Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.10
Деванагари
नूनं ह्यार्या: साधव उपशमशीला: कृपणसुहृद एवंविधार्थे स्वार्थानपि गुरुतरानुपेक्षन्ते ॥ १० ॥
Стих
нӯнам̇ хй а̄ря̄х̣ са̄дхава упашама-шӣла̄х̣ кр̣пан̣а-сухр̣да евам̇-видха̄ртхе сва̄ртха̄н апи гурутара̄н упекш̣анте.
Дума по дума
нӯнам — наистина; хи — несъмнено; а̄ря̄х̣ — цивилизовани хора; са̄дхавах̣ — святи личности; упашама-шӣла̄х̣ — дори да са приели живот в пълно отречение; кр̣пан̣а-сухр̣дах̣ — приятели на безпомощните; евам̇-видха-артхе — да изпълняват такива принципи; сва-артха̄н апи — дори собствените си интереси; гуру-тара̄н — много важни; упекш̣анте — пренебрегват.
Превод
Този, който е духовно напреднал, несъмнено изпитва жалост към страдащите живи същества, дори да е приел живот в отречение. Човек трябва да пренебрегне собствените си интереси, макар и много важни, за да защити нуждаещите се от неговата закрила.
Пояснение
Ма̄я̄ е много могъща. Под флага на филантропията, алтруизма или комунизма, мнозина се опитват да помогнат на страдащото човечество. Но филантропите и алтруистите не разбират, че е невъзможно да подобрят материалното състояние на хората. То е определено от висшите сили в съответствие с личната карма и не може да се промени. Единственото благо, което бихме могли да предоставим на страдащите, е да се опитаме да ги издигнем до духовно съзнание. Не можем нито да увеличим материалните им блага, нито да ги намалим. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.18) е казано: тал лабхяте дух̣кхавад анятах̣ сукхам – „Що се отнася до материалното щастие, то идва само, без усилия, както и страданията идват без усилия“. Материалното щастие и болка се появяват сами. Човек не бива да се вълнува от материални дейности. Ако изобщо изпитва някакво състрадание към другите или иска да направи нещо за другите, би трябвало да положи усилия за тяхното издигане до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така, по милостта на Бога, всички напредват духовно. Действията на Маха̄ра̄джа Бхарата ни дават възможност да си вземем поука. Не трябва да се подвеждаме от така наречените благотворителни прояви, засягащи само тялото. За нищо на света не бива да загърбваме собствения си интерес – милостта на Бог Виш̣н̣у. Обикновено хората не знаят това или го забравят. В резултат жертват изначалната си цел – постигане милостта на Виш̣н̣у, и се занимават с филантропия за удобства на тялото.