Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.9
Деванагари
अहो बतायं हरिणकुणक: कृपण ईश्वररथचरणपरिभ्रमणरयेण स्वगणसुहृद् बन्धुभ्य: परिवर्जित: शरणं च मोपसादितो मामेव मातापितरौ भ्रातृज्ञातीन् यौथिकांश्चैवोपेयाय नान्यं कञ्चन वेद मय्यतिविस्रब्धश्चात एव मया मत्परायणस्य पोषणपालनप्रीणनलालनमनसूयुनानुष्ठेयं शरण्योपेक्षादोषविदुषा ॥ ९ ॥
Стих
ахо бата̄ям̇ харин̣а-кун̣аках̣ кр̣пан̣а ӣшвара-ратха-чаран̣а-парибхраман̣а-райен̣а сва-ган̣а-сухр̣д-бандхубхях̣ париварджитах̣ шаран̣ам̇ ча мопаса̄дито ма̄м ева ма̄та̄-питарау бхра̄тр̣-гя̄тӣн яутхика̄м̇ш чаивопея̄я на̄ням̇ кан̃чана веда майи ати-висрабдхаш ча̄та ева мая̄ мат-пара̄ян̣ася пош̣ан̣а-па̄лана-прӣн̣ана-ла̄ланам анасӯюна̄нуш̣т̣хеям̇ шаран̣ьопекш̣а̄-дош̣а-видуш̣а̄.
Дума по дума
ахо бата — уви; аям — това; харин̣а-кун̣аках̣ — малко еленче; кр̣пан̣ах̣ — безпомощно; ӣшвара-ратха-чаран̣а-парибхраман̣а-райен̣а — заради хода на времето, което е представител на Върховната Божествена Личност, сравнявано с колело от колесницата му; сва-ган̣а — собствените си близки; сухр̣т — и приятели; бандхубхях̣ — роднини; париварджитах̣ — лишено от; шаран̣ам — подслон; ча — и; ма̄ — мен; упаса̄дитах̣ — получило; ма̄м — мен; ева — само; ма̄та̄-питарау — баща и майка; бхра̄тр̣-гя̄тӣн — братя и роднини; яутхика̄н — принадлежащо към стадото; ча — също; ева — несъмнено; упея̄я — имащ; на — не; аням — някой друг; кан̃чана — някой човек; веда — знае; майи — в мен; ати — много голяма; висрабдхах̣ — вяра; ча — и; атах̣ ева — затова; мая̄ — от мен; мат-пара̄ян̣ася — на този, който е зависим от мен; пош̣ан̣а-па̄лана-прӣн̣ана-ла̄ланам — отглеждане, хранене, галене и закрила; анасӯюна̄ — лишен от всякаква неприязън; ануш̣т̣хеям — да се изпълни; шаран̣я — този, който е приел подслон; упекш̣а̄ — пренебрегване; дош̣а-видуш̣а̄ — който познава греха.
Превод
Великият цар Маха̄ра̄джа Бхарата си мислеше: О, това малко, безпомощно същество по волята на времето – представителя на Върховната Божествена Личност, загуби своите роднини и приятели и прие подслон при мен. То не познава никой друг освен мен и аз станах негов баща, майка, брат и роднина. То ме смята за свой близък, има ми пълно доверие. Сам-самичко е, а аз не бива да бъда жесток и да си мисля, че то ще наруши спокойствието ми. Трябва да го отгледам и пазя, трябва да го радвам и милвам. Как да го отблъсна, след като е намерило закрила при мен? Макар еленчето да пречи на духовния ми живот, убеден съм, че не бива да пренебрегвам едно безпомощно създание, търсещо подслон. Това би било голям грях.
Пояснение
Този, който има извисено духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, изпитва състрадание към всички живи същества, страдащи в материалния свят. Естествено е такава извисена личност да мисли за нещастието на хората. Но ако човек не познава материалните страдания на падналите души и обект на неговото съчувствие е тялото, както в случая с Бхарата Маха̄ра̄джа, подобно съчувствие или жалост става причина за собственото му пропадане. Този, който истински съчувства на окаяното, страдащо човечество, би трябвало да се опита да издигне хората от материално към духовно съзнание. Бхарата Маха̄ра̄джа искрено искал да помогне на елена, но забравил, че е невъзможно да го издигне до духовно съзнание, защото в крайна сметка еленът си остава животно. Той се изложил на голям риск, като пожертвал своите регулиращи принципи, за да се грижи за едно животно. Принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄, винаги трябва да се следват. Ям̇ хи на вятхаянтй ете пуруш̣ам̇ пуруш̣арш̣абха. Що се отнася до материалното тяло – ние не сме в състояние да направим нищо за никого. Но по милостта на Кр̣ш̣н̣а можем да издигнем хората до духовно съзнание, ако самите ние следваме правилата и предписанията. Прекъснем ли собствените си духовни дейности, за да се грижим за телесни удобства на другите, положението ни става много несигурно.