Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.16
Деванагари
अपि बत स वै कृपण एणबालको मृतहरिणीसुतोऽहो ममानार्यस्य शठकिरातमतेरकृतसुकृतस्य कृतविस्रम्भ आत्मप्रत्ययेन तदविगणयन् सुजन इवागमिष्यति ॥ १६ ॥
Стих
апи бата са ваи кр̣пан̣а ен̣а-ба̄лако мр̣та-харин̣ӣ-суто 'хо мама̄на̄ряся шат̣ха-кира̄та-матер акр̣та-сукр̣тася кр̣та-висрамбха а̄тма-пратяйена тад авиган̣аян суджана ива̄гамиш̣яти.
Дума по дума
апи — именно; бата — уви; сах̣ — този елен; ваи — несъмнено; кр̣пан̣ах̣ — нещастен; ен̣а-ба̄лаках̣ — еленчето; мр̣та-харин̣ӣ-сутах̣ — малкото на мъртвата сърна; ахо — о; мама — на мен; ана̄ряся — най-лошият; шат̣ха — измамник; кира̄та — или нецивилизован дивак; матех̣ — чийто ум е такъв; акр̣та-сукр̣тася — който не извършва благочестиви дейности; кр̣та-висрамбхах̣ — имайки пълна вяра; а̄тма-пратяйена — мислейки, че аз съм като него; тат авиган̣аян — без да мисли за всичко това; су-джанах̣ ива — като напълно почтен човек; агамиш̣яти — ще се върне ли отново.
Превод
Бхарата Маха̄ра̄джа си мислеше: Уви, горкият елен сега е безпомощен. Аз съм един злочест човек и умът ми е като хитър ловец, изпълнен с желания за измама и жестокости. Еленът добродушно ми се довери като някого, който естествено очаква добро отношение и забравил злините на коварния си приятел, отново му вярва. Макар че се оказах недостоен за доверие, дали той ще ми се довери отново?
Пояснение
Бхарата Маха̄ра̄джа бил извисен и благороден и затова си мислел, че еленът си е отишъл, защото той не е достоен да се грижи за него. Заради своята привързаност към животното, той смятал, че то е също така благородно и извисено като него самия. Максимата а̄тмаван маняте джагат изразява логиката, според която всеки преценява другите от собствената си позиция. Затова царят мислел, че еленът го е напуснал поради нехайството му, но ще се върне, защото има благородно сърце.