Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.16

Тази строфа потвърждава философията ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва (философията на „едновременното тъждество и различие“), изложена от Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Богът, Върховната Личност, е едновременно еднакъв с проявения космос и различен от него. В един от предишните текстове стана дума, че подобно на корена на дървото, Върховният Бог е първопричината на всичко съществуващо. Обяснихме също така, че Той е всепроникващ и вездесъщ. Той присъства навсякъде в материалното проявление. Енергията на Бога не се различава от него самия, следователно материалният космос също не се различава от Бога, макар привидно да изглежда различен. Слънчевата светлина не се различава от слънцето, но същевременно е различна от него. Човек може да бъде сред лъчите на слънцето, но това не значи, че се намира на планетата Слънце. В материалния свят всички живеят в сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог, но заради материалната си обусловеност не могат да видят самия него лице в лице.

В тази строфа с думата падам се назовава обителта на Върховната Божествена Личност. Във връзка с това в Ӣшопаниш̣ад е казано: ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам. Собственикът на една къща може да обитава само една от нейните стаи, но независимо от това цялата къща се счита за негова. Дори ако кралят живее само в една от стаите на Бъкингамския дворец, целият дворец е смятан за негова собственост. Не е нужно кралят да обитава всички помещения на двореца, за да бъдат те негова собственост. Той може да не присъства физически в тях – независимо от това целият дворец си остава негова резиденция.

Слънчевите лъчи са светлина, планетата Слънце е светлина и полубогът на Слънцето също е светлина. Но въпреки това слънчевата светлина не е равна на полубога на Слънцето, Вивасва̄н. Това е смисълът на едновременното тъждество и различие (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва). Всички планети съществуват в светлината на Слънцето и благодарение на топлината, която се излъчва от него, се въртят в орбитите си. На всяка планета растенията и дърветата растат и променят цвета си под въздействието на слънчевата светлина. Слънчевата светлина се излъчва от Слънцето, затова не се различава от него. По подобен начин, планетите, които съществуват благодарение на слънчевата светлина, също не се различават от Слънцето. Целият материален свят е напълно зависим от Слънцето, защото произлиза от Слънцето, и Слънцето, неговата причина, е същевременно една от съставните му части. Така и Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини и, като изначална причина на всичко, присъства във всички следствия. Целият проявен космос трябва да се възприема като еманация на енергията на Върховния Бог.

Когато човек спи, сетивата му бездействат, но това не значи, че не съществуват. Щом се събуди, те отново се активизират. По подобен начин, космическото творение понякога е в проявено, а друг път е в непроявено състояние; както се казва в Бхагавад-гӣта̄: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. След унищожението си материалният космос пребивава в един вид спящо, пасивно състояние. Енергията на Върховния Бог обаче винаги съществува, независимо дали материалният космос се намира в активно или в пасивно състояние. Затова думите „появяване“ и „изчезване“ се отнасят единствено за материалния космос.