Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.24
Деванагари
तेऽपि तन्मुखनिर्यातं यशो लोकमलापहम् ।
हरेर्निशम्य तत्पादं ध्यायन्तस्तद्गतिं ययु: ॥ २४ ॥
हरेर्निशम्य तत्पादं ध्यायन्तस्तद्गतिं ययु: ॥ २४ ॥
Стих
те 'пи тан-мукха-ниря̄там̇
яшо лока-мала̄пахам
харер нишамя тат-па̄дам̇
дхя̄янтас тад-гатим̇ яюх̣
яшо лока-мала̄пахам
харер нишамя тат-па̄дам̇
дхя̄янтас тад-гатим̇ яюх̣
Дума по дума
те — Прачета̄сите; апи — също; тат — на На̄рада; мукха — от устата; ниря̄там — излязла; яшах̣ — прослава; лока — на света; мала — грехове; апахам — унищожаваща; харех̣ — на Бог Хари; нишамя — чули; тат — на Бога; па̄дам — върху нозете; дхя̄янтах̣ — медитирайки; тат-гатим — в обителта му; яюх̣ — отидоха.
Превод
Когато чуха от устата на На̄рада думите в прослава на Бога, които спасяват света от всички нещастия, у Прачета̄сите също се пробуди привързаност към Върховната Божествена Личност. И като медитираха върху лотосовите нозе на Върховния, те постигнаха крайната цел, неговата обител.
Пояснение
От тази строфа се вижда, че като слушали за славата на Бога от предан, постигнал себепознание, Прачета̄сите много лесно придобили силна привързаност към Върховната Божествена Личност. И в края на живота си, като медитирали върху лотосовите нозе на Върховния Бог, те постигнали крайната цел – Виш̣н̣улока. Може да сме сигурни, че всеки, който непрекъснато слуша за величието на Бога и мисли за лотосовите му нозе, непременно ще постигне тази върховна обител. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.65):
ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м евайш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м евайш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“.