Думата муни-чодита̄х̣, употребена в тази строфа, означава, че певците действали според наставленията на великите мъдреци и святите личности. Въпреки че Маха̄ра̄джа Пр̣тху току-що бил коронясан и все още не бил проявил божественото си могъщество, тримата певци – сӯта, ма̄гадха и вандӣ – съзнавали, че той е инкарнация на Бога. Те разбрали това благодарение наставленията на великите мъдреци и на учените бра̄хман̣и. Човек трябва да разпознава инкарнациите на Бога, като се позовава на наставленията на авторитетите. Не можем да си измисляме свой собствен Бог. Както казва Нароттама да̄са Т̣ха̄кура: са̄дху-ша̄стра-гуру – всички духовни въпроси трябва да се разглеждат през призмата на наставленията, дадени от святите личности, писанията и духовния учител. Духовен учител е този, който следва наставленията на предшестващите го святи личности, са̄дху. Истинският духовен учител говори само онова, което е казано в автентичните писания. Обикновените хора трябва да следват наставленията на са̄дху, ша̄стра и гуру, а наставленията на истинския са̄дху и гуру не бива да се различават от наставленията на ша̄стрите.

Певците били убедени, че цар Пр̣тху е инкарнация на Божествената Личност. Затова въпреки че царят се противопоставил на възхвалите им, защото все още не бил проявил божествените си качества, певците не престанали да го възпяват. Напротив, неговото поведение ги изпълнило с още по-дълбока радост, защото въпреки че бил инкарнация на самия Бог, той бил толкова смирен и приветлив. Във връзка с това можем да си припомним, че в предишната глава (4.15.21) бе споменато, че докато разговарял с певците, цар Пр̣тху се усмихвал и бил много любезен. От Бога и инкарнациите му ние също трябва да се научим на такова смирение и благост. Поведението на царя доставило истинско удовлетворение на певците, затова те не само че продължили да го възхваляват, но дори описали бъдещите му деяния, както ги били научили мъдреците и святите личности.

В тази строфа думата ма̄яя̄ значи „по безпричинната ти милост“. Философите ма̄я̄ва̄дӣ превеждат ма̄я̄ като „илюзия“ или „лъжовност“. Но думата ма̄я̄ има и друго значение – „безпричинна милост“. Съществуват два вида ма̄я̄: йога-ма̄я̄ и маха̄-ма̄я̄. Маха̄ма̄я̄ е еманация на йога-ма̄я̄ и те двете са различни проявления на вътрешните енергии на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че идва в материалния свят чрез вътрешната си енергия (а̄тма-ма̄яя̄). Следователно твърдението на ма̄я̄ва̄дӣте, че Богът се въплъщава в тяло, създадено от външната, материалната енергия, не отговаря на истината. Както Богът, така и неговите инкарнации са абсолютно независими и благодарение на вътрешната енергия могат да се появяват навсякъде, където поискат. Формално погледнато, цар Пр̣тху се родил от мъртвото тяло на цар Вена, но независимо от това той бил инкарнация на Върховния Бог, появила се чрез вътрешната енергия. Богът е свободен да се появи във всяко семейство. Понякога Той идва в материалния свят в образа на риба (матся-авата̄ра), друг път приема формата на глиган (вара̄ха-авата̄ра). Богът е напълно свободен и независим и чрез вътрешната си енергия може да се появи, където пожелае. В ша̄стрите се казва, че Ананта – инкарнация на Бога, която има безброй усти – непрекъснато възхвалява Бога, но никога не може да свърши, въпреки че описва неговите качества и деяния от незапомнени времена. Тогава какво да кажем за полубоговете, такива като Шива и Брахма̄? Писанията посочват, че Шива, Брахма̄ и останалите полубогове винаги обожават Върховния Бог, затова Той е наричан шива-вирин̃чи-нутам. Но щом дори полубоговете не могат да намерят подходящи думи, с които да опишат величието на Бога, какво да кажем за обикновените хора? Затова певците сӯта и ма̄гадха се чувствали неспособни да говорят за цар Пр̣тху.

Като възхвалява Бога с най-възвишени и отбрани слова, човек се пречиства от материалните замърсявания. И макар че не сме в състояние да отдадем на Бога достойни молитви, наш дълг е въпреки това да се опитваме да намерим подобаващи думи, защото така ще се пречистим. Фактът, че дори полубогове като Брахма̄ и Шива не могат да възхвалят Бога по съвършен начин, не означава, че трябва да спрем да славим Върховния. Напротив, Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва, че всеки трябва да възславя Бога според възможностите си. И ако сме решителни и искрени в своята преданост, Богът ще ни даде необходимата интелигентност, за да можем да му отдаваме подходящи молитви.

Дори най-талантливият разказвач не е в състояние да опише изчерпателно величието на Бога. Но въпреки това онзи, който се е заел да слави дейностите на Бога, трябва да се стреми да вложи в това всичко, на което е способен. Тогава опитът му ще донесе пълно удовлетворение на Върховната Божествена Личност. Бог Чайтаня е завещал на последователите си да проповядват посланието на Бог Кр̣ш̣н̣а по целия свят. И тъй като в основната си част това послание е изложено в Бхагавад-гӣта̄, дълг на проповедника е да изучава Бхагавад-гӣта̄, както тя се предава по веригата на ученическата последователност, в светлината на коментарите на великите мъдреци и преданите на Бога. Всичко, което той говори на хората, трябва да се основава на казаното от ша̄стрите и от неговите предшественици – са̄дху и гуру. Това е най-простият и лесният начин, по който човек може да слави Бога. Същинският метод обаче е преданото служене, защото с негова помощ човек може да удовлетвори Върховната Божествена Личност дори само с няколко думи. Без предано служене дори стотици томове книги не могат да доставят удоволствие на Върховния. Даже проповедниците на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да са неспособни да опишат по съвършен начин величието на Бога, те могат да пътуват навсякъде и просто да призовават хората да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.

Тази строфа ясно посочва какъв е дългът на царя или на държавния глава. Ръководителят на държавата трябва да се погрижи всички хора да следват религиозните принципи и сурово да наказва атеистите. С други думи, държавният глава никога не бива да допуска страната да се управлява от безбожници и атеисти. Това е критерият за добро управление. Когато държавата бъде обявена за светска, държавният глава застава на неутрални позиции и с това позволява на хората да вършат всякакви неблагочестиви деяния. В такава държава никой не може да бъде щастлив, независимо от материалното си благополучие. За съжаление в епохата на Кали не е останал нито един благочестив цар. Напротив, държавата е оглавявана от крадци и мошеници. Но нима хората могат да бъдат щастливи, ако не следват религията и нямат съзнание за Бога? Мошениците, облечени с власт, облагат народа с данъци, за да задоволяват собствените си сетива. Накрая ще се стигне дотам, че, както предрича Шрӣмад Бха̄гаватам, от нужда хората ще започнат да напускат домовете си и да търсят убежище в планините. Ала въпреки това дори в Кали юга демократичното управление може да бъде поето от Кр̣ш̣н̣а осъзнати предани. И ако това стане, животът на всички ще бъде истински щастлив.

Полубоговете, които отговарят за различни аспекти от управлението и поддържането на вселената, са само помощници на Върховната Божествена Личност. Когато на Земята дойде инкарнация на Бога, всички полубогове, като бога на Слънцето, бога на Луната, небесния цар Индра и т.н., идват заедно с нея и през това време инкарнацията на Бога трябва да изпълнява функциите на отсъстващите полубогове, така че да поддържа в ред планетните системи. Животът на Земята зависи от редовните валежи, а в Бхагавад-гӣта̄ и в другите свещени писания е казано, че за да валят дъждове, хората трябва да удовлетворят съответните полубогове, като извършват жертвоприношения.

„Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения“ (Бхагавад-гӣта̄, 3.14).

Ето защо е необходимо хората да извършват яги, жертвоприношения. В тази строфа се казва, че цар Пр̣тху сам щял да убеди всичките си поданици да извършват жертвени церемонии, за да няма глад и нещастия в царството. Но в Кали юга така наречената светска държава поверява изпълнителната власт в ръцете на царе и президенти, които до един са глупци и негодници и не познават нито закона на материалните причини и следствия, нито принципите за извършване на жертвоприношения. Тези мошеници се занимават единствено с градене на планове, които никога не се изпълняват и само носят на хората неизброими страдания. За да бъде променено това положение из основи, ша̄стрите съветват:

С други думи, ако искат да сложат край на лошото управление, което им носи само страдания, хората трябва да повтарят маха̄-мантрата: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

В тази строфа е описана същността на правилната данъчна уредба. Събирането на данъци не е предназначено да осигурява сетивно наслаждение на държавните служители. Средствата, които постъпват от данъчното облагане, трябва да стигат обратно до хората във време на непредвидени бедствия, например при наводнения, глад и други подобни. Те не бива да се разпределят между държавните служители под формата на високи заплати и премии. В Кали юга обаче данъкоплатците се намират в изключително тежко положение, защото парите, които им вземат под формата на високи данъци, отиват единствено за задоволяване личните нужди на високопоставени държавни служители.

Примерът със слънцето в тази строфа е много уместен. Въпреки че слънцето се намира на милиони километри от земята и не се докосва до нея, то влияе върху формирането на почвата ѝ, като изпарява вода от океаните и моретата, след което прави тези земи плодородни, като ги напоява обилно по време на дъждовния сезон. Цар Пр̣тху бил съвършен цар и затова управлявал държавата с вещината и умението, с които слънцето поддържа живота по цялата земя.

Тук певците сравняват търпението на цар Пр̣тху с търпението на земята. Хората и животните постоянно я тъпчат с крака, но независимо от това тя продължава да им дава храна, раждайки зърно и зеленчуци. Тъй като бил съвършен цар, Пр̣тху Маха̄ра̄джа досущ като земята щял да бъде търпелив дори към онези, които нарушават законите, и щял да се грижи за тях, като им осигурява зърно и плодове. С други думи, царят е длъжен да се грижи за благополучието на своите поданици дори с цената на личното си спокойствие. В Кали юга обаче положението е съвсем друго. В тази епоха царете и изобщо държавните ръководители се наслаждават на живота с парите, взети от джоба на гражданите под формата на данъци. Несправедливата данъчна уредба принуждава хората да стават мошеници и да укриват доходите си по всевъзможни начини. Най-накрая държавата вече няма да е в състояние да събира данъците, на които разчита, за да посреща огромните си военни и административни разходи, всичко ще се сгромоляса и цялата страна ще потъне в бездна от хаос и произвол.

Сравнението на цар Пр̣тху със слънцето и с полубога Индра е много уместно. Индра, царят на райските планети, снабдява с вода Земята и останалите планети. Тук е казано, че цар Пр̣тху лично щял да изпраща дъждове на Земята, когато Индра не изпълнява правилно своите задължения. Понякога Индра се разсърдва на земните обитатели, ако те не извършват жертвоприношения в негова чест. Но цар Пр̣тху бил инкарнация на самата Върховна Божествена Личност и не зависел от благоразположението на Индра. Тук певците предсказват, че когато се случи да няма достатъчно дъждове, цар Пр̣тху ще предотвратява сушата благодарение на божествените си сили. Когато бил във Вр̣нда̄вана, Бог Кр̣ш̣н̣а също проявил такова могъщество. Седем дена Индра изливал над Вр̣нда̄вана неспирни потоци от дъжд, но Кр̣ш̣н̣а защитил обитателите ѝ, като повдигнал хълма Говардхана и го държал над главите им като огромен чадър. Затова Той е известен с името Говардхана-дха̄рӣ.

Всеки материален елемент е управляван от дадено божество. Варун̣а, наричан още Прачета̄, е божеството, което управлява моретата и океаните. На пръв поглед в морето сякаш няма живот, но ако човек се спусне под водата, там ще открие огромно разнообразие от животински и растителни видове. Царят на това подводно царство е полубогът Варун̣а. Както никой не знае какво става в морските дълбини, така хората нямало да разбират по какъв начин цар Пр̣тху успява да постигне успех във всичките си дела. Политиката на царя щяла да бъде дълбока и неразгадаема. Но тайната на всичките му успехи щяла да се крие във факта, че самият той е безкраен извор на добродетели.

В тази строфа особено внимание заслужава думата упагупта-виттах̣. Тя означава, че никой нямало да знае стойността на богатствата, грижливо пазени в царската хазна далече от чужди погледи. Не само царят, но и всеки от нас трябва добре да съхранява парите си, спечелени с тежък труд, за да може, когато е необходимо, да използва спестяванията си за добри и разумни цели. В Кали юга държавната хазна е напълно незащитена, затова единствените пари в обращение са хартиените банкноти. По време на икономическа криза правителството изкуствено увеличава паричната маса, като печата нови банкноти. Това води до рязко увеличение на цените и до обедняване на обикновения гражданин. И така, сами виждаме, че съхраняването на парите на добро и сигурно място е практика с древни традиции, съществувала още по времето на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Както царят има правото да държи богатствата си далече от чужди очи, така и хората трябва да пазят спестяванията си в тайна и на сигурно място. Това е напълно в реда на нещата. Важното е всички да са възпитани в принципите на варн̣а̄шрама дхарма, за да използват парите си единствено за добри начинания.

Аран̣и е вид дърво, от което чрез триене може да се получи огън. По този начин се запалва жертвеният огън. Въпреки че се родил от тялото на мъртвия си баща, цар Пр̣тху щял да е като огън. Както не е лесно човек да стои близо до огъня, така враговете на Маха̄ра̄джа Пр̣тху нямало да могат да се докоснат до царя дори когато, външно погледнато, се намирали съвсем близо до него.

Така постъпва безпристрастният владетел. Негов дълг е да наказва престъпниците и да защитава невинните. Цар Пр̣тху бил толкова справедлив, че не би се поколебал да накаже и собствения си син, ако той е извършил престъпление, и никога не би осъдил невинен човек, дори сина на най-лошия си враг.

Въпреки че за обикновените хора Полярният кръг е недостижим, лъчите на Слънцето безпрепятствено проникват до него. Както никой не може да попречи на слънчевата светлина да се разпространява из цялата вселена, така никой нямало да е в състояние да се изправи срещу властта на цар Пр̣тху. Необезпокояван от врагове, той щял да управлява страната до самия край на живота си. Оттук следва, че както слънчевата светлина не може да бъде отделена от полубога на Слънцето, така цар Пр̣тху нямало да може да бъде лишен от силата и могъществото си. Той безпрепятствено щял да управлява целия свят и никой не ще можел да му отнеме царската власт.

В тази строфа особено внимание заслужава думата вр̣ддха-севаках̣. Вр̣ддха значи „стари хора“. Човек може да е стар на години и на опит. Тази санскритска дума показва, че онзи, който превъзхожда останалите по опит и знания, трябва да бъде почитан като старите хора. Цар Пр̣тху се отнасял към бра̄хман̣ите с дълбоко уважение и винаги се грижел за тях. Той помагал и на хората в преклонна възраст. А когато решал да направи нещо, никой не можел да го разубеди или спре. Тази черта на характера се нарича др̣д̣ха-сан̇калпа, или още др̣д̣ха-врата.

Просветеният човек се отнася към всички жени с изключение на съпругата си като към родни майки, на чуждото имущество гледа като на улична смет и се държи с другите хора така, както би желал те да се държат с него. Такива са отличителните черти на образования човек по мнението на Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита. Такъв трябва да бъде и критерият за образованост. Образоваността не се свежда само до притежаването на научни звания. Тя включва и умението човек да прилага на практика, в собствения си живот знанията, които е придобил. Животът на цар Пр̣тху бил съвършен пример в това отношение. Макар да бил цар, Маха̄ра̄джа Пр̣тху смятал себе си за покорен слуга на преданите на Бога. Според ведическия етикет, когато предан пристигал в царския дворец, царят му отстъпвал собствения си трон. Особено важна в случая е думата брахма-ва̄дина̄м. Брахма-ва̄дӣ се наричат преданите на Бога. „Брахман“, „Парама̄тма̄“ и „Бхагава̄н“ са различни названия на Върховния Брахман, а Върховният Брахман е Бог Кр̣ш̣н̣а. Арджуна потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (10.2), казвайки: парам̇ брахма парам̇ дха̄ма. И така, с думата брахма-ва̄дина̄м се назовават преданите на Бога. Държавата трябва да служи на преданите по всякакви начини, а идеалното държавно управление трябва да следва техните наставления. Маха̄ра̄джа Пр̣тху се прославил по целия свят именно защото винаги следвал този основен принцип.

Думата дехина̄м се отнася за живите същества, които са въплътени. Живите същества се въплъщават в различни тела сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот и царят се грижел за всички тези живи създания така, както би се грижил за себе си. В наши дни така наречените царе и президенти ни най-малко не смятат живите същества за по-скъпи от собственото си съществуване. Повечето от съвременните държавници са отявлени месоядци, но дори и онези, които не ядат месо, кичейки се с показна религиозност и благочестие, пак допускат масовото убийство на крави в държавните кланици. Подобни високопоставени грешници никога няма да се сдобият с истинска слава. Друга дума, която е важна в разглежданата строфа, е думата мукта-сан̇га-прасан̇гах̣, тъй като тя сочи, че царят общувал изцяло и единствено с освободени души.

В тази молитва певците описват трансценденталните качества на Пр̣тху Маха̄ра̄джа, обобщавайки трансценденталната му природа с думите са̄кш̣а̄д бхагава̄н. Тези думи посочват, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху е непосредствено проявление на Върховната Божествена Личност и затова притежава безброй достойнства и добродетели. Никой не можел да се сравнява с Маха̄ра̄джа Пр̣тху, защото той бил инкарнация на Върховната Божествена Личност. Върховната Божествена Личност притежава шест достояния и цар Пр̣тху бил упълномощен да демонстрира тези шест съвършенства в тяхната пълнота.

Думата кӯт̣а-стха („неизменен“) също е от много важно значение. Живите същества се делят на два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Един нитя-мукта никога не забравя, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Той винаги помни истинското си положение и разбира, че е неразделна частица от Върховния Бог. Такова живо същество представя Свръхдушата, защото е нейна еманация. Както посочват Ведите: нитьо-нитя̄на̄м. Живото същество нитя-мукта знае, че е проявление на върховния нитя, на нетленната Върховна Божествена Личност, и затова гледа на материалния свят от друга перспектива. Нитя-баддха, вечно обусловеното живо същество, смята, че многообразните материални обекти действително се различават помежду си. Но не бива да забравяме, че тялото на обусловената душа е като дреха. Хората може да са облечени най-различно, ала този, който има истинско знание, не обръща внимание на външността. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) е казано:

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“. Човекът, който има истинско знание, не обръща внимание на дрехата, под която е скрито живото същество. Той вижда само чистата душа под разнообразието от покривала и прекрасно разбира, че различните дрехи, покриващи живото същество, са резултат от невежеството (авидя̄-рачитам). Тъй като Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил шактя̄веша-авата̄ра и бил упълномощен непосредствено от Върховната Божествена Личност, той запазил духовната си позиция и затова никога не гледал на материалния свят като на истинска реалност.

В тази строфа думата ятха̄рках̣ показва, че Слънцето не стои на едно място, а се движи по орбита, установена от Върховната Божествена Личност. Този факт е потвърден в Брахма сам̇хита̄, както и на някои други места в Шрӣмад Бха̄гаватам. В Пета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам например е казано, че Слънцето се движи по орбитата си със скорост повече от двайсет и пет хиляди километра в секунда. А в Брахма сам̇хита̄ се казва: яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакрах̣ – Слънцето се движи по орбитата си, следвайки волята на Върховната Божествена Личност. Всичко това потвърждава, че Слънцето не стои неподвижно в пространството. А що се отнася до Пр̣тху Маха̄ра̄джа, дадената строфа показва, че неговата власт щяла да се разпростре над целия свят – удая̄чала, или удая̄дри, са Хималаите, известни под това име заради факта, че оттам най-рано се вижда изгревът на слънцето. И така, тази строфа посочва, че царството на Маха̄ра̄джа Пр̣тху щяло да обхване дори Хималаите и да се разпростре до бреговете на всички морета и океани. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа щял да господства над цялото земно кълбо.

Нарадева е друга дума, която заслужава специално внимание в тази строфа. Както стана дума в предишните строфи, идеалният цар – независимо дали цар Пр̣тху или който и да е друг цар, управляващ по съвършен начин – е считан за проявление на Бога в човешки образ. Във ведическото общество царят е почитан като самия Върховен Бог, защото е представител на На̄ра̄ян̣а, който също закриля хората. Затова царят е наричан с името на̄тха – „господар“. Сана̄тана Госва̄мӣ почитал дори набоб Хюсеин Шах като нарадева, въпреки че набобът бил мюсюлманин. Следователно царят, и изобщо всеки държавен глава трябва да е толкова опитен в държавното управление, че хората да се прекланят пред него, смятайки го за самия Бог, въплътен в човешки образ. Само тогава той може да бъде наречен съвършен цар или управник.

Славата на цар Пр̣тху била безспорна, защото той бил инкарнация на Върховната Божествена Личност. Думата а̄ди-ра̄джам значи „изначалният цар“. Изначалният цар е На̄ра̄ян̣а, Бог Виш̣н̣у. Хората не знаят, че изначалният цар, На̄ра̄ян̣а, е истинският защитник на всички живи същества. Ведите утвърждават: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13). В действителност Богът, Върховната Личност, поддържа всички живи същества, а царят, нарадева, е негов представител. Ето защо дълг на царя е лично да се грижи за разпределението на жизнените блага сред живите същества. Ако се грижи добре за поданиците си, той ще бъде почитан като самия На̄ра̄ян̣а. В тази строфа се казва, че Пр̣тху Маха̄ра̄джа се ползвал със славата на Върховната Божествена Личност (тад-яшах̣), защото управлявал света като самия Бог.

Сравнението на могъщия цар, такъв като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, с лъв е много точно и подходящо. В Индия и до днес царете кш̣атрии са наричани син̇гх („лъв“). Ако крадците, разбойниците и останалите престъпници не се страхуват от държавния глава, който с желязна ръка пази реда и закона, в страната никога няма да има мир и благополучие. А най-незавидна е участта на страната, в която вместо цар, смел като лъв, държавното управление е оглавявано от жена. Народът на такава страна е достоен за искрено съжаление.

С думата виданти се назовава човек, който знае нещо или се наслаждава на нещо. Човек може да се наслаждава на живота само когато следва наставленията на духовния си учител и по този начин постига трансцендентално блаженство. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) е казано: брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ на шочати на ка̄н̇кш̣ати. Този, който е постигнал равнището Брахман, не копнее за нищо друго и не съжалява за нищо. Той постоянно изпитва истинско трансцендентално блаженство. Макар че цар Пр̣тху сам бил инкарнация на Виш̣н̣у, той насърчавал своите поданици да приемат духовен учител в ученическата последователност и да следват неговите наставления. Само така човек може да стане щастлив и да изпитва истинско блаженство дори докато се намира в материалния свят. Глаголът виданти, употребен в тази строфа, има и друго значение – „зная, разбирам“. С други думи, ако човек разбере Брахман, върховния източник на всичко съществуващо, животът му става щастлив и блажен.

Само суетният и тщеславен човек възхвалява сам себе си, за да изпита по този начин вкуса на славата и на престижа. С великите си дела Пр̣тху Маха̄ра̄джа се прочул по целия свят, така че не било нужно изкуствено да подхранва величието си. Истинската слава не може да бъде затъмнена по никакъв начин.

В ония времена, когато живял Маха̄ра̄джа Пр̣тху, земята била разделена на васални царства, но се управлявала от един император. Подобно на съвременните федерации, древният свят се състоял от отделни държави, но те всички били подчинени на един върховен владетел. Когато в някое от васалните царства започнели да се нарушават принципите на варн̣а̄шрама, императорът веднага поемал управлението на тази държава в свои ръце.

Думата утпа̄т̣ита-лока-шалях̣ означава, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху освободил поданиците си от всички страдания. Шаля значи „бодил, трън“. Животът на човека е пълен със страдания, които пронизват като безмилостни тръни, но всички достойни владетели, чак до времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, знаели как да избавят поданиците си от тях. Известно е, че по времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира хората не познавали нито сурови студове, нито палещи горещини и не се измъчвали от тревоги и безпокойства. Такъв е критерият за добро управление. Пр̣тху Маха̄ра̄джа също осигурил на своите поданици мир и благополучие, така че те не знаели грижи и страхове. Затова обитателите не само на благочестивите, но и на демоничните планети възхвалявали деянията на благородния цар. Хората, и даже народите, които се стремят да разширят сферите на влиянието си, на всяка цена трябва да обърнат внимание на този факт. Човек може да мисли за световно господство само ако е в състояние да освободи гражданите от трите вида страдания. Той не бива да се стреми към властта, воден от политически или други користни интереси.