Шрӣмад Бха̄гаватам 4.16.17
Деванагари
मातृभक्ति: परस्त्रीषु पत्न्यामर्ध इवात्मन: । प्रजासु पितृवत्स्निग्ध: किङ्करो ब्रह्मवादिनाम् ॥ १७ ॥
Стих
ма̄тр̣-бхактих̣ пара-стрӣш̣у
патня̄м ардха ива̄тманах̣
праджа̄су питр̣ват снигдхах̣
кин̇каро брахма-ва̄дина̄м
патня̄м ардха ива̄тманах̣
праджа̄су питр̣ват снигдхах̣
кин̇каро брахма-ва̄дина̄м
Дума по дума
ма̄тр̣-бхактих̣ — с уважението, с което се отнася към собствената си майка; пара-стрӣш̣у — към другите жени; патня̄м — към съпругата си; ардхах̣ — половина; ива — като; а̄тманах̣ — от своето тяло; праджа̄су — към поданиците; питр̣-ват — като баща; снигдхах̣ — ласкав; кин̇карах̣ — слуга; брахма-ва̄дина̄м — на преданите, които възпяват величието на Бога.
Превод
Царят ще уважава всички жени като собствената си майка, а съпругата си ще смята за половинка от своето тяло. За поданиците си той ще бъде като ласкав баща, а себе си ще смята за най-покорен слуга на преданите, които постоянно възпяват славата на Върховния Бог.
Пояснение
Просветеният човек се отнася към всички жени с изключение на съпругата си като към родни майки, на чуждото имущество гледа като на улична смет и се държи с другите хора така, както би желал те да се държат с него. Такива са отличителните черти на образования човек по мнението на Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита. Такъв трябва да бъде и критерият за образованост. Образоваността не се свежда само до притежаването на научни звания. Тя включва и умението човек да прилага на практика, в собствения си живот знанията, които е придобил. Животът на цар Пр̣тху бил съвършен пример в това отношение. Макар да бил цар, Маха̄ра̄джа Пр̣тху смятал себе си за покорен слуга на преданите на Бога. Според ведическия етикет, когато предан пристигал в царския дворец, царят му отстъпвал собствения си трон. Особено важна в случая е думата брахма-ва̄дина̄м. Брахма-ва̄дӣ се наричат преданите на Бога. „Брахман“, „Парама̄тма̄“ и „Бхагава̄н“ са различни названия на Върховния Брахман, а Върховният Брахман е Бог Кр̣ш̣н̣а. Арджуна потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (10.2), казвайки: парам̇ брахма парам̇ дха̄ма. И така, с думата брахма-ва̄дина̄м се назовават преданите на Бога. Държавата трябва да служи на преданите по всякакви начини, а идеалното държавно управление трябва да следва техните наставления. Маха̄ра̄джа Пр̣тху се прославил по целия свят именно защото винаги следвал този основен принцип.