Шрӣмад бха̄гаватам 4.16.20
Текст
гоптаика-вӣро нарадева-на̄тхах̣
а̄стха̄я джаитрам̇ ратхам а̄тта-ча̄пах̣
парясяте дакш̣ин̣ато ятха̄рках̣
Дума по дума
аям – този цар; бхувах̣ – на света; ман̣д̣алам – земното кълбо; а̄-удая-адрех̣ – от планината, където най-рано може да бъде видян изгревът на слънцето; гопта̄ – ще защитава; ека – несравнимо; вӣрах̣ – могъщ и храбър; нара-дева – на всички царе, богове сред човеците; на̄тхах̣ – господарят; а̄стха̄я – възседнал; джаитрам – победоносната си; ратхам – колесница; а̄тта-ча̄пах̣ – държейки лъка; парясяте – той ще обикаля; дакш̣ин̣атах̣ – от юг; ятха̄ – като; арках̣ – Слънцето.
Превод
Този цар, необикновено могъщ и храбър, няма да има съперници. Въоръжен със своя непобедим лък, той ще обикаля по целия свят на победоносната си колесница досущ като Слънцето, което се движи по орбитата си от юг на север.
Пояснение
В тази строфа думата ятха̄рках̣ показва, че Слънцето не стои на едно място, а се движи по орбита, установена от Върховната Божествена Личност. Този факт е потвърден в Брахма сам̇хита̄, както и на някои други места в Шрӣмад Бха̄гаватам. В Пета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам например е казано, че Слънцето се движи по орбитата си със скорост повече от двайсет и пет хиляди километра в секунда. А в Брахма сам̇хита̄ се казва: яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакрах̣ – Слънцето се движи по орбитата си, следвайки волята на Върховната Божествена Личност. Всичко това потвърждава, че Слънцето не стои неподвижно в пространството. А що се отнася до Пр̣тху Маха̄ра̄джа, дадената строфа показва, че неговата власт щяла да се разпростре над целия свят – удая̄чала, или удая̄дри, са Хималаите, известни под това име заради факта, че оттам най-рано се вижда изгревът на слънцето. И така, тази строфа посочва, че царството на Маха̄ра̄джа Пр̣тху щяло да обхване дори Хималаите и да се разпростре до бреговете на всички морета и океани. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа щял да господства над цялото земно кълбо.
Нарадева е друга дума, която заслужава специално внимание в тази строфа. Както стана дума в предишните строфи, идеалният цар – независимо дали цар Пр̣тху или който и да е друг цар, управляващ по съвършен начин – е считан за проявление на Бога в човешки образ. Във ведическото общество царят е почитан като самия Върховен Бог, защото е представител на На̄ра̄ян̣а, който също закриля хората. Затова царят е наричан с името на̄тха – „господар“. Сана̄тана Госва̄мӣ почитал дори набоб Хюсеин Шах като нарадева, въпреки че набобът бил мюсюлманин. Следователно царят, и изобщо всеки държавен глава трябва да е толкова опитен в държавното управление, че хората да се прекланят пред него, смятайки го за самия Бог, въплътен в човешки образ. Само тогава той може да бъде наречен съвършен цар или управник.