Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.9
Деванагари
नारद उवाच
तज्जन्म तानि कर्माणि तदायुस्तन्मनो वच: ।
नृणां येन हि विश्वात्मा सेव्यते हरिरीश्वर: ॥ ९ ॥
तज्जन्म तानि कर्माणि तदायुस्तन्मनो वच: ।
नृणां येन हि विश्वात्मा सेव्यते हरिरीश्वर: ॥ ९ ॥
Стих
на̄рада ува̄ча
тадж джанма та̄ни карма̄н̣и
тад а̄юс тан мано вачах̣
нр̣н̣а̄м̇ йена хи вишва̄тма̄
севяте харир ӣшварах̣
тадж джанма та̄ни карма̄н̣и
тад а̄юс тан мано вачах̣
нр̣н̣а̄м̇ йена хи вишва̄тма̄
севяте харир ӣшварах̣
Дума по дума
на̄радах̣ ува̄ча — На̄рада каза; тат джанма — това раждане; та̄ни — тези; карма̄н̣и — плодоносни дейности; тат — този; а̄юх̣ — живот; тат — този; манах̣ — ум; вачах̣ — думи; нр̣н̣а̄м — на човешките същества; йена — чрез които; хи — несъмнено; вишва-а̄тма̄ — на Свръхдушата; севяте — служат; харих̣ — Върховната Божествена Личност; ӣшварах̣ — върховния повелител.
Превод
Великият мъдрец На̄рада каза: Когато живото същество е родено, за да отдава предано служене на върховния повелител, на Върховната Божествена Личност, неговият произход, плодоносните дейности, които извършва, животът, умът и словата му са наистина съвършени.
Пояснение
Тук особено важна е думата нр̣н̣а̄м. Има най-различни форми на живот, но в случая На̄рада Муни говори изключително за раждането в човешко тяло. Сред човешките същества има различни категории хора. Тези, които притежават духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, се наричат а̄рии, а сред а̄риите най-висш успех в живота постигат ония, които отдават предано служене на Бога. Думата нр̣н̣а̄м идва да покаже, че никой не очаква от по-низшите видове, от животните, да служат на Бога. Но в идеалното общество всеки човек трябва да служи на Бога, без значение дали се е родил беден или богат, бял или черен. Между хората може да има много материални различия, но независимо от тях, всички трябва да отдават на Бога предано служене. Съвременното цивилизовано общество е отхвърлило съзнанието за Бога в полза на икономическото развитие. Макар че нашите прадеди са следвали религиозните принципи, сега вече никой не се стреми да осъзнае Върховния. Всеки счита себе си за поклонник на някоя религия – индуизъм, ислям, будизъм, юдаизъм и пр. Но да се изповядва истинска религия, значи да се постигне съзнание за Върховния Бог. Както този текст подчертава, когато се стреми да постигне съзнание за Кр̣ш̣н̣а, човек не се е родил напразно. Една дейност може да се нарече успешна само ако води до служене на Бога. Философските търсения и разсъждения са полезни единствено когато ни помагат да разберем Върховната Божествена Личност. Сетивата оправдават съществуването си само когато се използват в служба на Бога. Всъщност преданото служене означава да използваме сетивата си в служба на Бога. Сега сетивата ни са замърсени и затова служат на обществото, приятелството и любовта, на политиката, нацията и т.н. Но когато ги използваме в служба на Бога, постигаме бхакти, предано служене. За това ще стане дума по-подробно в следващата строфа.
Когато видял Бог Чайтаня, един от неговите велики предани възкликнал, че сега са се изпълнили всичките му желания. Той рекъл: „Днес всичко е благотворно. Днес родното ми място и всичко около него станаха достойни за слава. Днес всичките ми сетивни органи, от очите до пръстите на краката, са благословени. Днес постигнах целта на живота, защото видях лотосовите нозе на този, който е почитан от самата богиня на щастието“.