог Виш̣н̣у, Маха̄ра̄джа Пр̣тху притежавал могъществото на Сан̇карш̣ан̣а, което учените наричат сила на гравитацията, или земно притегляне. Без ничия помощ Върховната Божествена Личност поддържа в космоса милиони планети. Така и Пр̣тху Маха̄ра̄джа лесно можел да задържи себе си и своите поданици в космическото пространство, без да прибягва до помощта на планетата Земя. Богът е наричан Йогешвара – господар на всички мистични сили. Ето защо царят открито заявил на Земята, че ще мине и без нейната помощ.
Деванагари
एवं मन्युमयीं मूर्तिं कृतान्तमिव बिभ्रतम् ।
प्रणता प्राञ्जलि: प्राह मही सञ्जातवेपथु: ॥ २८ ॥
प्रणता प्राञ्जलि: प्राह मही सञ्जातवेपथु: ॥ २८ ॥
Стих
евам̇ манюмайӣм̇ мӯртим̇
кр̣та̄нтам ива бибхратам
пран̣ата̄ пра̄н̃джалих̣ пра̄ха
махӣ сан̃джа̄та-вепатхух̣
кр̣та̄нтам ива бибхратам
пран̣ата̄ пра̄н̃джалих̣ пра̄ха
махӣ сан̃джа̄та-вепатхух̣
Дума по дума
Превод
В този момент заради обхваналата го ярост Пр̣тху Маха̄ра̄джа бе досущ като Ямара̄джа. С други думи, той бе олицетворение на гнева. Щом чу думите му, Земята се разтрепера и смирено допряла длани, му се предаде, казвайки следното.
Пояснение
За злодеите Върховната Божествена Личност е олицетворение на смъртта, а за преданите е техният любим Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (10.34) Богът казва: мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам – „Аз съм всепоглъщащата смърт“. Върховната Божествена Личност спасява безверните атеисти, които отричат съществуването на Бога, като се появява пред тях в образа на смъртта. Така например когато Хиран̣якашипу отправил предизвикателство към властта на Върховната Божествена Личност, Богът се явил пред него в образа на Нр̣сим̇хадева и го убил. По същия начин, когато планетата Земя погледнала към Маха̄ра̄джа Пр̣тху, превърнал се в истинско олицетворение на гнева, тя видяла в него собствената си смърт. Затова Земята се разтреперала. Никой не може безнаказано да въстава срещу Върховната Божествена Личност. По-добре е човек да се предаде на Върховния и да намери в негово лице вечен защитник.
Деванагари
धरोवाच
नम: परस्मै पुरुषाय मायया
विन्यस्तनानातनवे गुणात्मने ।
नम: स्वरूपानुभवेन निर्धुत
द्रव्यक्रियाकारकविभ्रमोर्मये ॥ २९ ॥
नम: परस्मै पुरुषाय मायया
विन्यस्तनानातनवे गुणात्मने ।
नम: स्वरूपानुभवेन निर्धुत
द्रव्यक्रियाकारकविभ्रमोर्मये ॥ २९ ॥
Стих
дхарова̄ча
намах̣ парасмаи пуруш̣а̄я ма̄яя̄
виняста-на̄на̄-танаве гун̣а̄тмане
намах̣ сварӯпа̄нубхавена нирдхута-
дравя-крия̄-ка̄рака-вибхрамормайеye
намах̣ парасмаи пуруш̣а̄я ма̄яя̄
виняста-на̄на̄-танаве гун̣а̄тмане
намах̣ сварӯпа̄нубхавена нирдхута-
дравя-крия̄-ка̄рака-вибхрамормайеye
Дума по дума
дхара̄ — планетата Земя; ува̄ча — каза; намах̣ — отдавам смирените си поклони; парасмаи — на трансценденталния; пуруш̣а̄я — на личността; ма̄яя̄ — чрез материалната енергия; виняста — умножил се; на̄на̄ — многообразни; танаве — чиито форми; гун̣а-а̄тмане — на източника на трите гун̣и на материалната природа; намах̣ — отдавам почитанията си; сварӯпа — на истинската форма; анубхавена — разбирайки; нирдхута — недокоснат; дравя — от материята; крия̄ — действие; ка̄рака — деятел; вибхрама — заблуда; ӯрмайе — вълните на материалното съществуване.
Превод
Планетата Земя каза: О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, оставайки винаги трансцендентален, чрез материалната си енергия Ти се разпространяваш в безбройните видове и форми живот, създадени от взаимодействието на трите гун̣и на материалната природа. За разлика от другите господари Ти винаги запазваш трансценденталната си позиция и оставаш недокоснат от материалния свят, подчинен на различни материални изменения. Затова материалните дейности никога не могат да те объркат.
Пояснение
Когато цар Пр̣тху оповестил царската си воля, планетата Земя в облика на крава разбрала, че царят е инкарнация, пряко надарена с могъщество от Върховната Божествена Личност. Следователно царят знаел всичко – миналото, настоящето и бъдещето – и Земята не можела да го измами. След като била обвинена, че крие в недрата си семената на всички растения и зърнени култури, сега тя била готова да му обясни как те отново могат да дадат плод. Земята обаче виждала, че царят е много ядосан и разбирала, че докато не го успокои, няма да може да му предложи каквото и да било. Затова, обръщайки се към него, тя най-напред смирено признала, че е неотделима частица от тялото на Върховната Божествена Личност. Тя потвърдила, че различните видове материални тела, които присъстват във физическия свят, са различни частици от вселенската форма на Бога. В писанията се казва, че низшите планетни системи представляват краката на Бога, а висшите планети – главата му. Богът създава материалния свят чрез външната си енергия, но тази енергия в известен смисъл е тъждествена с него. Същевременно Богът не е пряко проявен във външната си енергия; Той винаги пребивава в своята духовна енергия. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ – материалната природа действа под ръководството на Бога. Следователно Богът в известна степен е свързан с материалната енергия и в тази строфа Земята го нарича гун̣а-а̄тма̄ – източник на трите гун̣и на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (13.15) се казва: ниргун̣ам̇ гун̣а-бхоктр̣ ча – Богът не е пряко свързан с външната енергия, но въпреки това Той е нейният господар. При това положение лесно можем да разберем философията на Бог Чайтаня, която утвърждава, че Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва). Земята обяснява, че Богът е свързан с външната енергия, но в същото време винаги е нирдхута – няма нищо общо с нейните дейности. Богът винаги е разположен във вътрешната си енергия, затова в тази строфа за него е казано сварӯпа-анубхавена. Той се намира изцяло във владенията на вътрешната си енергия, но при все това познава съвършено не само вътрешната, но и външната енергия. По същия начин преданият винаги се намира на трансцендентално равнище и служи на Бога, без да изпитва привързаност към материалното си тяло. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че преданият, който постоянно служи на Бога, е освободен, независимо в какво материално положение се намира. И щом дори преданият е в състояние да запазва трансцендентална позиция, без съмнение Богът, Върховната Личност, също е способен да пребивава винаги и изцяло във вътрешната си енергия, без да бъде привързан към външната енергия. Не е трудно да разберем този факт. Както преданият никога не се заблуждава от материалното тяло, така Богът никога не попада под влиянието на външната енергия, действаща в материалния свят. Материалното тяло не е пречка за предания, въпреки че е зависимо от материални по същността си фактори – петте вида въздушни потоци, циркулиращи в него, органи като ръцете, краката, езика, половите органи и ануса, изпълняващи определени функции, и т.н. Душата, живото същество, което има съвършено знание за духовната си природа, постоянно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и не обръща внимание на процесите, които протичат в материалното тяло. Така и Богът, макар че е свързан с материалния свят, винаги пребивава в духовната си енергия и няма нищо общо с процесите, които протичат в материалния свят. Що се отнася до материалното тяло, то е подвластно на шест характерни материални състояния, които го заливат като шест мощни вълни: глад, жажда, скръб, илюзия, старост и смърт. Освободената душа обаче не обръща внимание на тези материални влияния. Така и Богът, Върховната Личност, който е всемогъщият повелител на всички енергии, е свързан по определен начин с външната енергия, но същевременно е напълно независим от нейните действия в материалния свят.
Деванагари
येनाहमात्मायतनं विनिर्मिता
धात्रा यतोऽयं गुणसर्गसङ्ग्रह: ।
स एव मां हन्तुमुदायुध: स्वरा-
डुपस्थितोऽन्यं शरणं कमाश्रये ॥ ३० ॥
धात्रा यतोऽयं गुणसर्गसङ्ग्रह: ।
स एव मां हन्तुमुदायुध: स्वरा-
डुपस्थितोऽन्यं शरणं कमाश्रये ॥ ३० ॥
Стих
йена̄хам а̄тма̄ятанам̇ винирмита̄
дха̄тра̄ ято 'ям̇ гун̣а-сарга-сан̇грахах̣
са ева ма̄м̇ хантум уда̄юдхах̣ свара̄д̣
упастхито 'ням̇ шаран̣ам̇ кам а̄шрайе
дха̄тра̄ ято 'ям̇ гун̣а-сарга-сан̇грахах̣
са ева ма̄м̇ хантум уда̄юдхах̣ свара̄д̣
упастхито 'ням̇ шаран̣ам̇ кам а̄шрайе
Дума по дума
йена — от когото; ахам — аз; а̄тма-а̄ятанам — обител на всички живи същества; винирмита̄ — бях създадена; дха̄тра̄ — от Върховния Бог; ятах̣ — заради когото; аям — тази; гун̣а-сарга-сан̇грахах̣ — комбинация от материални елементи; сах̣ — Той; ева — несъмнено; ма̄м — мене; хантум — да убие; уда̄юдхах̣ — въоръжил се; свара̄т̣ — напълно независим; упастхитах̣ — сега застанал пред мене; аням — друго; шаран̣ам — убежище; кам — от кого; а̄шрайе — ще получа закрила.
Превод
Планетата Земя продължи: О, Господи, Ти си истинският творец на материалния свят. Създавайки космическото проявление и трите материални качества, ти си създал и мене, Земята, обител на живите същества. Но при все това Ти си винаги независим, о, Господи. Сега, когато стоиш пред мене, готов да ме убиеш с оръжието си, кажи ми къде да намеря убежище и кой ще ми даде закрила.
Пояснение
Както се вижда от тази строфа, планетата Земя напълно се предала на Бога. Както е известно, никой не може да защити онзи, когото Кр̣ш̣н̣а вече е решил да унищожи, и никой не може да унищожи оня, когото Кр̣ш̣н̣а закриля. Тъй като Богът вече се канел да убие планетата Земя, никой не можел да ѝ помогне. Ние всички сме закриляни само от Бога и затова сме длъжни да се предадем единствено на него. В Бхагавад-гӣта̄ (18.66) Богът ни учи:
сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.
В една от песните на Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура се казва: „О, Господи, всичко, което имам – дори моя ум, моя дом, средоточие на всичките ми материални нужди, тялото ми и всичко свързано с него – отдавам на тебе. Ти си свободен да правиш с мене каквото поискаш. Ако искаш, убий ме, ако искаш – ме пощади. Каквото и да правиш, аз съм твой вечен слуга и Ти имаш пълното право да постъпваш с мене както сам пожелаеш“.
Деванагари
य एतदादावसृजच्चराचरं
स्वमाययात्माश्रययावितर्क्यया ।
तयैव सोऽयं किल गोप्तुमुद्यत:
कथं नु मां धर्मपरो जिघांसति ॥ ३१ ॥
स्वमाययात्माश्रययावितर्क्यया ।
तयैव सोऽयं किल गोप्तुमुद्यत:
कथं नु मां धर्मपरो जिघांसति ॥ ३१ ॥
Стих
я етад а̄да̄в аср̣джач чара̄чарам̇
сва-ма̄яя̄тма̄шраяя̄витаркяя̄
таяива со 'ям̇ кила гоптум удятах̣
катхам̇ ну ма̄м̇ дхарма-паро джигха̄м̇сати
сва-ма̄яя̄тма̄шраяя̄витаркяя̄
таяива со 'ям̇ кила гоптум удятах̣
катхам̇ ну ма̄м̇ дхарма-паро джигха̄м̇сати
Дума по дума
ях̣ — този, който; етат — тези; а̄дау — в началото на сътворението; аср̣джат — създаде; чара-ачарам — движещи се и неподвижни живи същества; сва-ма̄яя̄ — чрез своята енергия; а̄тма-а̄шраяя̄ — намиращи се под покровителството му; авитаркяя̄ — непостижима; тая̄ — чрез същата ма̄я̄; ева — безусловно; сах̣ — той; аям — този цар; кила — несъмнено; гоптум удятах̣ — готов да защити; катхам — как; ну — тогава; ма̄м — мене; дхарма-парах̣ — този, който стриктно следва религиозните принципи; джигха̄м̇сати — желае да убие.
Превод
В началото на сътворението с непостижимата си енергия Ти създаде всички движещи се и неподвижни живи същества. С помощта на същата енергия Ти сега си готов да ги защитиш. Защо Ти, върховният закрилник на религиозните принципи, искаш да ме убиеш, независимо че съм приела образ на крава?
Пояснение
Планетата Земя е съгласна, че създателят има пълното право да унищожи творението си по своя собствена воля. Тя не може да разбере само защо трябва да бъде убита, щом Богът е готов да защитава всекиго. В края на краищата, тя е приют за всички живи същества и ги изхранва, като ражда зърно за тях.
Деванагари
नूनं बतेशस्य समीहितं जनै-
स्तन्मायया दुर्जययाकृतात्मभि: ।
न लक्ष्यते यस्त्वकरोदकारयद्
योऽनेक एक: परतश्च ईश्वर: ॥ ३२ ॥
स्तन्मायया दुर्जययाकृतात्मभि: ।
न लक्ष्यते यस्त्वकरोदकारयद्
योऽनेक एक: परतश्च ईश्वर: ॥ ३२ ॥
Стих
нӯнам̇ батешася самӣхитам̇ джанаис
тан-ма̄яя̄ дурджаяя̄кр̣та̄тмабхих̣
на лакш̣яте яс тв акарод ака̄раяд
йо 'нека еках̣ параташ ча ӣшварах̣
тан-ма̄яя̄ дурджаяя̄кр̣та̄тмабхих̣
на лакш̣яте яс тв акарод ака̄раяд
йо 'нека еках̣ параташ ча ӣшварах̣
Дума по дума
нӯнам — несъмнено; бата — безусловно; ӣшася — на Върховната Божествена Личност; самӣхитам — дейности, замисъл; джанаих̣ — от хората; тат-ма̄яя̄ — чрез енергията си; дурджаяя̄ — която е непреодолима; акр̣та-а̄тмабхих̣ — които нямат достатъчно духовен опит; на — никога; лакш̣яте — биват видени; ях̣ — този, който; ту — тогава; акарот — създаде; ака̄раят — причина за съзиданието; ях̣ — този, който; анеках̣ — много; еках̣ — единствен; паратах̣ — чрез необозримите си енергии; ча — и; ӣшварах̣ — повелител.
Превод
О, Господи, Ти си единствен, но чрез своите необозрими енергии си се разпространил в безброй много форми. Чрез посредничеството на Брахма̄ Ти си създал тази вселена, затова Ти си самата Върховна Божествена Личност. Тези, които нямат достатъчно духовен опит, не могат да разберат твоите трансцендентални дейности, защото са подвластни на илюзорната Ти енергия.
Пояснение
Богът е един, но чрез многообразните си енергии – материална, духовна, междинна и други – се разпространява в безброй много форми. Само като получи милостта на Бога, човек може да разбере как Върховната Божествена Личност действа чрез многообразните си енергии. Живите същества спадат към междинната енергия на Бога. Брахма̄ също е едно от живите същества, но е надарен от Върховната Божествена Личност със специално могъщество. Въпреки че Брахма̄ е смятан за творец на вселената, истинският творец е Върховната Божествена Личност. В тази строфа внимание заслужава думата ма̄яя̄. Ма̄я̄ значи „енергия“. Брахма̄ не е източник на енергията. Той е просто едно от проявленията на междинната енергия на Бога. С други думи, Брахма̄ е само инструмент в ръцете на Бога. Всички действия, дори и тези, които изглеждат най-противоречиви, са подчинени на строго определен план. Човек, който има достатъчно духовен опит и е получил милостта на Върховния Бог, може да разбере, че всичко се осъществява според висшия замисъл на Бога.
Деванагари
सर्गादि योऽस्यानुरुणद्धि शक्तिभि-
र्द्रव्यक्रियाकारकचेतनात्मभि: ।
तस्मै समुन्नद्धनिरुद्धशक्तये
नम: परस्मै पुरुषाय वेधसे ॥ ३३ ॥
र्द्रव्यक्रियाकारकचेतनात्मभि: ।
तस्मै समुन्नद्धनिरुद्धशक्तये
नम: परस्मै पुरुषाय वेधसे ॥ ३३ ॥
Стих
сарга̄ди йо 'ся̄нурун̣аддхи шактибхир
дравя-крия̄-ка̄рака-четана̄тмабхих̣
тасмаи самуннаддха-нируддха-шактайе
намах̣ парасмаи пуруш̣а̄я ведхасе
дравя-крия̄-ка̄рака-четана̄тмабхих̣
тасмаи самуннаддха-нируддха-шактайе
намах̣ парасмаи пуруш̣а̄я ведхасе
Дума по дума
сарга-а̄ди — сътворение, поддържане и унищожение; ях̣ — този, който; ася — на материалния свят; анурун̣аддхи — причинява; шактибхих̣ — чрез своите енергии; дравя — физически елементи; крия̄ — сетива; ка̄рака — управляващите полубогове; четана̄ — интелигентност; а̄тмабхих̣ — състоящ се от лъжливо его; тасмаи — на него; самуннаддха — проявени; нируддха — латентни; шактайе — този, който притежава такива енергии; намах̣ — поклони; парасмаи — на трансценденталната; пуруш̣а̄я — Върховна Божествена Личност; ведхасе — на причината на всички причини.
Превод
О, Господи, благодарение на енергиите си Ти си изначалната причина на материалните елементи, на инструментите на материалните дейности (сетивата), на полубоговете, управляващи сетивата, на интелигентността, егото и на всичко останало. Чрез енергията си Ти създаваш материалния космос, поддържаш съществуването му и накрая отново го унищожаваш. Единствено благодарение на твоите енергии непроявеното става проявено, а проявеното – непроявено. Следователно Ти си Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, и аз смирено Ти се покланям.
Пояснение
Всички дейности започват със създаването на съвкупната енергия, махат-таттва. След това, когато трите гун̣и се активират, възникват грубите физически елементи, умът, егото и полубоговете, управляващи сетивата. Всичко това се появява едно след друго благодарение действието на удивителната енергия на Бога. Днес в електрониката е възможно чрез натискането на един-единствен бутон да се предизвика верижна реакция, в резултат на която да се осъществят най-различни операции. По същия начин Богът, Върховната Личност, натиска бутона на сътворението и неговите многообразни енергии създават материалните елементи и управляващите ги божества, които на свой ред взаимодействат помежду си в съответствие с удивителния план на Върховния.
Деванагари
स वै भवानात्मविनिर्मितं जगद्
भूतेन्द्रियान्त:करणात्मकं विभो ।
संस्थापयिष्यन्नज मां रसातला-
दभ्युज्जहाराम्भस आदिसूकर: ॥ ३४ ॥
भूतेन्द्रियान्त:करणात्मकं विभो ।
संस्थापयिष्यन्नज मां रसातला-
दभ्युज्जहाराम्भस आदिसूकर: ॥ ३४ ॥
Стих
са ваи бхава̄н а̄тма-винирмитам̇ джагад
бхӯтендрия̄нтах̣-каран̣а̄тмакам̇ вибхо
сам̇стха̄пайиш̣янн аджа ма̄м̇ раса̄тала̄д
абхюджджаха̄ра̄мбхаса а̄ди-сӯкарах̣
бхӯтендрия̄нтах̣-каран̣а̄тмакам̇ вибхо
сам̇стха̄пайиш̣янн аджа ма̄м̇ раса̄тала̄д
абхюджджаха̄ра̄мбхаса а̄ди-сӯкарах̣
Дума по дума
сах̣ — Той; ваи — несъмнено; бхава̄н — Ти; а̄тма — сам; винирмитам — създаде; джагат — този свят; бхӯта — физическите елементи; индрия — сетивата; антах̣-каран̣а — ума, сърцето; а̄тмакам — състоящ се от; вибхо — о, Господи; сам̇стха̄пайиш̣ян — поддържащ; аджа — о, неродени; ма̄м — мене; раса̄тала̄т — от адските владения; абхюджджаха̄ра — извади; амбхасах̣ — от водата; а̄ди — изначален; сӯкарах̣ — глиган.
Превод
О, неродени Господи, веднъж, когато бях пропаднала до дъното на вселенския океан, Ти, приел облика на изначалния глиган, ме извади от тези води. Чрез енергията си Ти създаде всички физически елементи, сетивата и ума, за да поддържаш материалния свят.
Пояснение
В тази строфа се говори за времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл в материалния свят в облика на върховния глиган Вара̄ха, за да спаси Земята, която била потънала във водите на вселенския океан. Демонът Хиран̣я̄кш̣а изместил Земята от нейната орбита и я хвърлил в океана Гарбходака, но Богът я спасил, като приел образа на изначалния глиган и я извадил от океана.
Деванагари
अपामुपस्थे मयि नाव्यवस्थिता:
प्रजा भवानद्य रिरक्षिषु: किल ।
स वीरमूर्ति: समभूद्धराधरो
यो मां पयस्युग्रशरो जिघांससि ॥ ३५ ॥
प्रजा भवानद्य रिरक्षिषु: किल ।
स वीरमूर्ति: समभूद्धराधरो
यो मां पयस्युग्रशरो जिघांससि ॥ ३५ ॥
Стих
апа̄м упастхе майи на̄вй авастхита̄х̣
праджа̄ бхава̄н адя риракш̣иш̣ух̣ кила
са вӣра-мӯртих̣ самабхӯд дхара̄-дхаро
йо ма̄м̇ паясй угра-шаро джигха̄м̇саси
праджа̄ бхава̄н адя риракш̣иш̣ух̣ кила
са вӣра-мӯртих̣ самабхӯд дхара̄-дхаро
йо ма̄м̇ паясй угра-шаро джигха̄м̇саси
Дума по дума
апа̄м — на водата; упастхе — който се намира на повърхността; майи — в мене; на̄ви — в кораб; авастхита̄х̣ — намиращи се; праджа̄х̣ — живите същества; бхава̄н — Ти; адя — сега; риракш̣иш̣ух̣ — желаещ да защитиш; кила — наистина; сах̣ — Той; вӣра-мӯртих̣ — в образа на велик герой; самабхӯт — стана; дхара̄-дхарах̣ — защитникът на планетата Земя; ях̣ — този, който; ма̄м — мене; паяси — заради млякото; угра-шарах̣ — с остри стрели; джигха̄м̇саси — желаеш да убиеш.
Превод
О, Господи, тогава Ти ме спаси, като ме извади от водата, и се прослави с името Дхара̄дхара – този, който поддържа Земята. А сега си приел образа на велик герой и се готвиш да ме убиеш с острите си стрели. Не забравяй обаче, че като кораб, плуващ върху водата, аз нося върху себе си всичко.
Пояснение
Богът е известен като Дхара̄дхара – „глиганът, който крепи планетата Земя върху бивниците си“. Земята в образа на крава виждала противоречие в деянията на Бога – по-рано Той я бил спасил, а сега искал да я погуби, въпреки че за своите обитатели тя била като кораб, плуващ във водата. Никой не може да разбере дейностите на Бога. В невежеството си понякога хората мислят, че неговите постъпки са противоречиви.
Деванагари
नूनं जनैरीहितमीश्वराणा-
मस्मद्विधैस्तद्गुणसर्गमायया ।
न ज्ञायते मोहितचित्तवर्त्मभि-
स्तेभ्यो नमो वीरयशस्करेभ्य: ॥ ३६ ॥
मस्मद्विधैस्तद्गुणसर्गमायया ।
न ज्ञायते मोहितचित्तवर्त्मभि-
स्तेभ्यो नमो वीरयशस्करेभ्य: ॥ ३६ ॥
Стих
нӯнам̇ джанаир ӣхитам ӣшвара̄н̣а̄м
асмад-видхаис тад-гун̣а-сарга-ма̄яя̄
на гя̄яте мохита-читта-вартмабхис
тебхьо намо вӣра-яшас-каребхях̣
асмад-видхаис тад-гун̣а-сарга-ма̄яя̄
на гя̄яте мохита-читта-вартмабхис
тебхьо намо вӣра-яшас-каребхях̣
Дума по дума
нӯнам — безусловно; джанаих̣ — от обикновените хора; ӣхитам — дейности; ӣшвара̄н̣а̄м — на повелителите; асмат-видхаих̣ — като мене; тат — на Божествената Личност; гун̣а — на гун̣ите на материалната природа; сарга — които предизвикват сътворението; ма̄яя̄ — от енергията Ти; на — никога; гя̄яте — са разбирани; мохита — изпаднали в недоумение; читта — чиито умове; вартмабхих̣ — път; тебхях̣ — на тях; намах̣ — почитания; вӣра-яшах̣-каребхях̣ — който покрива със слава героите.
Превод
О, Господи, аз също съм творение на една от енергиите Ти, състояща се от трите материални гун̣и. Затова твоите дела предизвикват у мене недоумение. Дори дейностите на преданите Ти са непонятни за простосмъртните, какво остава за твоите забавления. Затова всичко, което се случва, на нас ни се струва противоестествено и необикновено.
Пояснение
Деянията на Бога, Върховната Личност, в многообразните му форми и инкарнации винаги са необикновени и удивителни. Нищожното човешко същество не може да проумее целта и замисъла на Божиите дела. Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва, че дейностите на Бога трябва да се приемат за неразбираеми; те не могат да бъдат обяснени по друг начин. Богът вечно се намира на Голока Вр̣нда̄вана в своя облик на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Същевременно обаче Той се разпространява в безброй форми, такива като Бог Ра̄ма, Бог Нр̣сим̇ха, Бог Вара̄ха и всички инкарнации, които се проявяват непосредствено от Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а е еманация на Баладева, а Баладева е първата еманация на Кр̣ш̣н̣а. Затова всички посочени инкарнации се наричат кала̄.
Думата ӣшвара̄н̣а̄м обозначава всички Божествени Личности. В Брахма сам̇хита̄ (5.39) е казано: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава, че всички инкарнации са кала̄, т.е. частични проявления на Върховната Божествена Личност. Но Кр̣ш̣н̣а е изначалната, върховната Божествена Личност. Това, че думата ӣшвара е в множествено число (ӣшвара̄н̣а̄м), не означава, че има много Богове. Богът е един и е вечен, но се проявява в безброй форми, всяка от които извършва разнообразни дейности. Понякога обикновените хора изпадат в недоумение от всичко това и започват да откриват противоречия в дейностите на Бога. Неговите деяния обаче не са противоречиви. Всичко, което Върховният прави, е част от неговия велик план.
За да ни стане по-ясно, можем да кажем, че Свръхдушата се намира в сърцето и на крадеца, и на стопанина, но на крадеца казва „Ограби тази къща“, а на стопанина казва „Пази се от крадци и злосторници“. Тези различни наставления може да изглеждат взаимно изключващи се, но в действителност Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, винаги действа в съответствие с определен замисъл, затова не бива да се заблуждаваме от привидното противоречие в дейностите ѝ. Най-добре е изцяло да се предадем на Върховния Бог и под неговата закрила да намерим спокойствие.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към седемнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Маха̄ра̄джа Пр̣тху се изпълва с гняв към Земята“.