Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.1
Деванагари
मैत्रेय उवाच
तत उत्पन्नविज्ञाना आश्वधोक्षजभाषितम् ।
स्मरन्त आत्मजे भार्यां विसृज्य प्राव्रजन् गृहात् ॥ १ ॥
तत उत्पन्नविज्ञाना आश्वधोक्षजभाषितम् ।
स्मरन्त आत्मजे भार्यां विसृज्य प्राव्रजन् गृहात् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
тата утпанна-вигя̄на̄
а̄шв адхокш̣аджа-бха̄ш̣итам
смаранта а̄тмадже бха̄ря̄м̇
виср̣джя пра̄враджан гр̣ха̄т
тата утпанна-вигя̄на̄
а̄шв адхокш̣аджа-бха̄ш̣итам
смаранта а̄тмадже бха̄ря̄м̇
виср̣джя пра̄враджан гр̣ха̄т
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; татах̣ — след това; утпанна — развиха; вигя̄на̄х̣ — притежавайки съвършено знание; а̄шу — много скоро; адхокш̣аджа — от Върховната Божествена Личност; бха̄ш̣итам — което бе изречено; смарантах̣ — като си спомниха; а̄тма-дже — на сина си; бха̄ря̄м — своята съпруга; виср̣джя — след като повериха; пра̄враджан — напуснаха; гр̣ха̄т — дома.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: След това Прачета̄сите живяха у дома си още много хиляди години и понеже бяха осъзнали духовната си същност, постигнаха най-съвършено знание. В края на своя живот те си спомниха благословиите на Върховната Божествена Личност и напуснаха родния дом, като оставиха съпругата си под покровителството на своя достоен син.
Пояснение
Когато изпълнили аскетичния си обет, Прачета̄сите били благословени от Върховната Божествена Личност скоро след като приключат със семейното съществуване, да се върнат вкъщи, при него. И сега, в края на семейния си живот, който продължил хиляди години по летоброенето на полубоговете, Прачета̄сите решили да напуснат домашното огнище и поверили съпругата си на своя син Дакш̣а. Така е прието във ведическото общество. В началото на живота си, като брахмача̄рӣ, човек трябва да се подлага на сурови ограничения и лишения, за да постигне разбиране за духовните ценности. На учениците, на брахмача̄рӣте, строго се забранява да общуват с жени и още от началото на живота си да се учат на плътски наслади. Основният недостатък на съвременното общество е, че на момчетата и момичетата им е дадена свободата да имат полови отношения още докато ходят на училище. В наши дни повечето деца са варн̣а-сан̇кара – родени от недостойни родители. Заради това из целия свят цари хаос. В основата на човешкото общество трябва да стоят ведическите морални принципи. Това означава, че в началото на живота си младите хора трябва да се подлагат на ограничения и въздържания. Когато пораснат, те трябва да се оженят, да създадат дом и да родят деца. Щом децата пораснат, мъжът трябва да напусне дома си и да се посвети изцяло на стремежа към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той ще постигне най-висшето съвършенство, защото в края на живота си ще се върне вкъщи, при Бога.
Ако човек не се подлага на лишения и въздържания още в ученическите си години, той няма да може да разбере Бога. А без да разбере Кр̣ш̣н̣а, не може да постигне съвършенството на живота. Затова, когато децата пораснат, мъжът трябва да остави съпругата си на техните грижи и да напусне семейното огнище, за да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всичко зависи от това, кога той ще постигне духовна зрялост. Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, бащата на Прачета̄сите, напуснал двореца си, без да дочака завръщането на своите синове, които все още се подлагали на аскетични лишения под водата. Веднага щом настъпи подходящият момент, веднага щом мъжът постигне съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да напусне дома си дори и да не е успял да изпълни докрай своите задължения. Пра̄чӣнабархиш̣ат изчаквал завръщането на синовете си, но веднага щом духовната му интелигентност се пробудила, той последвал наставленията на На̄рада и просто оставил на министрите си разпореждания за своите синове. И така, царят напуснал двореца, без да дочака завръщането на синовете си.
За всеки човек е необходимо да се раздели с уютното домашно огнище. Такъв е съветът и на Прахла̄да Маха̄ра̄джа: хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам – за да сложи край на материалистичното си съществуване, човек трябва да се раздели с домашния уют, който просто погубва душата (а̄тма-па̄там). Домът е сравняван с дълбок кладенец, обрасъл с трева. Който падне в него, умира без дори някой да разбере. И така, човек не трябва да се привързва много към семейното съществуване, защото тази привързаност ще му попречи да развие в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.