Шрӣмад Бха̄гаватам 4.16.19
Деванагари
अयं तु साक्षाद्भगवांस्त्र्यधीश:कूटस्थ आत्मा कलयावतीर्ण: । यस्मिन्नविद्यारचितं निरर्थकंपश्यन्ति नानात्वमपि प्रतीतम् ॥ १९ ॥
Стих
аям̇ ту са̄кш̣а̄д бхагава̄м̇с трй-адхӣшах̣
кӯт̣а-стха а̄тма̄ калая̄ватӣрн̣ах̣
ясминн авидя̄-рачитам̇ нирартхакам̇
пашянти на̄на̄твам апи пратӣтам
кӯт̣а-стха а̄тма̄ калая̄ватӣрн̣ах̣
ясминн авидя̄-рачитам̇ нирартхакам̇
пашянти на̄на̄твам апи пратӣтам
Дума по дума
аям — този цар; ту — тогава; са̄кш̣а̄т — непосредствено; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; три-адхӣшах̣ — господар на трите планетни системи; кӯт̣а-стхах̣ — неизменен; а̄тма̄ — Свръхдушата; калая̄ — чрез част от пълна еманация; аватӣрн̣ах̣ — дойде; ясмин — в който; авидя̄-рачитам — родено от невежеството; нирартхакам — безсмислено; пашянти — виждат; на̄на̄твам — материалното многообразие; апи — несъмнено; пратӣтам — признато.
Превод
Този цар е господар на всичките три свята и е получил могъществото си непосредствено от Върховната Божествена Личност. Той е шактя̄веша-авата̄ра, инкарнация на Върховния Бог, и не е подчинен на промени. Понеже е освободена душа и притежава съвършено и всеобхващащо знание, той разбира, че материалното многообразие е безсмислено, тъй като е породено единствено от невежеството.
Пояснение
В тази молитва певците описват трансценденталните качества на Пр̣тху Маха̄ра̄джа, обобщавайки трансценденталната му природа с думите са̄кш̣а̄д бхагава̄н. Тези думи посочват, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху е непосредствено проявление на Върховната Божествена Личност и затова притежава безброй достойнства и добродетели. Никой не можел да се сравнява с Маха̄ра̄джа Пр̣тху, защото той бил инкарнация на Върховната Божествена Личност. Върховната Божествена Личност притежава шест достояния и цар Пр̣тху бил упълномощен да демонстрира тези шест съвършенства в тяхната пълнота.
Думата кӯт̣а-стха („неизменен“) също е от много важно значение. Живите същества се делят на два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Един нитя-мукта никога не забравя, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Той винаги помни истинското си положение и разбира, че е неразделна частица от Върховния Бог. Такова живо същество представя Свръхдушата, защото е нейна еманация. Както посочват Ведите: нитьо-нитя̄на̄м. Живото същество нитя-мукта знае, че е проявление на върховния нитя, на нетленната Върховна Божествена Личност, и затова гледа на материалния свят от друга перспектива. Нитя-баддха, вечно обусловеното живо същество, смята, че многообразните материални обекти действително се различават помежду си. Но не бива да забравяме, че тялото на обусловената душа е като дреха. Хората може да са облечени най-различно, ала този, който има истинско знание, не обръща внимание на външността. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) е казано:
видя̄-виная-сампанне
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива швапа̄ке ча
пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива швапа̄ке ча
пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣
„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“. Човекът, който има истинско знание, не обръща внимание на дрехата, под която е скрито живото същество. Той вижда само чистата душа под разнообразието от покривала и прекрасно разбира, че различните дрехи, покриващи живото същество, са резултат от невежеството (авидя̄-рачитам). Тъй като Пр̣тху Маха̄ра̄джа бил шактя̄веша-авата̄ра и бил упълномощен непосредствено от Върховната Божествена Личност, той запазил духовната си позиция и затова никога не гледал на материалния свят като на истинска реалност.