Шрӣмад бха̄гаватам 5.8.25
Текст
Дума по дума
ким ва̄ – или може би; а̄тма-джа – от сина; вишлеш̣а – заради раздялата; джвара – топлината; дава-дахана – на горския пожар; шикха̄бхих̣ – от пламъците; упатапяма̄на – изгорено; хр̣дая – сърцето; стхала-налинӣкам – сравнено с червен лотос; ма̄м – на мен; упаср̣та-мр̣гӣ-танаям – на когото малкият елен винаги се подчиняваше; шишира-ша̄нта – която е спокойна и хладна; анура̄га – от любов; гун̣ита – изливаща се; ниджа-вадана-салила – водата от устата; амр̣та-мая – също като нектар; габхастибхих̣ – от лъчите на луната; свадхаяти – доставяща ми удоволствие; ити – така; ча – и.
Превод
Като видя лунната светлина, Маха̄ра̄джа Бхарата продължи да говори несвързано: Синът на сърната бе толкова послушен и скъп на сърцето ми, че раздялата с него е болезнена като раздялата със собствения ми син. Мъчителна болка ме изпепелява, сякаш съм сред горски пожар. Сърцето ми изгаря като лотос на суша. Луната излива върху мен, нещастния, благодатното си сияние, както човек пръска със студена вода приятеля си, който има силна треска. Така луната ме прави щастлив.
Пояснение
А̄юрведическият метод за лекуване на треска е болният да се напръска с вода, с която някой друг е правил гаргара. По този начин високата температура спада. Покрусен от загубата на мнимия си син, елена, Бхарата Маха̄ра̄джа си помислил, че луната го пръска с вода от устата си, за да облекчи мъчителната му треска, причинена от раздялата.