Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.15
Деванагари
यथैव सूर्यात्प्रभवन्ति वार:
पुनश्च तस्मिन्प्रविशन्ति काले ।
भूतानि भूमौ स्थिरजङ्गमानि
तथा हरावेव गुणप्रवाह: ॥ १५ ॥
पुनश्च तस्मिन्प्रविशन्ति काले ।
भूतानि भूमौ स्थिरजङ्गमानि
तथा हरावेव गुणप्रवाह: ॥ १५ ॥
Стих
ятхаива сӯря̄т прабхаванти ва̄рах̣
пунаш ча тасмин правишанти ка̄ле
бхӯта̄ни бхӯмау стхира-джан̇гама̄ни
татха̄ хара̄в ева гун̣а-права̄хах̣
пунаш ча тасмин правишанти ка̄ле
бхӯта̄ни бхӯмау стхира-джан̇гама̄ни
татха̄ хара̄в ева гун̣а-права̄хах̣
Дума по дума
ятха̄ — както; ева — несъмнено; сӯря̄т — от слънцето; прабхаванти — произлиза; ва̄рах̣ — вода; пунах̣ — отново; ча — и; тасмин — в него; правишанти — влиза; ка̄ле — след време; бхӯта̄ни — всички живи същества; бхӯмау — на земята; стхира — неподвижни; джан̇гама̄ни — и движещи се; татха̄ — аналогично; харау — на Бога, Върховната Личност; ева — несъмнено; гун̣а-права̄хах̣ — произлизащата от него материална природа.
Превод
По време на дъждовния сезон слънцето произвежда вода, а когато настъпи лятото, я поглъща отново. Така и всички живи същества, движещи се и неподвижни, са създадени от земя и след време пак се връщат в земята, превърнали се на прах. Аналогично, всичко води началото си от Върховния Бог и когато му дойде времето, потъва обратно в него.
Пояснение
Заради оскъдните си познания философите имперсоналисти са неспособни да разберат как всичко съществуващо произлиза от Върховния Бог и после отново потъва в него. В Брахма сам̇хита̄ (5.40) четем:
яся прабха̄ прабхавато джагад-ан̣д̣а-кот̣и-
кот̣иш̣в ашеш̣а-васудха̄ди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
кот̣иш̣в ашеш̣а-васудха̄ди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
От тялото на Кр̣ш̣н̣а се разпръскват трансцендентални лъчи и в тези лъчи, образуващи сиянието Брахман, се намира всичко, което съществува. Същото твърдение откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (9.4). Мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни. Кр̣ш̣н̣а не присъства лично навсякъде, но неговата енергия причинява цялото сътворение. Материалният космос не е нищо друго освен проявление на енергиите на Кр̣ш̣н̣а.
В тази строфа като илюстрация са приведени два много подходящи примера. По време на дъждовния сезон валежите подпомагат растежа на зеленчуците и зърнените култури и дават възможност на хората и животните да си осигурят жизнена енергия. Когато няма дъждове, не се ражда реколта и животните и хората измират от глад. Всички растения и движещи се живи създания водят началото си от земята. Те произлизат от нея и след време се връщат обратно в нея. По същия начин, когато от тялото на Кр̣ш̣н̣а се прояви съвкупната материална енергия, тогава възниква материалният космос. И когато Кр̣ш̣н̣а отново прибере своята енергия, всичко изчезва. Този процес е обяснен и в Брахма сам̇хита̄ (5.48):
ясяика-нишвасита-ка̄лам атха̄валамбя
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Цялото материално творение произлиза от тялото на Върховната Божествена Личност и по време на унищожението отново потъва в него. Процесът на сътворението и унищожението е резултат от дишането на Маха̄-виш̣н̣у, който е само една част от Кр̣ш̣н̣а.