Шрӣмад Бха̄гаватам 4.17.13
Деванагари
इति व्यवसितो बुद्ध्या प्रगृहीतशरासन: । सन्दधे विशिखं भूमे: क्रुद्धस्त्रिपुरहा यथा ॥ १३ ॥
Стих
ити вявасито буддхя̄
прагр̣хӣта-шара̄санах̣
сандадхе вишикхам̇ бхӯмех̣
круддхас трипура-ха̄ ятха̄
прагр̣хӣта-шара̄санах̣
сандадхе вишикхам̇ бхӯмех̣
круддхас трипура-ха̄ ятха̄
Дума по дума
ити — така; вяваситах̣ — стигнал до заключение; буддхя̄ — с помощта на интелигентността си; прагр̣хӣта — взе; шара̄санах̣ — лъка; сандадхе — постави; вишикхам — стрела; бхӯмех̣ — в Земята; круддхах̣ — разгневен; три-пура-ха̄ — Шива; ятха̄ — като.
Превод
Когато най-накрая разбра каква е причината, царят взе лък и стрела и се прицели в Земята, готов да я прониже досущ като Шива, който в гнева си унищожава целия свят.
Пояснение
Цар Пр̣тху открил причината за недостига на зърно. Той разбрал, че вината не е в хората, защото те старателно изпълнявали задълженията си. Виновна била земята, която не раждала достатъчно зърно. Това означава, че ако земеделието е организирано правилно, земята е в състояние да произведе достатъчно храна. Понякога обаче по една или друга причина тя отказва да прави това. Теорията, според която недостигът на храна се дължи на пренаселеността на планетата, е много неубедителна. Причините, които карат земята да ражда зърно в изобилие или да спре да дава храна, са съвсем други. Щом ги открил, цар Пр̣тху веднага взел необходимите мерки.