Разкриване характера на Бхарата Маха̄ра̄джа

Жената лесно може да пометне, ако изпита силна емоция или се уплаши. Затова на бременните жени трябва да се спестяват всякакви подобни вълнения.

Механизмът на природните закони е фин и непознат за нас. Маха̄ра̄джа Бхарата бил велик цар, много напреднал в преданото служене. Той почти достигнал нивото на любовно служене към Върховния Бог, но дори от това високо равнище пропаднал отново на материално ниво. Затова Бхагавад-гӣта̄ ни предупреждава:

„О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, действително е достоен за освобождение“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.15).

Трябва много внимателно да следваме пътя към духовно освобождение и спасение от материалното робство, защото и най-малкото недоглеждане ще причини падение в материалното съществуване. Изучавайки живота на Маха̄ра̄джа Бхарата, бихме могли да усвоим изкуството на пълното освобождение от всяка материална привързаност. Както ще стане ясно от следващите стихове, Бхарата Маха̄ра̄джа трябвало да приеме еленско тяло заради прекаленото си състрадание към еленчето. Добре е да проявяваме състраданието си, като издигаме живите същества на духовно равнище, в противен случай нашето духовно развитие може да спре и ние самите да пропаднем на материално ниво. Състраданието на Маха̄ра̄джа Бхарата към малкия елен било началото на падението му в материалния свят.

Тук виждаме колко внимателно трябва да се отнасяме към духовните си задължения, като спазваме регулиращите принципи и редовно повтаряме маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Ако престанем да правим това, рано или късно ще пропаднем. Трябва да ставаме рано сутрин, да взимаме душ, да присъстваме на ман̇гала-а̄рати, да обожаваме мӯртите, да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да изучаваме ведическите писания и да следваме предписанията на а̄ча̄риите и духовния учител. Ако се отклоним от този път, дори да сме много напреднали, може да пропаднем. В Бхагавад-гӣта̄ (18.5) е казано:

„Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души“. Дори този, който е приел живот в отречение, не бива да пренебрегва регулиращите принципи. Той трябва да обожава мӯртите и да посвети времето и живота си в служене на Кр̣ш̣н̣а. Трябва да продължи с отречението и въздържанията; те не бива да се изоставят. Човек не бива да се мисли за много напреднал само защото е приел сання̄са. Ако задълбочено изучаваме деянията на Бхарата Маха̄ра̄джа, това ще подпомогне духовния ни напредък.

Този, който има извисено духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, изпитва състрадание към всички живи същества, страдащи в материалния свят. Естествено е такава извисена личност да мисли за нещастието на хората. Но ако човек не познава материалните страдания на падналите души и обект на неговото съчувствие е тялото, както в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа, подобно съчувствие или жалост става причина за собственото му пропадане. Този, който истински съчувства на окаяното, страдащо човечество, би трябвало да се опита да издигне хората от материално към духовно съзнание. Бхарата Маха̄ра̄джа искрено искал да помогне на елена, но забравил, че е невъзможно да го издигне до духовно съзнание, защото в крайна сметка еленът си остава животно. Той се изложил на голям риск, като пожертвал своите регулиращи принципи, за да се грижи за едно животно. Принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄, винаги трябва да се следват. Ям̇ хи на вятхаянтй ете пуруш̣ам̇ пуруш̣арш̣абха. Що се отнася до материалното тяло – ние не сме в състояние да направим нищо за никого. Но по милостта на Кр̣ш̣н̣а можем да издигнем хората до духовно съзнание, ако самите ние следваме правилата и предписанията. Прекъснем ли собствените си духовни дейности, за да се грижим за телесни удобства на другите, положението ни става много несигурно.

Ма̄я̄ е много могъща. Под флага на филантропията, алтруизма или комунизма, мнозина се опитват да помогнат на страдащото човечество. Но филантропите и алтруистите не разбират, че е невъзможно да подобрят материалното състояние на хората. То е определено от висшите сили в съответствие с личната карма и не може да се промени. Единственото благо, което бихме могли да предоставим на страдащите, е да се опитаме да ги издигнем до духовно съзнание. Не можем нито да увеличим материалните им блага, нито да ги намалим. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.18) е казано: тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам   – „Що се отнася до материалното щастие, то идва само, без усилия, както и страданията идват без усилия“. Материалното щастие и болка се появяват сами. Човек не бива да се вълнува от материални дейности. Ако изобщо изпитва някакво състрадание към другите или иска да направи нещо за другите, би трябвало да положи усилия за тяхното издигане до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така, по милостта на Бога, всички напредват духовно. Действията на Маха̄ра̄джа Бхарата ни дават възможност да си вземем поука. Не трябва да се подвеждаме от така наречените благотворителни прояви, засягащи само тялото. За нищо на света не бива да загърбваме собствения си интерес – милостта на Бог Виш̣н̣у. Обикновено хората не знаят това или го забравят. В резултат жертват изначалната си цел – постигане милостта на Виш̣н̣у, и се занимават с филантропия за удобства на тялото.

Тук се описва нарастващата обич на Маха̄ра̄джа Бхарата към елена. Дори такава извисена личност като Бхарата Маха̄ра̄джа, със силна любовна привързаност към Върховната Божествена Личност, пропаднал заради привързаността към едно животно. Затова, както ще видим по-късно, в следващия живот той трябвало да получи еленско тяло. Щом като това се случило с Бхарата Маха̄ра̄джа, какво да кажем за хората, далеч от духовния живот, но силно привързани към кучета и котки? Заради слабостта си към своите животни те ще получат същите животински тела в следващия живот; освен ако не съживят своята обич и привързаност към Върховната Божествена Личност. Ако не развием вяра във Върховния Бог, ще се изкушим от безброй странични неща. Това изкушение е причината за материалното ни робство.

Маха̄ра̄джа Бхарата напуснал своя дом, съпруга, деца, царство и всичко останало, за да се отдаде на духовен живот в гората, но отново станал жертва на материално влечение заради привързаността си към едно обикновено еленче. Тогава какъв бил смисълът да се отрича от семейството си? Този, който искрено желае напредък в духовния си живот, трябва да е много предпазлив и да не се привързва към нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. Понякога в името на проповядването се налага да извършваме редица материални дейности, но не бива да забравяме, че всичко се прави за Кр̣ш̣н̣а. Ако помним това, няма да станем жертва на материалните дейности.

Поради силната си привързаност към елена Бхарата Маха̄ра̄джа не можел да се съсредоточи, докато служел на Бога или изпълнявал ритуалите си. Макар че извършвал обожание на мӯртито, от прекалена обич умът му бил крайно неспокоен. Когато се опитвал да медитира, постоянно мислел за елена и се чудел къде ли е отишъл. С други думи, ако умът ни не е съсредоточен върху обожанието, няма никаква полза от външно, показно служене. Самият факт, че Бхарата Маха̄ра̄джа често ставал, за да погледне елена, показва, че той вече е паднал от духовното равнище.

Когато загуби пари или злато, беднякът е много нещастен. По същия начин умът на Маха̄ра̄джа Бхарата ставал неспокоен, когато не намирал елена. Това е пример за насоката на привързаността. Ако я насочим към служене на Бога, ще напредваме духовно. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ се молел да изпита същото естествено влечение към служенето на Бога, каквото младите влюбени изпитват един към друг. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху проявил подобна привързаност към Бога, когато се хвърлил в океана или плачел нощем заради раздялата си с него. Но ако пренасочим своята привързаност от Бога към материални неща, ще изпаднем от духовното равнище.

Бхарата Маха̄ра̄джа бил извисен и благороден и затова си мислел, че еленът си е отишъл, защото той не е достоен да се грижи за него. Заради своята привързаност към животното, той смятал, че то е също така благородно и извисено като него самия. Максимата а̄тмаван маняте джагат изразява логиката, според която всеки преценява другите от собствената си позиция. Затова царят мислел, че еленът го е напуснал поради нехайството му, но ще се върне, защото има благородно сърце.

Маха̄ра̄джа Бхарата мислел, че животното, разочаровано от него, е потърсило закрила при някой полубог. Но все пак копнеел да го види отново как пасе мека трева в а̄шрама му, без страх от тигри и други животни. Той мислел само за елена и за това как да го предпази от всякакви опасности. От материална гледна точка подобни мисли може да са много похвални, но духовно погледнато, царят изгубил извисената си духовна позиция и ненужно се привързал към едно животно. Поради това падение той трябвало да се роди в животинско тяло.

Тигрите никога не бродят из гората на глутници. Всеки тигър ловува сам, но дивите глигани живеят заедно. Същото се отнася за вълците и кучетата. Маха̄ра̄джа Бхарата си мислел, че някой от многобройните горски хищници е убил елена.

В Брахма сам̇хита̄ (5.52) Слънцето е описано като око на Върховната Божествена Личност.

По изгрев-слънце трябва да се произнася ведическата мантра Га̄ятрӣ. Слънцето символизира зрението на Върховния Бог. Маха̄ра̄джа Бхарата тъгувал, защото, без да му е донесло радост, слънцето вече залязвало; бедното животно го нямало и той не виждал нищо добро.

Обичта на царя била толкова силна, че той смятал младия елен за принц. Това се нарича моха. Силно разтревожен от отсъствието му, той го наричал свой син. Когато обичаме някого, можем да го наричаме всякак.

Сега царят нарича медитацията си престорена. Когато медитирал, той през цялото време мислел за своя елен и изпитвал огромно удоволствие, когато животното го бодвало с рогцата си. Той просто симулирал медитация, докато всъщност мислел за елена. Това е сигурен знак за падението му.

Бхарата Маха̄ра̄джа постоянно мислел за елена и напълно забравил, че тези мисли отклоняват вниманието му и унищожават духовния му напредък.

Известно е, че когато човек се отдаде изцяло на любовните си чувства, той забравя кой е, забравя за съществуването на другите, забравя как да се държи и как да говори. Веднъж на един човек се родило сляпо момче и от обич бащата го нарекъл Падмалочана, „лотосоок“. Ето това е пример за сляпа любов. И Бхарата Маха̄ра̄джа постепенно изпаднал в такова състояние поради материалната си любов към елена. В смр̣ти ша̄стрите е казано:

„Земята, в която са се отпечатали стъпките на черен елен, е подходящо място за изпълнение на религиозни ритуали“.

А̄юрведическият метод за лекуване на треска е болният да се напръска с вода, с която някой друг е правил гаргара. По този начин високата температура спада. Покрусен от загубата на мнимия си син, елена, Бхарата Маха̄ра̄джа си помислил, че луната го пръска с вода от устата си, за да облекчи мъчителната му треска, причинена от раздялата.

Както ще научим от следващите стихове, след смъртта си Бхарата Маха̄ра̄джа ще бъде принуден да получи тяло на елен заради своята привързаност към еленчето. Тук може да възникне следният въпрос. Как е възможно един предан да бъде повлиян от миналите си лоши постъпки и грехове? В Брахма сам̇хита̄ (5.54) е казано: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м – „Тези, които са се посветили на предано служене, бхакти-бхаджана, са защитени от последиците на миналите си дела“. Според това твърдение Бхарата Маха̄ра̄джа не би трябвало да получи наказание за старите си прегрешения. Заключението е, че той съзнателно станал прекомерно привързан към елена и пренебрегнал духовното си развитие. И за да поправи веднага тази грешка, трябвало да прекара известно време в еленско тяло. По този начин желанието му за истинско предано служене щяло да стане по-силно. Въпреки че получил животинско тяло, Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил какво е причинила съзнателната му грешка. Той с нетърпение очаквал да се измъкне от еленското си тяло и това показва нарасналото му влечение към предано служене. А в следващия живот се родил като бра̄хман̣а и бързо постигнал съвършенство. Имайки предвид това, ние отбелязваме в нашето списание „Обратно при Бога“, че госва̄мӣте и други предани във Вр̣нда̄вана, които умишлено извършват грехове, се раждат в тела на кучета, маймуни или костенурки в тази свещена земя. Те приемат за кратко низши форми на живот и когато умрат, отново се издигат в духовния свят. Това наказание е в сила само за кратко време и не се дължи на миналата им карма. Може да изглежда предизвикано от минала карма, но то е наложено, за да пречисти предания и да го издигне до чистото предано служене.

Съществува голяма разлика между Бхарата Маха̄ра̄джа, придобил еленско тяло, и хората, които след смъртта си получават различни тела, определяни от състоянието на ума им. След смъртта всеки забравя случилото се в миналия му живот, но Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил. В Бхагавад-гӣта̄ е казано:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.6).

Щом напусне тялото си, живото същество получава друго тяло, съответстващо на съзнанието му в мига на смъртта. Когато удари последният час, умиращият мисли за това, в което е било потопено неговото съзнание през целия му живот. По силата на този закон Бхарата Маха̄ра̄джа получил еленско тяло, защото постоянно мислел за елена и пренебрегнал обожанието на Върховния Бог. Но понеже бил постигнал най-високото равнище в преданото служене, не забравил преживяното в миналия си живот. Тази благословия го спасила от още по-голямо падение. Благодарение на миналите си постижения той твърдо решил да завърши своето служене дори в еленско тяло. Затова в стиха се казва – макар и да умрял (мр̣там), по-късно (ану) той не забравил случките от миналия си живот, както ги забравят другите (на мр̣та-джанма̄нусмр̣тир итарават). В Брахма сам̇хита̄ (5.54) е казано: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м. Историята на Бхарата Маха̄ра̄джа е доказателство, че по милостта на Върховния Бог преданият никога не загива. Заради умишлената си небрежност към преданото служене той може да изтърпи кратко наказание, но накрая отново съживява служенето си и се завръща у дома, при Бога.

Това е специална отстъпка за един предан. Дори да се роди в животинско тяло, по милостта на Върховната Божествена Личност той ще продължи преданото служене поради спомени от предишния си живот или по естествен начин. Обикновеният човек трудно ще си спомни какво е правил в миналия си живот, но Бхарата Маха̄ра̄джа получил тази възможност заради големите си жертвоприношения и предано служене.

Благодарение на стриктното си предано служене Маха̄ра̄джа Бхарата помнел дейностите от миналия си живот и разбрал как е постигнал духовно равнище. От глупост той се привързал към един обикновен елен, пропаднал и придобил еленско тяло. Този случай трябва да накара всеки предан сериозно да се замисли. Ако злоупотребяваме със своето положение, мислейки, че можем да правим каквото си искаме, защото сме изцяло заети с предано служене, ще страдаме като Бхарата Маха̄ра̄джа и ще бъдем осъдени да приемем тяло, което ще пречи на преданото ни служене. Само човешката форма предоставя възможност за служене, но ако доброволно се откажем от него заради сетивно наслаждение, ще бъдем наказани. Това наказание не е като наложеното на обикновения материалист. Милостивият Върховен Бог наказва предания по такъв начин, че желанието му да постигне лотосовите нозе на Ва̄судева се усилва. И заради това силно желание в следващия си живот той се връща обратно при Бога. Този стих предлага пълно описание на преданото служене: тад-анушраван̣а-манана-сан̇кӣртана̄ра̄дхана̄нусмаран̣а̄бхийогена. Бхагавад-гӣта̄ също препоръчва постоянното слушане и възпяване величието на Бога: сататам̇ кӣртаянто ма̄м̇ ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣. Отдадените на Кр̣ш̣н̣а съзнание не бива да губят нито миг, във всеки един момент трябва да слушат за Бога, Върховната Личност, и да помнят дейностите му. Със собствените си дела, с делата на своите предани, Кр̣ш̣н̣а ни учи как да бъдем предпазливи в преданото служене. Той прави това и с примера на Бхарата Маха̄ра̄джа. Ако искаме умът ни да е изцяло и неотклонно съсредоточен, трябва постоянно да бъде зает в предано служене. Членовете на Международното общество за Кришна съзнание (ИСКОН) са пожертвали всичко за каузата на Обществото. И все пак животът на Бхарата Маха̄ра̄джа може да им послужи за урок как да бъдат много внимателни и да не губят нито миг за празни разговори, прекомерно спане и преяждане. Храненето не е забранено, но ако преяждаме, просто ще спим повече от необходимото. Тогава естествено идва ред на сетивното наслаждение и накрая може да се сринем до низша форма на живот. По този начин духовното ни развитие ще спре, поне за известно време. Най-добре е да се вслушаме в съвета на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: авяртха-ка̄латвам. Да посветим всеки миг от живота си на преданото служене и на нищо друго. Това е стабилното, безопасно положение за този, който иска да се върне вкъщи, при Бога.

Важно е да отбележим, че по милостта на Ва̄судева, Маха̄ра̄джа Бхарата помнел миналия си живот. Той не искал да губи нито секунда и се върнал в Пулаха-а̄шрама, в село Ша̄лагра̄ма. Общуването има много голямо значение; ето защо ИСКОН се опитва да усъвършенства всеки, който се присъединява към Обществото. Членовете на това общество винаги трябва да помнят, че то не е безплатен хотел. Всички предани трябва старателно да изпълняват духовните си задължения, така че всеки новодошъл също да стане предан и да се завърне при Бога още в този живот. Бхарата Маха̄ра̄джа получил тяло на елен, но отново напуснал домашния уют, в случая планината Ка̄лан̃джара. Човек не бива да става пленник на родното си място и семейството; трябва да потърси убежище в обществото на предани и да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Святите места, като Вр̣нда̄вана, Хардвар, Прая̄г и Джаганна̄тха Пурӣ, са създадени за предано служене. От тях Вр̣нда̄вана е най-великото и любимо място за преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, които искат да се върнат при Бога, на планетите Ваикун̣т̣ха. Мнозина предани във Вр̣нда̄вана се къпят редовно в Ямуна̄ и това ги пречиства от замърсяванията на материалния свят. Като постоянно повтаря и слуша святите имена и забавления на Върховния Бог, човек се пречиства и става достоен за освобождение. Но ако съзнателно стане жертва на сетивното наслаждение, трябва да бъде наказан поне за един живот, както в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа.