Когато изпълнили аскетичния си обет, Прачета̄сите били благословени от Върховната Божествена Личност скоро след като приключат със семейното съществуване, да се върнат вкъщи, при него. И сега, в края на семейния си живот, който продължил хиляди години по летоброенето на полубоговете, Прачета̄сите решили да напуснат домашното огнище и поверили съпругата си на своя син Дакш̣а. Така е прието във ведическото общество. В началото на живота си, като брахмача̄рӣ, човек трябва да се подлага на сурови ограничения и лишения, за да постигне разбиране за духовните ценности. На учениците, на брахмача̄рӣте, строго се забранява да общуват с жени и още от началото на живота си да се учат на плътски наслади. Основният недостатък на съвременното общество е, че на момчетата и момичетата им е дадена свободата да имат полови отношения още докато ходят на училище. В наши дни повечето деца са варн̣а-сан̇кара – родени от недостойни родители. Заради това из целия свят цари хаос. В основата на човешкото общество трябва да стоят ведическите морални принципи. Това означава, че в началото на живота си младите хора трябва да се подлагат на ограничения и въздържания. Когато пораснат, те трябва да се оженят, да създадат дом и да родят деца. Щом децата пораснат, мъжът трябва да напусне дома си и да се посвети изцяло на стремежа към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той ще постигне най-висшето съвършенство, защото в края на живота си ще се върне вкъщи, при Бога.

Ако човек не се подлага на лишения и въздържания още в ученическите си години, той няма да може да разбере Бога. А без да разбере Кр̣ш̣н̣а, не може да постигне съвършенството на живота. Затова, когато децата пораснат, мъжът трябва да остави съпругата си на техните грижи и да напусне семейното огнище, за да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всичко зависи от това, кога той ще постигне духовна зрялост. Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, бащата на Прачета̄сите, напуснал двореца си, без да дочака завръщането на своите синове, които все още се подлагали на аскетични лишения под водата. Веднага щом настъпи подходящият момент, веднага щом мъжът постигне съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да напусне дома си дори и да не е успял да изпълни докрай своите задължения. Пра̄чӣнабархиш̣ат изчаквал завръщането на синовете си, но веднага щом духовната му интелигентност се пробудила, той последвал наставленията на На̄рада и просто оставил на министрите си разпореждания за своите синове. И така, царят напуснал двореца, без да дочака завръщането на синовете си.

За всеки човек е необходимо да се раздели с уютното домашно огнище. Такъв е съветът и на Прахла̄да Маха̄ра̄джа: хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам – за да сложи край на материалистичното си съществуване, човек трябва да се раздели с домашния уют, който просто погубва душата (а̄тма-па̄там). Домът е сравняван с дълбок кладенец, обрасъл с трева. Който падне в него, умира без дори някой да разбере. И така, човек не трябва да се привързва много към семейното съществуване, защото тази привързаност ще му попречи да развие в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Думата брахма-сатра значи „култивиране на духовно знание“. С думата брахма всъщност се наричат и Ведите, и суровият аскетизъм. Ведас таттвам̇ тапо брахма. Брахма означава също и Абсолютната Истина. Човек трябва да постигне знание за Абсолютната Истина, като изучава Ведите и се подлага на сурови лишения и въздържания. Прачета̄сите старателно изпълнили тези условия и придобили еднакво отношение към всички живи създания. Бхагавад-гӣта̄ (18.54) потвърждава:

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.

Когато постигне истински духовен напредък, човек спира да прави разлика между отделните живи същества. За да се издигне до такова равнище обаче му е необходима решителност. Който има съвършено духовно знание, спира да обръща внимание на външната обвивка на живите същества. Той не вижда тялото, а душата, която е затворена в него, и затова не прави разлика между животното и човека, между чан̣д̣а̄ла и учения бра̄хман̣а.

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гӣта̄, 5.18).

Преданият, човекът, който има истинско знание, не прави разлика между живите същества, защото ги вижда на духовно равнище. Той иска всеки да се усъвършенства в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Мястото, където отишли Прачета̄сите, били идеалното място за духовни занимания – там, както се вижда от тази строфа, великият мъдрец Джа̄джали постигнал мукти (освобождение). Ако някой се стреми към съвършенство или освобождение, той трябва да общува с човек, който вече е постигнал същата цел. Общуването с такъв съвършен предан се нарича са̄дху-сан̇га.

Важно значение в този текст имат думите паре амале. Процесът на осъзнаване на Брахман е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек осъзнава Абсолютната Истина на три етапа – като безличностно сияние (Брахман), като локализирана Парама̄тма̄ и като Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н. В своите молитви Шива насочил вниманието си към личностния аспект на Парабрахман. Описвайки го като личност, той казал: снигдха-пра̄вр̣д-гхана-шя̄мам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 4.24.45). Тъй като следвали наставленията на Шива, Прачета̄сите също насочили мислите си към Върховния Брахман в образа му на Шя̄масундара. Въпреки че безличностният Брахман, Брахман-Парама̄тма̄ и Брахман-Върховната Божествена Личност са на едно и също трансцендентално равнище, личностният аспект на Върховния Брахман е най-висшето проявление на трансцендента и е крайната цел.

Великият мъдрец На̄рада пътува навсякъде. Той посещава и демоните, и полубоговете и всички се отнасят към него с еднакво уважение. Затова в тази строфа той е наречен сура̄суред̣я – който е почитан и от демоните, и от полубоговете. За На̄рада Муни са отворени всички врати. Демоните и полубоговете са във вечна вражда помежду си, но На̄рада Муни е добре дошъл и при едните, и при другите. Както е известно, той спада към категорията на полубоговете, думата деварш̣и значи „светецът сред полубоговете“. Но дори демоните не се отнасят с неприязън към На̄рада Муни. Те му оказват същата почит, както и полубоговете. Съвършеният ваиш̣н̣ава трябва да бъде като На̄рада Муни – да не зависи от никого и да е лишен от всякакви предубеждения и пристрастия.

Тук е важно е отбележим, че Прачета̄сите се занимавали с йога, за да съсредоточат мислите си върху Бога, Върховната Личност.

Нощем, когато е тъмно, всеки се бои от крадци и разбойници, особено в големите градове. Хората се страхуват да вървят по улиците. Дори жителите на такъв огромен град като Ню Йорк не обичат да излизат нощем. С настъпването на нощта всеки изпитва известен страх, независимо дали се намира в града или живее на село. Но щом изгрее слънцето, хората облекчено въздъхват. По същия начин, материалният свят по природа тъне в мрак и обитателите му живеят в непрекъснат страх, но когато видят предан като На̄рада Муни, всичките им страхове безследно изчезват. Както слънцето разсейва нощния мрак, така появата на велики мъдреци като На̄рада разпръсква невежеството. Когато срещне На̄рада или негов представител, духовен учител, човек се освобождава от всички страхове, породени от невежеството.

Семейният живот е един вид компромис за тези, които се стремят към сетивни наслади. Човек трябва да знае, че сетивното наслаждение в действителност не е нужно, затова той трябва да си го позволява само в такава степен, в каквато е необходимо, за да преживее. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.10) се утвърждава: ка̄мася нендрия-прӣтих̣. Човек трябва да стане госва̄мӣ и да владее своите сетива. Не бива да използваме сетивата си, за да си доставяме удоволствие, а трябва да ги задоволяваме само дотолкова, че да поддържаме съществуването си. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следната препоръка: ана̄сактася виш̣ая̄н ятха̄рхам упаюн̃джатах̣. Човек не трябва да се привързва към обектите на сетивата. Той трябва да си позволява само толкова сетивно наслаждение, колкото е необходимо, защото в противен случай се привързва към семейния живот, а това значи робство. Прачета̄сите признали, че допуснали грешка, като останали толкова дълго време семейни.

Прачета̄сите помолили На̄рада да им открие трансценденталното знание. Когато някой обикновен човек срещне свята личност, той най-често се стреми да получи материална благословия. Но Прачета̄сите не се интересували от материални облаги, те вече предостатъчно им се наслаждавали. Те не се стремели и към изпълнение на материалните си желания. Единствената им цел била да прекосят океана на невежеството. Всеки трябва да се стреми към освобождение от материалното робство, а за да научи как да постигне това, трябва да се обърне за помощ към свята личност. Човек не бива да безпокои святите хора с молби за материални блага. В обикновения случай семейните канят святи личности у дома си, за да получат благословиите им, но истинската им цел е да постигнат щастие в материалния свят. Ша̄стрите обаче не ни препоръчват да молим за подобни благословии.

В тази строфа думите бхагава̄н на̄радах̣ означават, че На̄рада постоянно е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. Бхагаватй уттама-шлока а̄виш̣т̣а̄тма̄. На̄рада не се занимава с нищо друго, освен да мисли за Кр̣ш̣н̣а, да говори за Кр̣ш̣н̣а и да проповядва за Кр̣ш̣н̣а – затова понякога го наричат бхагава̄н. Бхагава̄н значи „този, който притежава всички съвършенства и достояния“. Когато някой носи в сърцето си Бхагава̄н, понякога той също бива наричан с това име. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страих̣ – във всички ша̄стри се казва, че духовният учител е като самия Върховен Бог. Това не означава, че духовният учител или светците, подобни на На̄рада, действително са станали Бог, но понеже постоянно носят Бога в сърцето си, приема се, че те не се различават от него. В тази строфа думата а̄виш̣т̣а̄тма̄ показва, че който е погълнат от мисли за Кр̣ш̣н̣а, също бива наричан бхагава̄н. Бхагава̄н притежава всички съвършенства и достояния. Затова ако някой постоянно го носи в сърцето си, той също притежава всички видове съвършенства. В такъв смисъл великият предан, преданият от ранга на На̄рада Муни, може да бъде наречен бхагава̄н. Недопустимо е обаче с това име да се зоват мошеници или самозванци. Човек или трябва да притежава всички видове съвършенства, или да носи в сърцето си Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, който притежава всички съвършенства и достояния.

Тук особено важна е думата нр̣н̣а̄м. Има най-различни форми на живот, но в случая На̄рада Муни говори изключително за раждането в човешко тяло. Сред човешките същества има различни категории хора. Тези, които притежават духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, се наричат а̄рии, а сред а̄риите най-висш успех в живота постигат ония, които отдават предано служене на Бога. Думата нр̣н̣а̄м идва да покаже, че никой не очаква от по-низшите видове, от животните, да служат на Бога. Но в идеалното общество всеки човек трябва да служи на Бога, без значение дали се е родил беден или богат, бял или черен. Между хората може да има много материални различия, но независимо от тях, всички трябва да отдават на Бога предано служене. Съвременното цивилизовано общество е отхвърлило съзнанието за Бога в полза на икономическото развитие. Макар че нашите прадеди са следвали религиозните принципи, сега вече никой не се стреми да осъзнае Върховния. Всеки счита себе си за поклонник на някоя религия – индуизъм, ислям, будизъм, юдаизъм и пр. Но да се изповядва истинска религия, значи да се постигне съзнание за Върховния Бог. Както този текст подчертава, когато се стреми да постигне съзнание за Кр̣ш̣н̣а, човек не се е родил напразно. Една дейност може да се нарече успешна само ако води до служене на Бога. Философските търсения и разсъждения са полезни единствено когато ни помагат да разберем Върховната Божествена Личност. Сетивата оправдават съществуването си само когато се използват в служба на Бога. Всъщност преданото служене означава да използваме сетивата си в служба на Бога. Сега сетивата ни са замърсени и затова служат на обществото, приятелството и любовта, на политиката, нацията и т.н. Но когато ги използваме в служба на Бога, постигаме бхакти, предано служене. За това ще стане дума по-подробно в следващата строфа.

Когато видял Бог Чайтаня, един от неговите велики предани възкликнал, че сега са се изпълнили всичките му желания. Той рекъл: „Днес всичко е благотворно. Днес родното ми място и всичко около него станаха достойни за слава. Днес всичките ми сетивни органи, от очите до пръстите на краката, са благословени. Днес постигнах целта на живота, защото видях лотосовите нозе на този, който е почитан от самата богиня на щастието“.

Думата шаукра-джанма значи „раждане от семе“. По този начин се раждат и хората, и животните. Ведическата култура обаче препоръчва човекът да бъде пречистен от шаукра-джанма. Преди раждането, тоест преди половия акт, бащата и майката трябва да извършат ритуал, наречен гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Той особено настоятелно се препоръчва за висшите касти, и най-вече за бра̄хман̣ите. Ша̄стрите отсъждат, че ако хората от висшите касти не съблюдават гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, целите им семейства се превръщат в шӯдри. Казва се също, че в днешната епоха на Кали всички са шӯдри, защото никой не извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Такива са нормите на ведическата култура. От друга страна, принципите на системата па̄н̃чара̄трика гласят, че макар поради липса на гарбхадха̄на-сам̇ска̄ра всички днес да са шӯдри, на всеки, който проявява дори най-незначителна склонност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да бъде дадена възможност да се издигне до трансценденталното равнище на преданото служене. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание следва тези принципи на па̄н̃чара̄трика-видхи, както е препоръчал и Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ, който пише:

„Както бронзът се превръща на злато, когато го смесим с живак, така и оскверненият човек може да бъде превърнат в бра̄хман̣а, в двиджа, ако получи духовно посвещение“ (Хари-бхакти вила̄са, 2.12). Следователно който е получил посвещение от истински духовен учител, веднага става достоен да бъде считан за два пъти роден. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание отначало ние даваме първо посвещение и възможност на учениците да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Благодарение на редовното мантруване и на следването на регулиращите принципи ученикът придобива качествата, необходими за бра̄хман̣а посвещение – който не притежава качествата на бра̄хман̣а, няма право да извършва богослужения в чест на Бог Виш̣н̣у. Това второ посвещение е я̄гика-джанма. В Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не може да служи в кухнята или да влиза при Божествата в олтара, ако няма две посвещения – първо посвещение, което му е дало маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, и второ посвещение, при което е получил мантрата Га̄ятрӣ. А когато преданият е достигнал равнището, позволяващо му да извършва богослужения за мӯртите в храма, произходът му вече няма значение.

„Дори човек да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той става най-издигнатият сред бра̄хман̣ите, ако отдава на Бога предано служене. А оня, който се е родил бра̄хман̣а, се нарежда сред най-низшите кучеядци, ако не отдава предано служене“. Ако човек е напреднал в преданото служене, произходът му няма никакво значение. Дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той се пречиства от материалните замърсявания. В този смисъл Шрӣ Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Човек може да е бра̄хман̣а и да притежава всички брамински достойнства, но ако не иска да почита Върховната Божествена Личност, той трябва да бъде считан за пропаднал и деградирал. А този, който е привързан към служенето за Бога, е достоен за почит дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли. Нещо повече, такъв чан̣д̣а̄ла може да спаси не само себе си, но и всичките си предшественици. Без предано служене надменният бра̄хман̣а не може да спаси дори себе си, какво остава за своите близки. В ша̄стрите са описани редица случаи, когато бра̄хман̣и са ставали кш̣атрии, вайши, шӯдри, млеччхи или просто са преставали да бъдат бра̄хман̣и. Има множество примери и за хора, родени като кш̣атрии, вайши или с още по-низш произход, които след осемнайсетата си година са получили посвещение и са се издигнали до положението на бра̄хман̣и. Затова На̄рада Муни казва:

Това, че човек се е родил в семейство на бра̄хман̣и, не означава, че вече е бра̄хман̣а. Той разполага с по-благоприятни възможности да стане бра̄хман̣а, но докато не придобие всички брамински качества, не може да бъде смятан за бра̄хман̣а. И обратното, ако открием брамински качества в личността на един шӯдра, без колебание трябва да го приемем за бра̄хман̣а. В подкрепа на това твърдение може да се приведат много цитати от Бха̄гаватам, Маха̄бха̄рата, Бхарадва̄джа сам̇хита̄, Пан̃чара̄тра и редица други писания.

Що се отнася до продължителността на живота на полубоговете, за Брахма̄ е казано следното:

Четирите юги, взети заедно, продължават четири милиона и триста и двайсет хиляди години, а един ден на Брахма̄ трае хиляда пъти по-дълго. Толкова продължава и нощта му. Брахма̄ живее сто години, съставени от такива дни и нощи. Думата вибудха̄юш̣а̄ показва, че дори човек да живее много дълго, съществуването му е лишено от смисъл, ако той не е предан на Бога. Живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, затова, докато не се издигне до равнището на преданото служене, неговият живот, знатният му произход, славните му дела и всичко останало е лишено от стойност.

От Упаниш̣адите (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 3.2.3) научаваме:

Не е възможно човек да възстанови отношенията си с Върховния Бог просто като изучава ведическите писания. Има много сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ, които изцяло са се отдали на изучаване на Ведите, Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, но за жалост истинската същност на знанието остава недостъпна за тях. С други думи, те не могат да разберат Върховната Божествена Личност. Каква е ползата от изучаването на Ведите, ако човек не може да постигне тяхната същност, ако не може да разбере Кр̣ш̣н̣а? Богът заявява това в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – „Целта на всички Веди е да бъда опознат Аз“.

Много религии настойчиво препоръчват на последователите си да се подлагат на лишения и въздържания, но в резултат на тези самоналожени изпитания хората не осъзнават Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Следователно от подобен аскетизъм (тапася) няма никаква полза. Човек, който реално е постигнал Върховната Божествена Личност, няма защо да се подлага на суров аскетизъм. Богът може да бъде узнат само чрез предано служене. Затова в девета глава на Бхагавад-гӣта̄ преданото служене е наречено ра̄джа-гухям, царят на най-съкровеното знание. Има и немалко певци на ведически епос, които рецитират произведения като Ра̄ма̄ян̣а, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други. Понякога те показват забележителна ерудиция и изкусно боравят със словото. За съжаление обаче, нито един от тях не е предан на Върховния Бог, затова те не могат да разкрият пред слушателите си истинската същност на знанието – Кр̣ш̣н̣а. Ще срещнем и десетки изтъкнати писатели и философи, но ако въпреки учеността си те не могат да се приближат до Върховната Божествена Личност, цялото им творчество е безполезна измислица. В материалния свят има хора, надарени с изключителен интелект, които правят най-различни открития, позволяващи да се усъвършенства сетивното наслаждение. Те изучават до най-малки подробности материалните елементи, но въпреки техните дълбоки познания и прецизни научни анализи на материалния космос усилията им са напразни, защото не им помагат да разберат Върховната Божествена Личност.

Що се отнася до сетивата, много животни, в това число и птици, и зверове, имат по-развити сетива от човешките. Лешоядите и ястребите се издигат високо в небето, но ясно могат да различат малкия труп, който лежи на земята. Зрението им е толкова остро, че те могат да открият храната си от много голямо разстояние. Очевидно е, че зрението на тези птици е по-силно развито от зрението на хората, но това ни най-малко не значи, че тяхното съществуване е по-важно от това на човека. Кучетата могат да долавят миризми от далечно разстояние. Много риби разбират за приближаващия се враг по силата на звука. Всички тези примери са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Но сетивата са напълно безполезни, ако не ни помагат да постигнем най-висшето съвършенство в живота – да осъзнаем Върховния Бог.

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 24.109) се казва:

Имперсоналистите не се обръщат към преданото служене, а използват други методи, такива като аналитичното изучаване на материалните елементи, мистичната йога, търсенето на разлики между духа и материята и прочее. Тези методи обаче имат стойност единствено ако се използват в допълнение към преданото служене. Затова Чайтаня Маха̄прабху в разговора си със Сана̄тана Госва̄мӣ казал, че гя̄на, йога и философията са̄н̇кхя може да доведат до желаните резултати само когато в тях присъства елементът на преданото служене. Имперсоналистите искат да се слеят с Върховния Брахман, но за да постигнат това, те също трябва да отдават предано служене. Абсолютната Истина бива осъзнавана в три фази – като безличностен Брахман, като Парама̄тма̄ и като Върховната Божествена Личност. За постигането на всеки един от тези нейни аспекти е необходимо предано служене. Затова понякога ще видим и ма̄я̄ва̄дӣте да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, въпреки че си поставят за цел да се слеят със сиянието на Абсолюта, с Брахман. Често йогӣте също мантруват Харе Кр̣ш̣н̣а, макар че целта им е различна от тази на бхактите. С други думи, бхакти е необходима във всички процеси, независимо дали човек следва карма, гя̄на или йога. Такъв е смисълът на тази строфа.

Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, а материалният свят е негова външна енергия. Следователно първоизточникът и на материята, и на духа е Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии. Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.

Целият проявен космос е съчетание от дух и материя. Духовният компонент са живите същества, за които е казано, че са пракр̣ти, енергия. Те никъде не са наречени пуруш̣а, Върховната Личност. Следователно да отъждествяваме живото същество с Върховния Бог, не е нищо повече от невежество. Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, макар че между енергията и нейния източник няма принципна разлика. Дългът на живото същество е да разбере истинската си същност. Тогава Кр̣ш̣н̣а му предоставя всички възможности да стигне до нивото на преданото служене. Това е съвършенството на живота. Тази истина е провъзгласена и в един от ведическите Упаниш̣ади:

А в Бхагавад-гӣта̄ (10.10) Бог Кр̣ш̣н̣а потвърждава същото нещо по следния начин:

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“. И така, всеки човек трябва да стигне до нивото на бхакти йога, дори и да е започнал своя път с карма йога, гя̄на йога или аш̣т̣а̄н̇га йога. Докато не постигне равнището на бхакти йога, той няма да може да осъзнае нито собствената си духовна природа, нито природата на Абсолютната Истина.

Понякога ни питат защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание призовава хората да почитат единствено Кр̣ш̣н̣а и изключва поклонението на полубоговете. Отговор на този въпрос намираме в тази строфа, където е използван забележителният пример с поливането на корена на дървото. В Бхагавад-гӣта̄ (15.1) е казано: ӯрдхва-мӯлам адхах̣-ша̄кхам – космическото проявление се простира от горе надолу и негов корен е Върховната Божествена Личност. Богът потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (10.8), като заявява: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът на всички материални и духовни светове“. В основата на всичко съществуващо стои Кр̣ш̣н̣а, затова, като служим на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност (кр̣ш̣н̣а-сева̄), ние служим и на всички полубогове. Казва се, че за да постигне успех в карма и гя̄на, човек трябва да прибави към тях елемента на бхакти, но други твърдят, че успехът в бхакти също не е възможен без карма и гя̄на. Истината обаче е, че макар човек да не може да успее в карма и гя̄на, без да прибегне до бхакти, самият процес на бхакти не се нуждае от помощта на карма и гя̄на. Нещо повече, както обяснява Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ: аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там – чистото предано служене не бива да е замърсено с примеси от карма и гя̄на. В съвременното общество се разгръщат всякакви благотворителни програми и филантропични дейности, но хората не знаят, че тези начинания никога няма да имат успех, ако в центъра им не стои Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Някой може да попита: „Нима не може да почитаме и Кр̣ш̣н̣а, и различните части на тялото му, т.е. полубоговете?“. В тази строфа намираме отговор и на този въпрос. Тук е казано, че когато осигуряваме храна на стомаха си, по естествен начин удовлетворяваме и сетивата си, индрия. Ако се опитаме да нахраним отделно очите или ушите си, няма да постигнем никакъв резултат. За да удовлетворим сетивата, е достатъчно да даваме храна на стомаха. Не е нужно, нито пък е възможно да служим на всяко едно сетиво поотделно. Следователно когато служим на Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣а-сева̄), с това постигаме и всички останали цели. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62) откриваме следното потвърждение: кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая – човек, който отдава предано служене на Върховната Божествена Личност, постига и всичко останало, без да полага за това нарочни усилия.

Заради оскъдните си познания философите имперсоналисти са неспособни да разберат как всичко съществуващо произлиза от Върховния Бог и после отново потъва в него. В Брахма сам̇хита̄ (5.40) четем:

От тялото на Кр̣ш̣н̣а се разпръскват трансцендентални лъчи и в тези лъчи, образуващи сиянието Брахман, се намира всичко, което съществува. Същото твърдение откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (9.4). Мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни. Кр̣ш̣н̣а не присъства лично навсякъде, но неговата енергия причинява цялото сътворение. Материалният космос не е нищо друго освен проявление на енергиите на Кр̣ш̣н̣а.

В тази строфа като илюстрация са приведени два много подходящи примера. По време на дъждовния сезон валежите подпомагат растежа на зеленчуците и зърнените култури и дават възможност на хората и животните да си осигурят жизнена енергия. Когато няма дъждове, не се ражда реколта и животните и хората измират от глад. Всички растения и движещи се живи създания водят началото си от земята. Те произлизат от нея и след време се връщат обратно в нея. По същия начин, когато от тялото на Кр̣ш̣н̣а се прояви съвкупната материална енергия, тогава възниква материалният космос. И когато Кр̣ш̣н̣а отново прибере своята енергия, всичко изчезва. Този процес е обяснен и в Брахма сам̇хита̄ (5.48):

Цялото материално творение произлиза от тялото на Върховната Божествена Личност и по време на унищожението отново потъва в него. Процесът на сътворението и унищожението е резултат от дишането на Маха̄-виш̣н̣у, който е само една част от Кр̣ш̣н̣а.

Тази строфа потвърждава философията ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва (философията на „едновременното тъждество и различие“), изложена от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Богът, Върховната Личност, е едновременно еднакъв с проявения космос и различен от него. В един от предишните текстове стана дума, че подобно на корена на дървото, Върховният Бог е първопричината на всичко съществуващо. Обяснихме също така, че Той е всепроникващ и вездесъщ. Той присъства навсякъде в материалното проявление. Енергията на Бога не се различава от него самия, следователно материалният космос също не се различава от Бога, макар привидно да изглежда различен. Слънчевата светлина не се различава от слънцето, но същевременно е различна от него. Човек може да бъде сред лъчите на слънцето, но това не значи, че се намира на планетата Слънце. В материалния свят всички живеят в сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог, но заради материалната си обусловеност не могат да видят самия него лице в лице.

В тази строфа с думата падам се назовава обителта на Върховната Божествена Личност. Във връзка с това в Ӣшопаниш̣ад е казано: ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам. Собственикът на една къща може да обитава само една от нейните стаи, но независимо от това цялата къща се счита за негова. Дори ако кралят живее само в една от стаите на Бъкингамския дворец, целият дворец е смятан за негова собственост. Не е нужно кралят да обитава всички помещения на двореца, за да бъдат те негова собственост. Той може да не присъства физически в тях – независимо от това целият дворец си остава негова резиденция.

Слънчевите лъчи са светлина, планетата Слънце е светлина и полубогът на Слънцето също е светлина. Но въпреки това слънчевата светлина не е равна на полубога на Слънцето, Вивасва̄н. Това е смисълът на едновременното тъждество и различие (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва). Всички планети съществуват в светлината на Слънцето и благодарение на топлината, която се излъчва от него, се въртят в орбитите си. На всяка планета растенията и дърветата растат и променят цвета си под въздействието на слънчевата светлина. Слънчевата светлина се излъчва от Слънцето, затова не се различава от него. По подобен начин, планетите, които съществуват благодарение на слънчевата светлина, също не се различават от Слънцето. Целият материален свят е напълно зависим от Слънцето, защото произлиза от Слънцето, и Слънцето, неговата причина, е същевременно една от съставните му части. Така и Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини и, като изначална причина на всичко, присъства във всички следствия. Целият проявен космос трябва да се възприема като еманация на енергията на Върховния Бог.

Когато човек спи, сетивата му бездействат, но това не значи, че не съществуват. Щом се събуди, те отново се активизират. По подобен начин, космическото творение понякога е в проявено, а друг път е в непроявено състояние; както се казва в Бхагавад-гӣта̄: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. След унищожението си материалният космос пребивава в един вид спящо, пасивно състояние. Енергията на Върховния Бог обаче винаги съществува, независимо дали материалният космос се намира в активно или в пасивно състояние. Затова думите „появяване“ и „изчезване“ се отнасят единствено за материалния космос.

Тъмнината, светлината и облаците ту се появяват, ту изчезват, но дори когато ги няма, енергията не се губи – тя се запазва и остава вечно да съществува. Понякога небето е покрито от облаци, друг път вали дъжд или сняг; нощта се сменя с ден, а светлината измества мрака. И макар причината за тези промени да е Слънцето, те не оказват влияние върху него. Така и Върховният Бог остава незасегнат от материалното съществуване, макар че е първопричината на цялото космическо проявление. Потвърждение на това ще намерим в Бхагавад-гӣта̄ (7.4):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии“.

Макар че са енергии на Върховния Бог, материалните, физическите елементи съществуват отделно от него. Затова материалните условия не могат да окажат влияние върху Бога. Веда̄нта сӯтра потвърждава това: джанма̄дй ася ятах̣ – сътворението, поддържането и унищожението на материалния космос се осъществяват благодарение на Върховния Бог. Той самият обаче остава незасегнат от измененията, които протичат с материалните елементи. Тази мисъл е изразена тук с думата права̄ха („еманация“). Слънцето винаги излъчва ослепителна светлина и нито тъмнината, нито облаците могат да му попречат. Така и Богът, Върховната Личност, винаги присъства в духовната си енергия и не попада под влиянието на материалните еманации. Брахма сам̇хита̄ (5.1) потвърждава това по следния начин:

„Кр̣ш̣н̣а, който е наричан Говинда, е Върховният Бог. Тялото му е вечно, духовно и пълно с блаженство. Той е първоизточникът на всичко. Той самият няма причина, защото е причината на всички причини“. Въпреки че Богът е върховната причина, причината на всички причини, Той е парама – трансцендентален, а тялото му е сач-чид-а̄нанда – вечно и пълно с духовно блаженство. Заключението на свещените писания е, че Кр̣ш̣н̣а е убежището на всичко съществуващо. Той е невидимата причина, а материалната природа – непосредствената причина на материалния космос. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че да се смята материалната природа (пракр̣ти) за причина на всичко, е все едно да се мисли, че млякото на козата идва от израстъците по шията ѝ. Материалната природа е непосредствената причина на космическото проявление, но първопричината е На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а. Хората понякога мислят, че причина за съществуването на глинената делва е глината. Върху грънчарското колело има достатъчно глина за много делви и ограниченият човек може да каже, че източник на делвите е именно глината. Но хората, които имат истинско знание, разбират, че първопричината на делвите е грънчарят, който осигурява глината и върти колелото. Материалната природа е фактор, участващ в сътворяването на материалния космос, но не е истинската, коренната причина за съществуването му. Ето защо Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.10):

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“.

Върховният Бог поглежда към материалната енергия и погледът му привежда в действие трите гун̣и на природата. Тогава започва процесът на сътворението. Следователно причина на материалния космос не е природата. Причината на всички причини е Върховният Бог.

Според Ведите причините за творението са три: времето, субстанцията и творецът. Взети заедно, тези три фактора се наричат тритая̄тмака – „трите причини“. Тези три причини създават всичко съществуващо в материалния свят и всяка от тях се съдържа у Върховната Божествена Личност. В този смисъл Брахма сам̇хита̄ утвърждава: сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам. Ето защо На̄рада Муни съветва Прачета̄сите да почитат първопричината, Върховната Божествена Личност. Както вече казахме, като поливаме корена, ние снабдяваме с енергия цялото дърво. Следвайки съвета на На̄рада Муни, човек трябва да се заеме непосредствено с предано служене. Това ще включи в себе си всички възможни благочестиви дейности. Чайтаня чарита̄мр̣та оповестява: кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая – когато човек почита Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а чрез процеса на предано служене, заедно с това той автоматически извършва всички други благочестиви дела. В този текст много важни са думите: сва-теджаса̄ дхваста-гун̣а-права̄хам. Богът, Върховната Личност, никога не попада под влиянието на материалните качества, макар че те всички произлизат от духовната му енергия. Хората, постигнали това знание, умеят да използват всичко в служба на Бога, защото в материалния свят няма нещо, което да не е свързано с Върховната Божествена Личност.

Това са някои от начините, по които преданият може да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Първият от тях е даяя̄ сарва-бхӯтеш̣у – милосърдието към всички обусловени души. Най-добрият начин да се прояви тази милост е като се разпространява философията на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Целият свят страда от липсата на това знание. Хората трябва да научат, че първопричина на всичко съществуващо е Върховната Божествена Личност. И когато разберат това, трябва реално, на практика да се заемат с предано служене. Човек, който е действително знаещ и е постигнал дълбоки духовни прозрения, е длъжен да проповядва съзнанието за Кр̣ш̣н̣а по целия свят, така че хората да поемат по този път и да постигнат целта на живота.

Думата сарва-бхӯтеш̣у е особено важна, защото се отнася не само за хората, но и за всички останали живи същества, въплътени сред осем милиона и четиристотинте хиляди вида живот. Преданият може да помогне не само на хората, но и на всички останали живи създания. Повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а носи духовно благо на всички. Дори дърветата, насекомите и животните се облагодетелстват от трансценденталния звук Харе Кр̣ш̣н̣а, затова, когато повтаряме маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а на висок глас, ние проявяваме милост към всички живи същества.

Чистият предан е готов да отиде дори в ада, за да проповядва. Върховният Бог живее на Вайкун̣т̣ха, но едновременно с това се намира и в сърцето на свинята. Дори проповядвайки в ада, чистият предан остава чист, защото постоянно общува с Върховната Божествена Личност. За да постигнем това състояние, трябва да контролираме сетивата си. Умението да владеем сетивата си идва само, когато умът ни е зает с предано служене на Бога.

От предишната строфа ясно личи, че с дейностите си преданите бързо съумяват да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Джана̄рдана. Чистият предан непрекъснато е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. Шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Като мисли постоянно за Кр̣ш̣н̣а, той пречиства сърцето си от всички материални желания. Сърцето на живото същество в материалния свят е пълно с материални копнежи. Но когато живото същество се пречисти, то повече не мисли за нищо материално. Човек, който напълно е пречистил ума си, постига съвършенство в мистичната йога, защото тогава постоянно вижда Върховната Божествена Личност в сърцето си (дхяна̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣). Когато Върховният Бог се възцари в сърцето на предания, преданият повече не може да бъде докоснат от замърсяващото влияние на материалните гун̣и на природата. Докато е във властта на материалните гун̣и, човек се терзае от всевъзможни желания и крои хиляди планове за сетивни наслади, но щом долови присъствието на Върховната Божествена Личност в сърцето си, всичките му материални желания изчезват безвъзвратно. Когато умът е напълно очистен от материални желания, преданият непрекъснато може да мисли за Бога. Така той става напълно зависим от лотосовите нозе на Върховния. В една от молитвите си Чайтаня Маха̄прабху казва:

„Скъпи Боже, аз съм твой вечен слуга, но някак съм се озовал сред океана на материалния свят. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в лотосовите Ти нозе“ (Шикш̣а̄ш̣т̣ака, 5). Подобна молитва отправя и Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура:

„Скъпи Боже, сега Ти си тук заедно с Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, дъщерята на цар Вр̣ш̣абха̄ну. Моля и двама ви, бъдете милостиви към мене. Не ме прогонвайте, защото освен вас нямам друго убежище“.

Така Върховният Бог става зависим от предания си. Богът е непобедим, но чистият му предан го побеждава. Върховният обича да се подчинява на своите предани – Кр̣ш̣н̣а например изпитвал голямо удоволствие да се оставя на милостта на майка Яшода̄. Той изпитва истинско наслаждение, когато се чувства зависим от своя предан. Обикновено царят си има шут и понякога шутът го обижда с шегите си, ала това се харесва на царя. Всички почитат Върховния Бог с трепет и благоговение, затова понякога Той позволява на своите предани да му се карат и да го наказват и по такъв начин се забавлява. Така отношенията между Бога и преданите са вечни и неизменни като небето над главите ни.

Богът, Върховната Личност, е зависим от своите чисти предани, но от неотдадените Той дори не приема даровете, които му предлагат. Чист предан е този, който чувства, че не притежава нищо материално. Той се чувства напълно щастлив, че има преданото служене за Бога. Преданите може да изглеждат бедни от материална гледна точка, но понеже притежават несметни духовни богатства, са много скъпи на Върховната Божествена Личност. Те са свободни от привързаността към семейство, общество, приятели, деца и т.н. Те се отричат от всички тези материални притежания и винаги се чувстват щастливи, защото имат убежището на Божиите лотосови нозе. Върховният Бог знае настроението на своите предани и никога не приема оня, който им се подиграва. С други думи, Той никога не прощава на хората, които обиждат чистите предани. Това е потвърдено от редица примери в миналото. Великият йогӣ мистик Дурва̄са̄ Муни оскърбил славния предан Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа и за наказание чакрата Сударшана на Бога започнала да преследва мъдреца. И макар че се обърнал за помощ лично към Върховния Бог, той не получил прошка. Следователно който се стреми към освобождение, трябва много да внимава да не оскърби чист предан на Бога.

Всички материалисти, включително великите царе и полубоговете от рая, благоговеят пред Лакш̣мӣ, богинята на щастието. Лакш̣мӣ обаче неотклонно следва Върховния Бог, макар че Той не се нуждае от служенето ѝ. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Богът е почитан от стотици хиляди богини на щастието, но не се нуждае от служенето на нито една от тях, защото чрез духовната си енергия, енергията на удоволствието, може да създаде милиони богини на щастието, стига да пожелае. И същият този Върховен Бог по безпричинната си милост става зависим от своите предани. Кой може да си представи невероятното щастие на предания, който е удостоен с такава милост от Бога? Има ли неблагодарник, който би отказал да почита Бога и да му отдава предано служене? Напротив, преданият нито за миг не забравя колко е задължен на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че и Върховният Бог, и преданите му са раса-гя, изпълнени с трансцендентални чувства и настроения. Човек никога не бива да смята взаимната привързаност на Бога и неговия предан за материална. Тя съществува вечно и е трансцендентална реалност. Има осем вида трансцендентален екстаз (бха̄ва, анубха̄ва, стха̄йи-бха̄ва и пр.); те са описани по-подробно в Нектарът на предаността. Хората, които не познават истинското положение на живото същество и на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, смятат, че взаимното влечение между Бога и преданите е предизвикано от материалната енергия. В действителност обаче тази привързаност е естествена и за Върховния Бог, и за предания му; тя не може да бъде считана за материална.

Повествованията за Върховната Божествена Личност трябва да се слушат от чист предан. Прачета̄сите получили тази възможност, когато великият мъдрец На̄рада им разказал за дейностите на Върховния Бог и на преданите му.

От тази строфа се вижда, че като слушали за славата на Бога от предан, постигнал себепознание, Прачета̄сите много лесно придобили силна привързаност към Върховната Божествена Личност. И в края на живота си, като медитирали върху лотосовите нозе на Върховния Бог, те постигнали крайната цел – Виш̣н̣улока. Може да сме сигурни, че всеки, който непрекъснато слуша за величието на Бога и мисли за лотосовите му нозе, непременно ще постигне тази върховна обител. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.65):

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“.

Шрӣмад Бха̄гаватам описва величието на Бога и на преданите. Тъй като предмет на цялото повествование е славата на Върховния Бог, това произведение по естествен начин прославя и преданите на Бога.

Дхрува Маха̄ра̄джа бил син на цар Утта̄напа̄да и досега Шукадева Госва̄мӣ описваше делата на неговите потомци, т.е. на потомците на Утта̄напа̄да, чак до времето на Прачета̄сите. Сега той иска да разкаже за наследниците на Маха̄ра̄джа Прияврата, втория син на Сва̄ямбхува Ману.

Това са признаците на общуването с велик предан. Когато получава наставления от освободена душа, преданият изпитва такова трансцендентално блаженство, че изпада в екстаз. В този смисъл Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Човек не може да постигне съвършенство в преданото служене на Бога, докато не докосне лотосовите нозе на велик предан. Този, който няма нищо общо с материалния свят, се нарича ниш̣кин̃чана. За да постигне себепознание и да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да се предаде на истински духовен учител и да посипе главата си с прах от лотосовите му нозе. Само тогава той ще напредва по пътя на трансценденталното познание. Видура общувал с Маитрея именно по такъв начин и затова постигнал желания резултат.

Материалният свят се нарича тамах̣, мрак, а духовният – светлина. Ведите призовават човека да излезе от мрака и да влезе в царството на светлината. Знание за това царство може да получим по милостта на себепозналите се души. Но освен това трябва да се освободим от всички материални желания. Веднага щом се разделим с материалните си копнежи и общуваме с освободени души, пред нас ще се открие пътят, водещ към къщи, обратно при Бога.

Когато някой светец иска да посети близките си, той не е движен от материални желания. Той просто иска да им даде наставления за тяхно добро. Видура принадлежал към царския род на Кауравите. Той знаел, че всичките му роднини са загинали в битката при Курукш̣етра, но искал да посети по-възрастния си брат, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, с надеждата че ще може да го спаси от плена на ма̄я̄. Святи личности като Видура посещават роднините си с единственото желание да ги освободят от капана на ма̄я̄. И така, Видура с дълбока почит се поклонил на духовния си учител и заминал за Хастина̄пура, царството на Кауравите.