Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.13
Деванагари
श्रेयसामपि सर्वेषामात्मा ह्यवधिरर्थत: ।
सर्वेषामपि भूतानां हरिरात्मात्मद: प्रिय: ॥ १३ ॥
सर्वेषामपि भूतानां हरिरात्मात्मद: प्रिय: ॥ १३ ॥
Стих
шреяса̄м апи сарвеш̣а̄м
а̄тма̄ хй авадхир артхатах̣
сарвеш̣а̄м апи бхӯта̄на̄м̇
харир а̄тма̄тмадах̣ приях̣
а̄тма̄ хй авадхир артхатах̣
сарвеш̣а̄м апи бхӯта̄на̄м̇
харир а̄тма̄тмадах̣ приях̣
Дума по дума
шреяса̄м — на благоприятните дейности; апи — несъмнено; сарвеш̣а̄м — всички; а̄тма̄ — азът; хи — несъмнено; авадхих̣ — цел; артхатах̣ — всъщност; сарвеш̣а̄м — на всички; апи — несъмнено; бхӯта̄на̄м — живи същества; харих̣ — Върховната Божествена Личност; а̄тма̄ — Свръхдушата; а̄тма-дах̣ — който може да ни даде истинската ни същност; приях̣ — много скъп.
Превод
Богът, Върховната Личност, е първоизточникът на всички методи за духовно себепознание. Следователно целта на всички благоприятни дейности – на карма, гя̄на, йога и бхакти – е Той, Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, а материалният свят е негова външна енергия. Следователно първоизточникът и на материята, и на духа е Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5):
бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄
апареям итас тв аня̄м̇
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат
пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м
джӣва-бхӯта̄м̇ маха̄-ба̄хо
яйедам̇ дха̄ряте джагат
„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии. Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.
Целият проявен космос е съчетание от дух и материя. Духовният компонент са живите същества, за които е казано, че са пракр̣ти, енергия. Те никъде не са наречени пуруш̣а, Върховната Личност. Следователно да отъждествяваме живото същество с Върховния Бог, не е нищо повече от невежество. Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, макар че между енергията и нейния източник няма принципна разлика. Дългът на живото същество е да разбере истинската си същност. Тогава Кр̣ш̣н̣а му предоставя всички възможности да стигне до нивото на преданото служене. Това е съвършенството на живота. Тази истина е провъзгласена и в един от ведическите Упаниш̣ади:
ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс
тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м
тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м
А в Бхагавад-гӣта̄ (10.10) Бог Кр̣ш̣н̣а потвърждава същото нещо по следния начин:
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“. И така, всеки човек трябва да стигне до нивото на бхакти йога, дори и да е започнал своя път с карма йога, гя̄на йога или аш̣т̣а̄н̇га йога. Докато не постигне равнището на бхакти йога, той няма да може да осъзнае нито собствената си духовна природа, нито природата на Абсолютната Истина.