Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.28
Деванагари
इमां तु कौषारविणोपवर्णितां
क्षत्ता निशम्याजितवादसत्कथाम् ।
प्रवृद्धभावोऽश्रुकलाकुलो मुने-
र्दधार मूर्ध्ना चरणं हृदा हरे: ॥ २८ ॥
क्षत्ता निशम्याजितवादसत्कथाम् ।
प्रवृद्धभावोऽश्रुकलाकुलो मुने-
र्दधार मूर्ध्ना चरणं हृदा हरे: ॥ २८ ॥
Стих
има̄м̇ ту кауш̣а̄равин̣опаварн̣ита̄м̇
кш̣атта̄ нишамя̄джита-ва̄да-сат-катха̄м
правр̣ддха-бха̄во 'шру-кала̄куло мунер
дадха̄ра мӯрдхна̄ чаран̣ам̇ хр̣да̄ харех̣
кш̣атта̄ нишамя̄джита-ва̄да-сат-катха̄м
правр̣ддха-бха̄во 'шру-кала̄куло мунер
дадха̄ра мӯрдхна̄ чаран̣ам̇ хр̣да̄ харех̣
Дума по дума
има̄м — всичко това; ту — тогава; кауш̣а̄равин̣а̄ — от Маитрея; упаварн̣ита̄м — описано; кш̣атта̄ — Видура; нишамя — след като чу; аджита-ва̄да — възхвала на Върховния Бог; сат-катха̄м — трансцендентално послание; правр̣ддха — усили; бха̄вах̣ — екстаз; ашру — сълзи; кала̄ — капчици; а̄кулах̣ — преизпълнен; мунех̣ — на великия мъдрец; дадха̄ра — улови; мӯрдхна̄ — с главата; чаран̣ам — лотосовите нозе; хр̣да̄ — със сърцето; харех̣ — на Върховната Божествена Личност.
Превод
Скъпи царю, когато чу от великия мъдрец Маитрея трансценденталните разкази за Върховния Бог и за преданите му, Видура се преизпълни с духовен екстаз. Със сълзи на очи той тутакси падна в лотосовите нозе на своя гуру, духовния си учител, и скъта Върховната Божествена Личност дълбоко в сърцето си.
Пояснение
Това са признаците на общуването с велик предан. Когато получава наставления от освободена душа, преданият изпитва такова трансцендентално блаженство, че изпада в екстаз. В този смисъл Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:
наиш̣а̄м̇ матис та̄вад урукрама̄н̇гхрим̇
спр̣ш̣атй анартха̄пагамо яд-артхах̣
махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват
спр̣ш̣атй анартха̄пагамо яд-артхах̣
махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇
ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.32)
Човек не може да постигне съвършенство в преданото служене на Бога, докато не докосне лотосовите нозе на велик предан. Този, който няма нищо общо с материалния свят, се нарича ниш̣кин̃чана. За да постигне себепознание и да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да се предаде на истински духовен учител и да посипе главата си с прах от лотосовите му нозе. Само тогава той ще напредва по пътя на трансценденталното познание. Видура общувал с Маитрея именно по такъв начин и затова постигнал желания резултат.