Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.10

Думата шаукра-джанма значи „раждане от семе“. По този начин се раждат и хората, и животните. Ведическата култура обаче препоръчва човекът да бъде пречистен от шаукра-джанма. Преди раждането, тоест преди половия акт, бащата и майката трябва да извършат ритуал, наречен гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Той особено настоятелно се препоръчва за висшите касти, и най-вече за бра̄хман̣ите. Ша̄стрите отсъждат, че ако хората от висшите касти не съблюдават гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра, целите им семейства се превръщат в шӯдри. Казва се също, че в днешната епоха на Кали всички са шӯдри, защото никой не извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Такива са нормите на ведическата култура. От друга страна, принципите на системата па̄н̃чара̄трика гласят, че макар поради липса на гарбхадха̄на-сам̇ска̄ра всички днес да са шӯдри, на всеки, който проявява дори най-незначителна склонност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да бъде дадена възможност да се издигне до трансценденталното равнище на преданото служене. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание следва тези принципи на па̄н̃чара̄трика-видхи, както е препоръчал и Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ, който пише:

„Както бронзът се превръща на злато, когато го смесим с живак, така и оскверненият човек може да бъде превърнат в бра̄хман̣а, в двиджа, ако получи духовно посвещение“ (Хари-бхакти вила̄са, 2.12). Следователно който е получил посвещение от истински духовен учител, веднага става достоен да бъде считан за два пъти роден. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание отначало ние даваме първо посвещение и възможност на учениците да повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Благодарение на редовното мантруване и на следването на регулиращите принципи ученикът придобива качествата, необходими за бра̄хман̣а посвещение – който не притежава качествата на бра̄хман̣а, няма право да извършва богослужения в чест на Бог Виш̣н̣у. Това второ посвещение е я̄гика-джанма. В Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не може да служи в кухнята или да влиза при Божествата в олтара, ако няма две посвещения – първо посвещение, което му е дало маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, и второ посвещение, при което е получил мантрата Га̄ятрӣ. А когато преданият е достигнал равнището, позволяващо му да извършва богослужения за мӯртите в храма, произходът му вече няма значение.

„Дори човек да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той става най-издигнатият сред бра̄хман̣ите, ако отдава на Бога предано служене. А оня, който се е родил бра̄хман̣а, се нарежда сред най-низшите кучеядци, ако не отдава предано служене“. Ако човек е напреднал в преданото служене, произходът му няма никакво значение. Дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли, той се пречиства от материалните замърсявания. В този смисъл Шрӣ Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

Човек може да е бра̄хман̣а и да притежава всички брамински достойнства, но ако не иска да почита Върховната Божествена Личност, той трябва да бъде считан за пропаднал и деградирал. А този, който е привързан към служенето за Бога, е достоен за почит дори да се е родил в семейство на чан̣д̣а̄ли. Нещо повече, такъв чан̣д̣а̄ла може да спаси не само себе си, но и всичките си предшественици. Без предано служене надменният бра̄хман̣а не може да спаси дори себе си, какво остава за своите близки. В ша̄стрите са описани редица случаи, когато бра̄хман̣и са ставали кш̣атрии, вайши, шӯдри, млеччхи или просто са преставали да бъдат бра̄хман̣и. Има множество примери и за хора, родени като кш̣атрии, вайши или с още по-низш произход, които след осемнайсетата си година са получили посвещение и са се издигнали до положението на бра̄хман̣и. Затова На̄рада Муни казва:

Това, че човек се е родил в семейство на бра̄хман̣и, не означава, че вече е бра̄хман̣а. Той разполага с по-благоприятни възможности да стане бра̄хман̣а, но докато не придобие всички брамински качества, не може да бъде смятан за бра̄хман̣а. И обратното, ако открием брамински качества в личността на един шӯдра, без колебание трябва да го приемем за бра̄хман̣а. В подкрепа на това твърдение може да се приведат много цитати от Бха̄гаватам, Маха̄бха̄рата, Бхарадва̄джа сам̇хита̄, Пан̃чара̄тра и редица други писания.

Що се отнася до продължителността на живота на полубоговете, за Брахма̄ е казано следното:

Четирите юги, взети заедно, продължават четири милиона и триста и двайсет хиляди години, а един ден на Брахма̄ трае хиляда пъти по-дълго. Толкова продължава и нощта му. Брахма̄ живее сто години, съставени от такива дни и нощи. Думата вибудха̄юш̣а̄ показва, че дори човек да живее много дълго, съществуването му е лишено от смисъл, ако той не е предан на Бога. Живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, затова, докато не се издигне до равнището на преданото служене, неговият живот, знатният му произход, славните му дела и всичко останало е лишено от стойност.