Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.6
Деванагари
यदादिष्टं भगवता शिवेनाधोक्षजेन च ।
तद् गृहेषु प्रसक्तानां प्रायश: क्षपितं प्रभो ॥ ६ ॥
तद् गृहेषु प्रसक्तानां प्रायश: क्षपितं प्रभो ॥ ६ ॥
Стих
яд а̄диш̣т̣ам̇ бхагавата̄
шивена̄дхокш̣аджена ча
тад гр̣хеш̣у прасакта̄на̄м̇
пра̄яшах̣ кш̣апитам̇ прабхо
шивена̄дхокш̣аджена ча
тад гр̣хеш̣у прасакта̄на̄м̇
пра̄яшах̣ кш̣апитам̇ прабхо
Дума по дума
ят — каквото; а̄диш̣т̣ам — беше наредено; бхагавата̄ — от възвишените личности; шивена — Шива; адхокш̣аджена — от Бог Виш̣н̣у; ча — също; тат — това; гр̣хеш̣у — към семейните дела; прасакта̄на̄м — от нас, които сме твърде привързани; пра̄яшах̣ — почти; кш̣апитам — забравено; прабхо — о, господарю.
Превод
Господарю наш, признаваме, че заради силната си привързаност към семейното съществуване почти напълно забравихме наставленията, които получихме от Шива и Бог Виш̣н̣у.
Пояснение
Семейният живот е един вид компромис за тези, които се стремят към сетивни наслади. Човек трябва да знае, че сетивното наслаждение в действителност не е нужно, затова той трябва да си го позволява само в такава степен, в каквато е необходимо, за да преживее. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.10) се утвърждава: ка̄мася нендрия-прӣтих̣. Човек трябва да стане госва̄мӣ и да владее своите сетива. Не бива да използваме сетивата си, за да си доставяме удоволствие, а трябва да ги задоволяваме само дотолкова, че да поддържаме съществуването си. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следната препоръка: ана̄сактася виш̣ая̄н ятха̄рхам упаюн̃джатах̣. Човек не трябва да се привързва към обектите на сетивата. Той трябва да си позволява само толкова сетивно наслаждение, колкото е необходимо, защото в противен случай се привързва към семейния живот, а това значи робство. Прачета̄сите признали, че допуснали грешка, като останали толкова дълго време семейни.