Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.11
Деванагари
श्रुतेन तपसा वा किं वचोभिश्चित्तवृत्तिभि: ।
बुद्ध्या वा किं निपुणया बलेनेन्द्रियराधसा ॥ ११ ॥
बुद्ध्या वा किं निपुणया बलेनेन्द्रियराधसा ॥ ११ ॥
Стих
шрутена тапаса̄ ва̄ ким̇
вачобхиш читта-вр̣ттибхих̣
буддхя̄ ва̄ ким̇ нипун̣ая̄
баленендрия-ра̄дхаса̄
вачобхиш читта-вр̣ттибхих̣
буддхя̄ ва̄ ким̇ нипун̣ая̄
баленендрия-ра̄дхаса̄
Дума по дума
шрутена — на ведическото знание; тапаса̄ — на аскетизма; ва̄ — или; ким — какъв е смисълът; вачобхих̣ — от думите; читта — от съзнанието; вр̣ттибхих̣ — от изпълнението на задълженията; буддхя̄ — от разума; ва̄ — или; ким — каква е ползата; нипун̣ая̄ — умел; балена — от физическата сила; индрия-ра̄дхаса̄ — от силата на сетивата.
Превод
Каква е ползата от суровия аскетизъм, от процеса на слушането, от умението да се говори и от способността да се разсъждава, от развития разум, физическата сила и острите сетива, ако човек не отдава предано служене?
Пояснение
От Упаниш̣адите (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 3.2.3) научаваме:
на̄ям а̄тма̄ правачанена лабхьо
на медхая̄ на бахуна̄ шрутена
ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс
тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м
на медхая̄ на бахуна̄ шрутена
ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс
тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м
Не е възможно човек да възстанови отношенията си с Върховния Бог просто като изучава ведическите писания. Има много сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ, които изцяло са се отдали на изучаване на Ведите, Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, но за жалост истинската същност на знанието остава недостъпна за тях. С други думи, те не могат да разберат Върховната Божествена Личност. Каква е ползата от изучаването на Ведите, ако човек не може да постигне тяхната същност, ако не може да разбере Кр̣ш̣н̣а? Богът заявява това в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – „Целта на всички Веди е да бъда опознат Аз“.
Много религии настойчиво препоръчват на последователите си да се подлагат на лишения и въздържания, но в резултат на тези самоналожени изпитания хората не осъзнават Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Следователно от подобен аскетизъм (тапася) няма никаква полза. Човек, който реално е постигнал Върховната Божествена Личност, няма защо да се подлага на суров аскетизъм. Богът може да бъде узнат само чрез предано служене. Затова в девета глава на Бхагавад-гӣта̄ преданото служене е наречено ра̄джа-гухям, царят на най-съкровеното знание. Има и немалко певци на ведически епос, които рецитират произведения като Ра̄ма̄ян̣а, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други. Понякога те показват забележителна ерудиция и изкусно боравят със словото. За съжаление обаче, нито един от тях не е предан на Върховния Бог, затова те не могат да разкрият пред слушателите си истинската същност на знанието – Кр̣ш̣н̣а. Ще срещнем и десетки изтъкнати писатели и философи, но ако въпреки учеността си те не могат да се приближат до Върховната Божествена Личност, цялото им творчество е безполезна измислица. В материалния свят има хора, надарени с изключителен интелект, които правят най-различни открития, позволяващи да се усъвършенства сетивното наслаждение. Те изучават до най-малки подробности материалните елементи, но въпреки техните дълбоки познания и прецизни научни анализи на материалния космос усилията им са напразни, защото не им помагат да разберат Върховната Божествена Личност.
Що се отнася до сетивата, много животни, в това число и птици, и зверове, имат по-развити сетива от човешките. Лешоядите и ястребите се издигат високо в небето, но ясно могат да различат малкия труп, който лежи на земята. Зрението им е толкова остро, че те могат да открият храната си от много голямо разстояние. Очевидно е, че зрението на тези птици е по-силно развито от зрението на хората, но това ни най-малко не значи, че тяхното съществуване е по-важно от това на човека. Кучетата могат да долавят миризми от далечно разстояние. Много риби разбират за приближаващия се враг по силата на звука. Всички тези примери са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Но сетивата са напълно безполезни, ако не ни помагат да постигнем най-висшето съвършенство в живота – да осъзнаем Върховния Бог.