Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.22
Деванагари
आसादितहविषि बर्हिषि दूषिते मयोपालब्धो भीतभीत: सपद्युपरतरास ऋषिकुमारवदवहितकरणकलाप आस्ते ॥ २२ ॥
Стих
а̄са̄дита-хавиш̣и бархиш̣и дӯш̣ите майопа̄лабдхо бхӣта-бхӣтах̣ сападй упарата-ра̄са р̣ш̣и-кума̄равад авахита-каран̣а-кала̄па а̄сте.
Дума по дума
а̄са̄дита — постави; хавиш̣и — всички дарове, които се предлагат в приношението; бархиш̣и — върху трева куша; дӯш̣ите — осквернени; мая̄ упа̄лабдхах̣ — хокан от мен; бхӣта-бхӣтах̣ — силно уплашен; сапади — веднага; упарата-ра̄сах̣ — спираше играта си; р̣ш̣и-кума̄рават — като син или ученик на светец; авахита — напълно овладяваше; каран̣а-кала̄пах̣ — всички сетива; а̄сте — седи.
Превод
Когато поставях жертвените дарове върху постелка от трева куша, еленът, който си играеше до мен, захапваше тревата със зъби и по този начин я оскверняваше. За наказание аз го бутах настрани, а той веднага ставаше плах и лягаше неподвижно, също като син на свят човек. Така спираше играта си.
Пояснение
Бхарата Маха̄ра̄джа постоянно мислел за елена и напълно забравил, че тези мисли отклоняват вниманието му и унищожават духовния му напредък.