Шрӣмад Бха̄гаватам 4.17.10-11
Деванагари
वयं राजञ्जाठरेणाभितप्तायथाग्निना कोटरस्थेन वृक्षा: । त्वामद्य याता: शरणं शरण्यंय: साधितो वृत्तिकर: पतिर्न: ॥ १० ॥ तन्नो भवानीहतु रातवेऽन्नंक्षुधार्दितानां नरदेवदेव । यावन्न नङ्क्ष्यामह उज्झितोर्जावार्तापतिस्त्वं किल लोकपाल: ॥ ११ ॥
Стих
ваям̇ ра̄джан̃ джа̄т̣харен̣а̄бхитапта̄
ятха̄гнина̄ кот̣ара-стхена вр̣кш̣а̄х̣
тва̄м адя я̄та̄х̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
ях̣ са̄дхито вр̣тти-карах̣ патир нах̣
ятха̄гнина̄ кот̣ара-стхена вр̣кш̣а̄х̣
тва̄м адя я̄та̄х̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
ях̣ са̄дхито вр̣тти-карах̣ патир нах̣
тан но бхава̄н ӣхату ра̄таве 'ннам̇
кш̣удха̄рдита̄на̄м̇ нарадева-дева
я̄ван на нан̇кш̣я̄маха уджджхиторджа̄
ва̄рта̄-патис твам̇ кила лока-па̄лах̣
кш̣удха̄рдита̄на̄м̇ нарадева-дева
я̄ван на нан̇кш̣я̄маха уджджхиторджа̄
ва̄рта̄-патис твам̇ кила лока-па̄лах̣
Дума по дума
ваям — ние; ра̄джан — о, царю; джа̄т̣харен̣а — от огъня на глада; абхитапта̄х̣ — измъчени; ятха̄ — както; агнина̄ — от огъня; кот̣ара-стхена — в хралупата на дърво; вр̣кш̣а̄х̣ — дървета; тва̄м — при тебе; адя — днес; я̄та̄х̣ — сме дошли; шаран̣ам — убежище; шаран̣ям — който е надеждно убежище; ях̣ — който; са̄дхитах̣ — назначен; вр̣тти-карах̣ — който дава работа; патих̣ — господар; нах̣ — наш; тат — следователно; нах̣ — на нас; бхава̄н — твоя милост; ӣхату — моля те, постарай се; ра̄таве — да дадеш; аннам — храна; кш̣удха̄ — от глад; ардита̄на̄м — страдащи; нара-дева-дева — о, господарю на всички царе; я̄ват на — иначе; нан̇кш̣я̄махе — ще загинем; уджджхита — лишени; ӯрджа̄х̣ — от зърно; ва̄рта̄ — на средствата за препитание; патих̣ — дарител; твам — ти; кила — наистина; лока-па̄лах̣ — покровител на поданиците.
Превод
Скъпи царю, както дървото, в чиято хралупа гори огън, постепенно изсъхва, така и ние изсъхнахме от огъня, бушуващ в гладните ни стомаси. Ти си защитник на всички, които търсят закрила при тебе, и си поставен на трона, за да ни дадеш възможност честно да се трудим. Затова сме дошли при тебе да те молим за покровителство и защита. Та нали ти си не само цар – ти си инкарнация на Върховния Бог, ти си цар на царете. Ти можеш да ни намериш всякаква работа, защото си господар на средствата за съществуване. Затова, о, царю на царете, смирено те молим да ни спасиш от глада, като справедливо разпределиш хляба. Погрижи се за нас, защото иначе ни очаква гладна смърт.
Пояснение
Царят е длъжен да осигури достатъчно работа за всички членове на четирите обществени класи – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Дълг на бра̄хман̣ите е да изберат достоен цар, а царят на свой ред е длъжен да следи дали представителите на всички варн̣и съвестно изпълняват своите задължения. От дадената строфа става ясно, че по онова време хората имали право да изпълняват задълженията си, но въпреки това нямали достатъчно работа. Те не били мързеливи, но пак не успявали да произведат достатъчно хранителни продукти, за да не страдат от глад. Когато попаднат в такова трудно положение, поданиците трябва да се обърнат към държавния глава – президент или цар – и той е длъжен да вземе незабавни мерки, за да ги избави от страданията им.