Шрӣмад Бха̄гаватам 4.16.7
Деванагари
तितिक्षत्यक्रमं वैन्य उपर्याक्रमतामपि ।
भूतानां करुण: शश्वदार्तानां क्षितिवृत्तिमान् ॥ ७ ॥
भूतानां करुण: शश्वदार्तानां क्षितिवृत्तिमान् ॥ ७ ॥
Стих
титикш̣атй акрамам̇ ваиня
упарй а̄крамата̄м апи
бхӯта̄на̄м̇ карун̣ах̣ шашвад
а̄рта̄на̄м̇ кш̣ити-вр̣ттима̄н
упарй а̄крамата̄м апи
бхӯта̄на̄м̇ карун̣ах̣ шашвад
а̄рта̄на̄м̇ кш̣ити-вр̣ттима̄н
Дума по дума
титикш̣ати — изтърпява; акрамам — оскърбление; ваинях̣ — синът на цар Вена; упари — на главата му; а̄крамата̄м — на тези, които тъпчат; апи — също; бхӯта̄на̄м — към всички живи същества; карун̣ах̣ — много състрадателен; шашват — винаги; а̄рта̄на̄м — към страдащите; кш̣ити-вр̣тти-ма̄н — приемайки ролята на земята.
Превод
Цар Пр̣тху ще бъде много, много добър към всичките си поданици. Дори когато някой нещастен човек го оскърби, като потъпче нормите и законите, установени от него, заради безкрайната си милост царят ще забрави това и ще му прости. Тъй като ще е закрилник на целия свят, той ще бъде търпелив като самата земя.
Пояснение
Тук певците сравняват търпението на цар Пр̣тху с търпението на земята. Хората и животните постоянно я тъпчат с крака, но независимо от това тя продължава да им дава храна, раждайки зърно и зеленчуци. Тъй като бил съвършен цар, Пр̣тху Маха̄ра̄джа досущ като земята щял да бъде търпелив дори към онези, които нарушават законите, и щял да се грижи за тях, като им осигурява зърно и плодове. С други думи, царят е длъжен да се грижи за благополучието на своите поданици дори с цената на личното си спокойствие. В Кали юга обаче положението е съвсем друго. В тази епоха царете и изобщо държавните ръководители се наслаждават на живота с парите, взети от джоба на гражданите под формата на данъци. Несправедливата данъчна уредба принуждава хората да стават мошеници и да укриват доходите си по всевъзможни начини. Най-накрая държавата вече няма да е в състояние да събира данъците, на които разчита, за да посреща огромните си военни и административни разходи, всичко ще се сгромоляса и цялата страна ще потъне в бездна от хаос и произвол.