Шрӣмад Бха̄гаватам 5.8.19
Деванагари
निम्लोचति ह भगवान् सकलजगत्क्षेमोदयस्त्रय्यात्माद्यापि मम न मृगवधून्यास आगच्छति ॥ १९ ॥
Стих
нимлочати ха бхагава̄н сакала-джагат-кш̣емодаяс трайи-а̄тма̄дя̄пи мама на мр̣га-вадхӯ-ня̄са а̄гаччхати.
Дума по дума
нимлочати — залязва; ха — уви; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност в образа на слънцето; сакала-джагат — на цялата вселена; кш̣ема-удаях̣ — който носи добро; трайӣ-а̄тма̄ — състоящ се от трите Веди; адя апи — досега; мама — мое; на — не; мр̣га-вадхӯ-ня̄сах̣ — това малко еленче, поверено на мен от майката; а̄гаччхати — се е завърнало.
Превод
Когато слънцето изгрее, светът се изпълва с добро. Уви, в моя живот няма нищо светло. Богът на Слънцето е олицетворение на Ведите, но аз съм далеч от всякакви ведически принципи. Слънцето вече залязва, а бедното животно, което се остави на моите грижи след смъртта на майка си, още не се е завърнало.
Пояснение
В Брахма сам̇хита̄ (5.52) Слънцето е описано като око на Върховната Божествена Личност.
яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м̇
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
По изгрев-слънце трябва да се произнася ведическата мантра Га̄ятрӣ. Слънцето символизира зрението на Върховния Бог. Маха̄ра̄джа Бхарата тъгувал, защото, без да му е донесло радост, слънцето вече залязвало; бедното животно го нямало и той не виждал нищо добро.