Шрӣмад Бха̄гаватам 4.17.8

सूत उवाच
चोदितो विदुरेणैवं वासुदेवकथां प्रति । प्रशस्य तं प्रीतमना मैत्रेय: प्रत्यभाषत ॥ ८ ॥
сӯта ува̄ча
чодито видурен̣аивам̇
ва̄судева-катха̄м̇ прати
прашася там̇ прӣта-мана̄
маитреях̣ пратябха̄ш̣ата

Дума по дума

сӯтах̣ ува̄чаСӯта Госва̄мӣ каза; чодитах̣въодушевен; видурен̣аот Видура; евамтака; ва̄судевана Бог Кр̣ш̣н̣а; катха̄мповествования; пратиза; прашасяславейки; тамнего; прӣта-мана̄х̣много доволен; маитреях̣святият Маитрея; пратябха̄ш̣атаотговори.

Превод

Сӯта Госва̄мӣ продължи: Когато видя, че Видура изпитва силно желание да слуша за делата на Бог Кр̣ш̣н̣а в различните му инкарнации, Маитрея се изпълни с истинска радост и въодушевен, го похвали, след което каза следните думи.

Пояснение

Кр̣ш̣н̣а-катха̄, или повествованията за Бог Кр̣ш̣н̣а и за инкарнациите му, предизвикват такъв духовен ентусиазъм, че нито разказвачът, нито слушателят изпитват умора. Това е природата на духовните беседи. От личен опит сме се убедили, че човек не се насища да слуша разговорите между Видура и Маитрея. Тъй като и двамата са предани на Бога, колкото повече въпроси задава Видура, толкова повече Маитрея се въодушевява да му разказва. Една от забележителните черти на духовните разговори е, че те никога не предизвикват умора. Затова въпросите на Видура не само че не подразнили великия мъдрец Маитрея, но напротив, насърчили го да продължи да говори.