Шрӣмад Бха̄гаватам 4.17.34

स वै भवानात्मविनिर्मितं जगद्
भूतेन्द्रियान्त:करणात्मकं विभो ।
संस्थापयिष्यन्नज मां रसातला-
दभ्युज्जहाराम्भस आदिसूकर: ॥ ३४ ॥
са ваи бхава̄н а̄тма-винирмитам̇ джагад
бхӯтендрия̄нтах̣-каран̣а̄тмакам̇ вибхо
сам̇стха̄пайиш̣янн аджа ма̄м̇ раса̄тала̄д
абхюджджаха̄ра̄мбхаса а̄ди-сӯкарах̣

Дума по дума

сах̣Той; ваинесъмнено; бхава̄нТи; а̄тмасам; винирмитамсъздаде; джагаттози свят; бхӯтафизическите елементи; индриясетивата; антах̣-каран̣аума, сърцето; а̄тмакамсъстоящ се от; вибхоо, Господи; сам̇стха̄пайиш̣янподдържащ; аджао, неродени; ма̄ммене; раса̄тала̄тот адските владения; абхюджджаха̄раизвади; амбхасах̣от водата; а̄диизначален; сӯкарах̣глиган.

Превод

О, неродени Господи, веднъж, когато бях пропаднала до дъното на вселенския океан, Ти, приел облика на изначалния глиган, ме извади от тези води. Чрез енергията си Ти създаде всички физически елементи, сетивата и ума, за да поддържаш материалния свят.

Пояснение

В тази строфа се говори за времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл в материалния свят в облика на върховния глиган Вара̄ха, за да спаси Земята, която била потънала във водите на вселенския океан. Демонът Хиран̣я̄кш̣а изместил Земята от нейната орбита и я хвърлил в океана Гарбходака, но Богът я спасил, като приел образа на изначалния глиган и я извадил от океана.