Шрӣмад Бха̄гаватам 4.31.20

अपहतसकलैषणामलात्म-
न्यविरतमेधितभावनोपहूत: ।
निजजनवशगत्वमात्मनोऽय-
न्न सरति छिद्रवदक्षर: सतां हि ॥ २० ॥
апахата-сакалаиш̣ан̣а̄мала̄тманй
авиратам едхита-бха̄ванопахӯтах̣
ниджа-джана-ваша-гатвам а̄тмано 'ян
на сарати чхидравад акш̣арах̣ сата̄м̇ хи

Дума по дума

апахатапобедени; сакалавсички; еш̣ан̣ажелания; амаланеопетнен; а̄тманина ума; авиратампостоянно; едхитас нарастващо; бха̄вана̄чувство; упахӯтах̣повикан; ниджа-джанана преданите си; вашавъв властта; гатвамотивайки; а̄тманах̣своите; аянзнаейки; наникога; саратинапуска; чхидра-ваткакто небето; акш̣арах̣Върховната Божествена Личност; сата̄мна преданите; хибезспорно.

Превод

Тъй като напълно са се пречистили от всички материални желания, преданите се освобождават и от замърсяванията на ума. Така те могат постоянно да мислят за Върховния Бог и да се обръщат към него с прочувствени думи. А Той, като знае, че е подвластен на преданите си, не ги напуска нито за миг, както небето никога не се скрива от нашия поглед.

Пояснение

От предишната строфа ясно личи, че с дейностите си преданите бързо съумяват да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Джана̄рдана. Чистият предан непрекъснато е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. Шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣. Като мисли постоянно за Кр̣ш̣н̣а, той пречиства сърцето си от всички материални желания. Сърцето на живото същество в материалния свят е пълно с материални копнежи. Но когато живото същество се пречисти, то повече не мисли за нищо материално. Човек, който напълно е пречистил ума си, постига съвършенство в мистичната йога, защото тогава постоянно вижда Върховната Божествена Личност в сърцето си (дхяна̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣). Когато Върховният Бог се възцари в сърцето на предания, преданият повече не може да бъде докоснат от замърсяващото влияние на материалните гун̣и на природата. Докато е във властта на материалните гун̣и, човек се терзае от всевъзможни желания и крои хиляди планове за сетивни наслади, но щом долови присъствието на Върховната Божествена Личност в сърцето си, всичките му материални желания изчезват безвъзвратно. Когато умът е напълно очистен от материални желания, преданият непрекъснато може да мисли за Бога. Така той става напълно зависим от лотосовите нозе на Върховния. В една от молитвите си Чайтаня Маха̄прабху казва:
айи нанда-тануджа кин̇карам̇
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣ш̣ам̇ вичинтая
„Скъпи Боже, аз съм твой вечен слуга, но някак съм се озовал сред океана на материалния свят. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в лотосовите Ти нозе“ (Шикш̣а̄ш̣т̣ака, 5). Подобна молитва отправя и Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура:
ха̄ ха̄ прабху нанда-сута, вр̣ш̣абха̄ну-сута̄-юта,
карун̣а караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая
, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
„Скъпи Боже, сега Ти си тук заедно с Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, дъщерята на цар Вр̣ш̣абха̄ну. Моля и двама ви, бъдете милостиви към мене. Не ме прогонвайте, защото освен вас нямам друго убежище“.
Така Върховният Бог става зависим от предания си. Богът е непобедим, но чистият му предан го побеждава. Върховният обича да се подчинява на своите предани – Кр̣ш̣н̣а например изпитвал голямо удоволствие да се оставя на милостта на майка Яшода̄. Той изпитва истинско наслаждение, когато се чувства зависим от своя предан. Обикновено царят си има шут и понякога шутът го обижда с шегите си, ала това се харесва на царя. Всички почитат Върховния Бог с трепет и благоговение, затова понякога Той позволява на своите предани да му се карат и да го наказват и по такъв начин се забавлява. Така отношенията между Бога и преданите са вечни и неизменни като небето над главите ни.