Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.2
Деванагари
दीक्षिता ब्रह्मसत्रेण सर्वभूतात्ममेधसा ।
प्रतीच्यां दिशि वेलायां सिद्धोऽभूद्यत्र जाजलि: ॥ २ ॥
प्रतीच्यां दिशि वेलायां सिद्धोऽभूद्यत्र जाजलि: ॥ २ ॥
Стих
дӣкш̣ита̄ брахма-сатрен̣а
сарва-бхӯта̄тма-медхаса̄
пратӣчя̄м̇ диши вела̄я̄м̇
сиддхо 'бхӯд ятра джа̄джалих̣
сарва-бхӯта̄тма-медхаса̄
пратӣчя̄м̇ диши вела̄я̄м̇
сиддхо 'бхӯд ятра джа̄джалих̣
Дума по дума
дӣкш̣ита̄х̣ — пълни с решителност; брахма-сатрен̣а — разбрали Върховния Дух; сарва — към всички; бхӯта — живи същества; а̄тма-медхаса̄ — отнасяйки се като към себе си; пратӣчя̄м — в западна; диши — посока; вела̄я̄м — на брега на езерото; сиддхах̣ — съвършени; абхӯт — станали; ятра — където; джа̄джалих̣ — великият мъдрец Джа̄джали.
Превод
Прачета̄сите отидоха на западния бряг на езерото, където живееше великият освободен мъдрец Джа̄джали. След като добре овладяха духовното знание, благодарение на което човек започва да се отнася еднакво към всички живи създания, те постигнаха съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Пояснение
Думата брахма-сатра значи „култивиране на духовно знание“. С думата брахма всъщност се наричат и Ведите, и суровият аскетизъм. Ведас таттвам̇ тапо брахма. Брахма означава също и Абсолютната Истина. Човек трябва да постигне знание за Абсолютната Истина, като изучава Ведите и се подлага на сурови лишения и въздържания. Прачета̄сите старателно изпълнили тези условия и придобили еднакво отношение към всички живи създания. Бхагавад-гӣта̄ (18.54) потвърждава:
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.
Когато постигне истински духовен напредък, човек спира да прави разлика между отделните живи същества. За да се издигне до такова равнище обаче му е необходима решителност. Който има съвършено духовно знание, спира да обръща внимание на външната обвивка на живите същества. Той не вижда тялото, а душата, която е затворена в него, и затова не прави разлика между животното и човека, между чан̣д̣а̄ла и учения бра̄хман̣а.
видя̄-виная-сампанне
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива швапа̄ке ча
пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива швапа̄ке ча
пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣
„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гӣта̄, 5.18).
Преданият, човекът, който има истинско знание, не прави разлика между живите същества, защото ги вижда на духовно равнище. Той иска всеки да се усъвършенства в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Мястото, където отишли Прачета̄сите, били идеалното място за духовни занимания – там, както се вижда от тази строфа, великият мъдрец Джа̄джали постигнал мукти (освобождение). Ако някой се стреми към съвършенство или освобождение, той трябва да общува с човек, който вече е постигнал същата цел. Общуването с такъв съвършен предан се нарича са̄дху-сан̇га.