Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.11

श्रुतेन तपसा वा किं वचोभिश्चित्तवृत्तिभि: ।
बुद्ध्या वा किं निपुणया बलेनेन्द्रियराधसा ॥ ११ ॥
шрутена тапаса̄ ва̄ ким̇
вачобхиш читта-вр̣ттибхих̣
буддхя̄ ва̄ ким̇ нипун̣ая̄
баленендрия-ра̄дхаса̄

Дума по дума

шрутенана ведическото знание; тапаса̄на аскетизма; ва̄или; кимкакъв е смисълът; вачобхих̣от думите; читтаот съзнанието; вр̣ттибхих̣от изпълнението на задълженията; буддхя̄от разума; ва̄или; кимкаква е ползата; нипун̣ая̄умел; баленаот физическата сила; индрия-ра̄дхаса̄от силата на сетивата.

Превод

Каква е ползата от суровия аскетизъм, от процеса на слушането, от умението да се говори и от способността да се разсъждава, от развития разум, физическата сила и острите сетива, ако човек не отдава предано служене?

Пояснение

От Упаниш̣адите (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 3.2.3) научаваме:
на̄ям а̄тма̄ правачанена лабхьо
на медхая̄ на бахуна̄ шрутена
ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхяс
тасяиш̣а а̄тма̄ вивр̣н̣уте танӯм̇ сва̄м
Не е възможно човек да възстанови отношенията си с Върховния Бог просто като изучава ведическите писания. Има много сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ, които изцяло са се отдали на изучаване на Ведите, Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, но за жалост истинската същност на знанието остава недостъпна за тях. С други думи, те не могат да разберат Върховната Божествена Личност. Каква е ползата от изучаването на Ведите, ако човек не може да постигне тяхната същност, ако не може да разбере Кр̣ш̣н̣а? Богът заявява това в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – „Целта на всички Веди е да бъда опознат Аз“.
Много религии настойчиво препоръчват на последователите си да се подлагат на лишения и въздържания, но в резултат на тези самоналожени изпитания хората не осъзнават Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Следователно от подобен аскетизъм (тапася) няма никаква полза. Човек, който реално е постигнал Върховната Божествена Личност, няма защо да се подлага на суров аскетизъм. Богът може да бъде узнат само чрез предано служене. Затова в девета глава на Бхагавад-гӣта̄ преданото служене е наречено ра̄джа-гухям, царят на най-съкровеното знание. Има и немалко певци на ведически епос, които рецитират произведения като Ра̄ма̄ян̣а, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други. Понякога те показват забележителна ерудиция и изкусно боравят със словото. За съжаление обаче, нито един от тях не е предан на Върховния Бог, затова те не могат да разкрият пред слушателите си истинската същност на знанието – Кр̣ш̣н̣а. Ще срещнем и десетки изтъкнати писатели и философи, но ако въпреки учеността си те не могат да се приближат до Върховната Божествена Личност, цялото им творчество е безполезна измислица. В материалния свят има хора, надарени с изключителен интелект, които правят най-различни открития, позволяващи да се усъвършенства сетивното наслаждение. Те изучават до най-малки подробности материалните елементи, но въпреки техните дълбоки познания и прецизни научни анализи на материалния космос усилията им са напразни, защото не им помагат да разберат Върховната Божествена Личност.
Що се отнася до сетивата, много животни, в това число и птици, и зверове, имат по-развити сетива от човешките. Лешоядите и ястребите се издигат високо в небето, но ясно могат да различат малкия труп, който лежи на земята. Зрението им е толкова остро, че те могат да открият храната си от много голямо разстояние. Очевидно е, че зрението на тези птици е по-силно развито от зрението на хората, но това ни най-малко не значи, че тяхното съществуване е по-важно от това на човека. Кучетата могат да долавят миризми от далечно разстояние. Много риби разбират за приближаващия се враг по силата на звука. Всички тези примери са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Но сетивата са напълно безполезни, ако не ни помагат да постигнем най-висшето съвършенство в живота – да осъзнаем Върховния Бог.