ГЛАВА ОСМА
Появяването на Брахма̄ от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у
ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея Муни каза на Видура: Потомците на цар Пӯру са достойни да служат на чистите предани, защото са се посветили на Божествената Личност. Ти също принадлежиш към този род и е чудесно, че благодарение на теб трансценденталните забавления на Бога с всеки миг се изпълват с ново и ново съдържание.
ТЕКСТ 2: Сега нека говоря върху „Бха̄гавата Пура̄н̣а“, която самата Божествена Личност изрече пред великите мъдреци за благото на ония, които за малко наслада се обричат на неимоверни страдания.
ТЕКСТ 3: Веднъж Санат-кума̄ра, най-главният от момчетата светци, придружен от други велики мъдреци и пълен с желание да узнае истината за Ва̄судева, Върховния, се обърна със същите въпроси като твоите към Сан̇карш̣ан̣а, който се намираше на дъното на вселената.
ТЕКСТ 4: В това време Бог Сан̇карш̣ан̣а медитираше върху своя Върховен Бог, когото мъдрите почитат като Бог Ва̄судева, но заради напредъка на великите мъдреци отвори леко лотосовите си очи и заговори.
ТЕКСТ 5: Мъдреците се бяха спуснали от висшите планети до дъното на вселената по водите на Ганг и затова косите им бяха мокри. Те докоснаха лотосовите нозе на Бога, които дъщерите на змийския цар обожават с различни предмети, когато желаят да си намерят добри съпрузи.
ТЕКСТ 6: Четиримата Кума̄ри, оглавявани от Санат-кума̄ра, познаваха трансценденталните забавления на Бога и го възхвалиха в стихове с подбрани слова, проникнати с нежност и преданост. Тогава Бог Сан̇карш̣ан̣а повдигна хилядите си качулки и скъпоценните камъни по главата му озариха всичко с ярко сияние.
ТЕКСТ 7: После Бог Сан̇карш̣ан̣а изложи същината на „Шрӣмад Бха̄гаватам“ пред великия мъдрец Санат-кума̄ра, който вече бе приел обет за отречение от света. На свой ред Санат-кума̄ра предаде „Шрӣмад Бха̄гаватам“, както го бе чул от Сан̇карш̣ан̣а, на Са̄н̇кхя̄яна Муни, когато отговаряше на въпросите му.
ТЕКСТ 8: Великият мъдрец Са̄н̇кхя̄яна бе най-великият от трансценденталистите. Когато той описваше величието на Бога под формата на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, имаха щастието да го чуят Бр̣хаспати и моят духовен учител Пара̄шара.
ТЕКСТ 9: По съвет на великия мъдрец Пуластя великият мъдрец Пара̄шара, споменат по-горе, предаде на мен най-важната от всички Пура̄н̣и (Бха̄гаватам). А сега, скъпи сине, това, което чух, аз ще разкажа на тебе, защото ти винаги си бил мой верен последовател.
ТЕКСТ 10: Когато трите свята бяха покрити от вода, не съществуваше нищо друго, освен Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежеше върху ложето си – огромната змия Ананта. Той сякаш спеше, потънал в собствената си вътрешна енергия, освободен от действията на външната си енергия. И все пак очите му не бяха напълно затворени.
ТЕКСТ 11: Подобно на енергията на огъня, скрита в дървата за горене, Богът лежеше във водите на унищожението, а у него бяха потънали всички живи същества във фините си тела. Той лежеше в самопроявяващата се енергия, наречена ка̄ла.
ТЕКСТ 12: Така Богът лежа във вътрешната си енергия четири хиляди цикъла на югите и заради външната му енергия изглеждаше сякаш Той спи, потопен във водите. Когато, подбуждани от енергията, наречена ка̄ла-шакти, живите същества започнаха да излизат, за да продължат с плодоносните си дейности, Богът видя, че трансценденталното му тяло е придобило синкав оттенък.
ТЕКСТ 13: Материалната гун̣а на страстта приведе в движение фината форма на творението, върху която бе съсредоточено вниманието на Бога, и я застави да проникне през корема му.
ТЕКСТ 14: Прониквайки навън, тази съвкупна форма от плодоносните дейности на живите същества прие очертанията на пъпка лотосов цвят, произлязла от Личността на Виш̣н̣у. По върховната воля на Бога този лотос озари всичко, сякаш бе слънце, и пресуши необятните води на унищожението.
ТЕКСТ 15: В този вселенски лотосов цвят влезе лично Бог Виш̣н̣у в образа си на Свръхдуша и вложи в него всички гун̣и на материалната природа. Тогава от лотоса се роди този, който е олицетворение на ведическата мъдрост и когото ние наричаме самороден.
ТЕКСТ 16: Брахма̄, който се роди от лотосовия цвят, не можеше да види света, въпреки че се намираше в средата на лотоса. Затова той обиколи цялото пространство, движейки поглед във всички посоки. Така той получи четири глави, които съответстваха на четирите посоки на света.
ТЕКСТ 17: Брахма̄, който седеше върху лотоса, така и не можа да проумее нито творението, нито лотоса, нито самия себе си. В края на милениума вятърът на опустошението раздвижи водата и като издигаше гигантски кръгообразни вълни, разклати лотоса.
ТЕКСТ 18: В неведението си Брахма̄ размишляваше: Кой съм аз, който съм седнал тук, върху този лотос? Откъде израства самият той? Долу трябва да има нещо… Това, от което израства лотосът, трябва сигурно да е във водата.
ТЕКСТ 19: Докато размишляваше над тези неща, Брахма̄ се спусна по канала във вътрешността на лотосовото стъбло и влезе във водата. Но въпреки че проникна в стъблото и се приближи чак до пъпа на Виш̣н̣у, той пак не може да открие корена на лотоса.
ТЕКСТ 20: О, Видура, докато търсеше по този начин причината за съществуването си, Брахма̄ стигна предела, отвъд който животът му свършваше. Този предел се определя от колелото на вечността в ръката на Виш̣н̣у, което поражда у живите същества страха, например страха от смъртта.
ТЕКСТ 21: Тогава, след като не успя да постигне желаната цел, той прекрати търсенето и отново се върна горе на лотоса. И там, като започна да контролира дишането си и като отдръпна съзнанието си от всички материални обекти, Брахма̄ съсредоточи ума си върху Върховния Бог.
ТЕКСТ 22: В края на стоте години, когато завърши медитацията си, Брахма̄ постигна необходимото знание и благодарение на него можа да види в сърцето си Върховния, който се намираше вътре у него, но когото по-рано не можеше да види дори с цената на най-големи усилия.
ТЕКСТ 23: Брахма̄ видя върху водата едно огромно белоснежно ложе, подобно на лотос – тялото на Шеш̣а-на̄га, – а на него сама лежеше Божествената Личност. Всичко наоколо бе озарено от сиянието на скъпоценните камъни, които украсяваха качулката на Шеш̣а-на̄га, и тяхната светлина разпръскваше мрака в тези владения.
ТЕКСТ 24: Великолепието на трансценденталното тяло на Бога надминаваше по красота кораловата планина. Кораловата планина е наметната с прекрасната дреха на вечерното небе, ала пред жълтите одежди на Бога красотата на тази наметка помръкваше. Билото на кораловата планина е увенчано със злато, но шлемът на Бога, украсен със скъпоценни камъни, затъмняваше блясъка му. Планината е обкичена с гирлянди от водопади, треви и цветя, но красотата на този планински пейзаж помръкваше пред великолепието на гигантското тяло на Бога и неговите ръце и нозе, украсени със скъпоценни камъни, перли, листа от туласӣ и цветни венци.
ТЕКСТ 25: Неговото трансцендентално тяло, необятно надлъж и нашир, заемаше пространството на трите вида планетарни системи – висши, средни и низши, – бе украсено със скъпоценни накити и бе облечено във великолепни одежди, които излъчваха сияние и бяха изпълнени с разнообразие.
ТЕКСТ 26: Богът леко повдигна лотосовите си нозе, за да ги покаже на Брахма̄. Те са източникът на всички блага, които се постигат със свободно от материални замърсявания предано служене. Богът дарява с тези блага хората, които го обожават с най-чиста преданост. Великолепието на трансценденталното сияние от лунните нокти на нозете и на ръцете му напомняше прелестта на цветните венчелистчета.
ТЕКСТ 27: Освен това Той беше признателен на преданите за тяхното служене и отстраняваше страданията им с красивата си усмивка. Ликът му, украсен с обици, бе неповторимо прекрасен, защото отразяваше сиянието на устните му и прелестта на носа и на веждите му.
ТЕКСТ 28: О, скъпи Видура, талията на Бога бе обвита в жълта дреха, по цвят наподобяваща шафранения прашец на цветето кадамба, и бе обхваната в чудно обшит пояс. Гърдите му бяха украсени със знака шрӣватса и огърлица с несметна стойност.
ТЕКСТ 29: Както сандаловото дърво е отрупано с благоуханни цветове и клонки, така тялото на Бога бе украсено с прекрасни скъпоценни камъни и бисери. Той бе дървото, което само се подхранва, Господарят на всички същества във вселената. И както сандаловото дърво е обвито от много змии, така неговото тяло бе покрито от качулките на Ананта.
ТЕКСТ 30: Подобно на огромна планина, Богът стоеше като обител за всички движещи се и неподвижни живи създания. Той е приятел на змиите, защото Бог Ананта е негов приятел. Както планината има хиляди златни върхове, така над Бога се извисяваха хилядите глави на Ананта-на̄га, увенчани със златни шлемове. Както понякога планината е пълна със скъпоценни камъни, така цялото трансцендентално тяло на Бога бе обсипано с несметни скъпоценности. И както понякога планината потъва във водите на океана, така Богът от време на време се потапя във водите на опустошението.
ТЕКСТ 31: Като гледаше Бога, който наподобяваше планина, Брахма̄ стигна до заключението, че това е Хари, Божествената Личност. Той видя как неповторимо прекрасният гирлянд от цветя на гърдите на Бога възхвалява Върховния със сладкозвучни песни, пълни с ведическа мъдрост. Богът бе защитен от бойния диск Сударшана и нито слънцето, нито луната, нито въздухът, нито огънят можеха да се приближат до него.
ТЕКСТ 32: Когато Брахма̄, господарят на съдбините на вселената, видя Бога, едновременно с това той можа да обхване с поглед и творението. Той видя езерото в пъпа на Бог Виш̣н̣у, лотоса, израснал от него, а също и водите на унищожението, изсъхващия въздух и небосвода. Всичко това стана видимо за взора на Брахма̄.
ТЕКСТ 33: Тогава, подбуждан от гун̣ата на страстта, Брахма̄ почувства желание да твори. И като видя петте причини на творението, които Божествената Личност му посочи, той започна да отдава смирените си молитви, съсредоточен върху пътя на съзиданието.