Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.7
Деванагари
तं त्वेणकुणकं कृपणं स्रोतसानूह्यमानमभिवीक्ष्यापविद्धं बन्धुरिवानुकम्पया राजर्षिर्भरत आदाय मृतमातरमित्याश्रमपदमनयत् ॥ ७ ॥
Стих
там̇ тв ен̣а-кун̣акам̇ кр̣пан̣ам̇ сротаса̄нӯхяма̄нам абхивӣкш̣я̄павиддхам̇ бандхур ива̄нукампая̄ ра̄джарш̣ир бхарата а̄да̄я мр̣та-ма̄тарам итй а̄шрама-падам анаят.
Дума по дума
там — това; ту — но; ен̣а-кун̣акам — малкото еленче; кр̣пан̣ам — безпомощно; сротаса̄ — от вълните; анӯхяма̄нам — плуващо; абхивӣкш̣я — виждайки; апавиддхам — отделено от своя род; бандхух̣ ива — като приятел; анукампая̄ — със състрадание; ра̄джа-р̣ш̣их̣ бхаратах̣ — великият и свят цар Бхарата; а̄да̄я — взимайки; мр̣та-ма̄тарам — което бе загубило майка си; ити — с тази мисъл; а̄шрама-падам — в а̄шрама; анаят — занесе.
Превод
Великият цар Бхарата, седнал на брега на реката, видя във водата малкото еленче, загубило майка си. Тази гледка го изпълни със състрадание. Като добър приятел, той измъкна еленчето от реката и го занесе в а̄шрама си, знаейки, че е останало сираче.
Пояснение
Механизмът на природните закони е фин и непознат за нас. Маха̄ра̄джа Бхарата бил велик цар, много напреднал в преданото служене. Той почти достигнал нивото на любовно служене към Върховния Бог, но дори от това високо равнище пропаднал отново на материално ниво. Затова Бхагавад-гӣта̄ ни предупреждава:
ям̇ хи на вятхаянтй ете
пуруш̣ам̇ пуруш̣арш̣абха
сама-дух̣кха-сукхам̇ дхӣрам̇
со 'мр̣татва̄я калпате
пуруш̣ам̇ пуруш̣арш̣абха
сама-дух̣кха-сукхам̇ дхӣрам̇
со 'мр̣татва̄я калпате
„О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, действително е достоен за освобождение“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.15).
Трябва много внимателно да следваме пътя към духовно освобождение и спасение от материалното робство, защото и най-малкото недоглеждане ще причини падение в материалното съществуване. Изучавайки живота на Маха̄ра̄джа Бхарата, бихме могли да усвоим изкуството на пълното освобождение от всяка материална привързаност. Както ще стане ясно от следващите стихове, Бхарата Маха̄ра̄джа трябвало да приеме еленско тяло заради прекаленото си състрадание към еленчето. Добре е да проявяваме състраданието си, като издигаме живите същества на духовно равнище, в противен случай нашето духовно развитие може да спре и ние самите да пропаднем на материално ниво. Състраданието на Маха̄ра̄джа Бхарата към малкия елен било началото на падението му в материалния свят.