Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.17
Деванагари
अपि क्षेमेणास्मिन्नाश्रमोपवने शष्पाणि चरन्तं देवगुप्तं द्रक्ष्यामि ॥ १७ ॥
Стих
апи кш̣емен̣а̄сминн а̄шрамопаване шаш̣па̄н̣и чарантам̇ дева-гуптам̇ дракш̣я̄ми.
Дума по дума
апи — може би; кш̣емен̣а — без страх от тигри и други животни; асмин — в тази; а̄шрама-упаване — градина край отшелническата обител; шаш̣па̄н̣и чарантам — да се разхожда и да пасе мека трева; дева-гуптам — закрилян от полубоговете; дракш̣я̄ми — ще видя ли.
Превод
О, ще видя ли отново доброто животно, закриляно от Бога, незнаещо страх от тигри и други хищници? Ще го видя ли пак да се разхожда в градината и да пасе мека трева?
Пояснение
Маха̄ра̄джа Бхарата мислел, че животното, разочаровано от него, е потърсило закрила при някой полубог. Но все пак копнеел да го види отново как пасе мека трева в а̄шрама му, без страх от тигри и други животни. Той мислел само за елена и за това как да го предпази от всякакви опасности. От материална гледна точка подобни мисли може да са много похвални, но духовно погледнато, царят изгубил извисената си духовна позиция и ненужно се привързал към едно животно. Поради това падение той трябвало да се роди в животинско тяло.