Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.27
Деванагари
तदानीमपि पार्श्ववर्तिनमात्मजमिवानुशोचन्तमभिवीक्षमाणो मृग एवाभिनिवेशितमना विसृज्य लोकमिमं सह मृगेण कलेवरं मृतमनु न मृतजन्मानुस्मृतिरितरवन्मृगशरीरमवाप ॥ २७ ॥
Стих
тада̄нӣм апи па̄ршва-вартинам а̄тмаджам ива̄нушочантам абхивӣкш̣ама̄н̣о мр̣га ева̄бхинивешита-мана̄ виср̣джя локам имам̇ саха мр̣ген̣а калеварам̇ мр̣там ану на мр̣та-джанма̄нусмр̣тир итараван мр̣га-шарӣрам ава̄па.
Дума по дума
тада̄нӣм — по това време; апи — наистина; па̄ршва-вартинам — на смъртния му одър; а̄тма-джам — собствения му син; ива — като; анушочантам — оплакващ; абхивӣкш̣ама̄н̣ах̣ — виждайки; мр̣ге — от елена; ева — именно; абхинивешита-мана̄х̣ — умът му бе погълнат; виср̣джя — напускащ; локам — свят; имам — този; саха — с; мр̣ген̣а — елена; калеварам — тялото му; мр̣там — умряло; ану — след това; на — не; мр̣та — унищожен; джанма-анусмр̣тих̣ — спомен за случилото се преди смъртта; итара-ват — като другите; мр̣га-шарӣрам — тяло на елен; ава̄па — получи.
Превод
В мига на смъртта царят видя елена да стои до него също като негов син и да го оплаква. Понеже умът на царя бе съсредоточен върху еленчето, той напусна света, елена и материалното си тяло като човек, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание, и сам придоби еленско тяло. Все пак имаше едно предимство – макар да бе загубил човешкия си образ, той не забрави събитията от миналия си живот.
Пояснение
Съществува голяма разлика между Бхарата Маха̄ра̄джа, придобил еленско тяло, и хората, които след смъртта си получават различни тела, определяни от състоянието на ума им. След смъртта всеки забравя случилото се в миналия му живот, но Бхарата Маха̄ра̄джа не забравил. В Бхагавад-гӣта̄ е казано:
ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣта̄, 8.6).
Щом напусне тялото си, живото същество получава друго тяло, съответстващо на съзнанието му в мига на смъртта. Когато удари последният час, умиращият мисли за това, в което е било потопено неговото съзнание през целия му живот. По силата на този закон Бхарата Маха̄ра̄джа получил еленско тяло, защото постоянно мислел за елена и пренебрегнал обожанието на Върховния Бог. Но понеже бил постигнал най-високото равнище в преданото служене, не забравил преживяното в миналия си живот. Тази благословия го спасила от още по-голямо падение. Благодарение на миналите си постижения той твърдо решил да завърши своето служене дори в еленско тяло. Затова в стиха се казва – макар и да умрял (мр̣там), по-късно (ану) той не забравил случките от миналия си живот, както ги забравят другите (на мр̣та-джанма̄нусмр̣тир итарават). В Брахма сам̇хита̄ (5.54) е казано: карма̄н̣и нирдахати кинту ча бхакти-бха̄джа̄м. Историята на Бхарата Маха̄ра̄джа е доказателство, че по милостта на Върховния Бог преданият никога не загива. Заради умишлената си небрежност към преданото служене той може да изтърпи кратко наказание, но накрая отново съживява служенето си и се завръща у дома, при Бога.