Шрӣмад Бха̄гаватам 4.16.11
Деванагари
दुरासदो दुर्विषह आसन्नोऽपि विदूरवत् । नैवाभिभवितुं शक्यो वेनारण्युत्थितोऽनल: ॥ ११ ॥
Стих
дура̄садо дурвиш̣аха
а̄санно 'пи видӯрават
наива̄бхибхавитум̇ шакьо
вена̄ран̣й-уттхито 'налах̣
а̄санно 'пи видӯрават
наива̄бхибхавитум̇ шакьо
вена̄ран̣й-уттхито 'налах̣
Дума по дума
дура̄садах̣ — недосегаем; дурвиш̣ахах̣ — непоносим; а̄саннах̣ — приближаван; апи — въпреки че; видӯра-ват — сякаш е далече; на — никога; ева — несъмнено; абхибхавитум — да победи; шакях̣ — способен; вена — цар Вена; аран̣и — дървото, с което се пали огън; уттхитах̣ — роден от; аналах̣ — огън.
Превод
Цар Пр̣тху бе роден от мъртвото тяло на цар Вена, както огънят се ражда от дървото аран̣и, затова той ще бъде досущ като огън и нито един неприятел не ще може да го доближи. Той ще бъде непоносим за своите врагове, защото дори когато са съвсем близо, те няма да могат да го докоснат, сякаш се намират безкрайно далече. Никому няма да е по силите да надмогне могъществото на цар Пр̣тху.
Пояснение
Аран̣и е вид дърво, от което чрез триене може да се получи огън. По този начин се запалва жертвеният огън. Въпреки че се родил от тялото на мъртвия си баща, цар Пр̣тху щял да е като огън. Както не е лесно човек да стои близо до огъня, така враговете на Маха̄ра̄джа Пр̣тху нямало да могат да се докоснат до царя дори когато, външно погледнато, се намирали съвсем близо до него.