Шрӣмад Бха̄гаватам 4.16.1
Деванагари
मैत्रेय उवाच
इति ब्रुवाणं नृपतिं गायका मुनिचोदिता: ।
तुष्टुवुस्तुष्टमनसस्तद्वागमृतसेवया ॥ १ ॥
इति ब्रुवाणं नृपतिं गायका मुनिचोदिता: ।
तुष्टुवुस्तुष्टमनसस्तद्वागमृतसेवया ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
ити брува̄н̣ам̇ нр̣патим̇
га̄яка̄ муни-чодита̄х̣
туш̣т̣увус туш̣т̣а-манасас
тад-ва̄г-амр̣та-севая̄
ити брува̄н̣ам̇ нр̣патим̇
га̄яка̄ муни-чодита̄х̣
туш̣т̣увус туш̣т̣а-манасас
тад-ва̄г-амр̣та-севая̄
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея каза; ити — така; брува̄н̣ам — говорейки; нр̣патим — царят; га̄яка̄х̣ — певците; муни — от мъдреците; чодита̄х̣ — научени; туш̣т̣увух̣ — възхвалиха, удовлетвориха; туш̣т̣а — изпълнени с радост; манасах̣ — умовете им; тат — неговите; ва̄к — слова; амр̣та — нектарни; севая̄ — като слушаха.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Смирените слова на цар Пр̣тху, сладки като нектар, изпълниха певците с дълбока вътрешна радост и те отново започнаха да възхваляват царя с прекрасни молитви, както ги бяха научили великите мъдреци.
Пояснение
Думата муни-чодита̄х̣, употребена в тази строфа, означава, че певците действали според наставленията на великите мъдреци и святите личности. Въпреки че Маха̄ра̄джа Пр̣тху току-що бил коронясан и все още не бил проявил божественото си могъщество, тримата певци – сӯта, ма̄гадха и вандӣ – съзнавали, че той е инкарнация на Бога. Те разбрали това благодарение наставленията на великите мъдреци и на учените бра̄хман̣и. Човек трябва да разпознава инкарнациите на Бога, като се позовава на наставленията на авторитетите. Не можем да си измисляме свой собствен Бог. Както казва Нароттама да̄са Т̣ха̄кура: са̄дху-ша̄стра-гуру – всички духовни въпроси трябва да се разглеждат през призмата на наставленията, дадени от святите личности, писанията и духовния учител. Духовен учител е този, който следва наставленията на предшестващите го святи личности, са̄дху. Истинският духовен учител говори само онова, което е казано в автентичните писания. Обикновените хора трябва да следват наставленията на са̄дху, ша̄стра и гуру, а наставленията на истинския са̄дху и гуру не бива да се различават от наставленията на ша̄стрите.
Певците били убедени, че цар Пр̣тху е инкарнация на Божествената Личност. Затова въпреки че царят се противопоставил на възхвалите им, защото все още не бил проявил божествените си качества, певците не престанали да го възпяват. Напротив, неговото поведение ги изпълнило с още по-дълбока радост, защото въпреки че бил инкарнация на самия Бог, той бил толкова смирен и приветлив. Във връзка с това можем да си припомним, че в предишната глава (4.15.21) бе споменато, че докато разговарял с певците, цар Пр̣тху се усмихвал и бил много любезен. От Бога и инкарнациите му ние също трябва да се научим на такова смирение и благост. Поведението на царя доставило истинско удовлетворение на певците, затова те не само че продължили да го възхваляват, но дори описали бъдещите му деяния, както ги били научили мъдреците и святите личности.